Основателят на компанията Антони Тренчев: Логичен край, в правова държава нямаше да има такава акция
Няма доказателства за пране на пари, криптовалутите не се регулират в България, шефовете на “Нексо” не са извършвали престъпления в САЩ и у нас. Това накратко са изводите на прокуратурата, която в навечерието на Коледа прекрати шумно оповестеното през януари разследване срещу криптобанката на бившия депутат Антони Тренчев. В последните месеци бе сложен край и на други знакови съдебни производства, като това срещу лидерите на ГЕРБ за изнудване на Васил Божков и за “Барселонагейт”. Разследването на “Нексо” отне по-малко.
Акцията в офисите на компанията се проведе на 12 януари. От прокуратурата обявиха, че още от септември се разследват киберизмами, пране на пари, банкова дейност без лиценз. “Това разследване се оценява като второ по мащаб след разследването за фалита на КТБ”, каза тогава Сийка Милева, говорител на бившия главен прокурор Иван Гешев. А настоящият и.ф. Борислав Сарафов обяви, че са претърсени 15 офиса и жилища и 20 души са дали показания. Някои от тях се страхували за живота си и са включени в програмата за защита на свидетелите. Той също определи разследването като безпрецедентно. На брифинга на прокуратурата, следствието и ДАНС преди 11 месеца бе разказано, че криптобанката е работила с “кухи фирми”, през сметките на фирмата са преминали 94 млрд. долара, а един от клиентите бил свързан с тероризъм.
От “Нексо” отговориха, че не са вършили престъпления и ще съдят държавата и прокуратурата. “Логичен край - разследването срещу Nexo приключи. Престъпления няма. Изненада също. В истински правова държава такава акция нямаше да е възможна изначално”, написа Антони Тренчев във фейсбук в петък. Бившият депутат, съдружникът му Коста Кънчев и мениджърите на компанията Калин Методиев и Траян Николов бяха обвиняеми за организирана престъпна група. Първите двама бяха обявени за издирване, но по-късно съдът отмени заповедите за това. Николов и Методиев платиха по 1 млн.лева гаранция за свободата си Едно от обвиненията срещу четиримата беше за незаконна банкова дейност чрез онлайн платформата на компанията. Набирали протфейли с криптовалути, давали заеми в долари, паунди и евро на физически лица и фирми и получавали лихва.
При разследването са разпитани много свидетели, назначени са експертизи, анализирани са движения по разплащателни сметки, получени са отговори от други държави по европейска заповед за разследване. Прокуратурата дори поиска от Висшия съдебен съвет допълнително 500 хил. долара, за да се изготвят експертизите, но до усвояването на сумата не се е стигнало. “От 2018 г. досега в България няма правен режим на дейността, свързана с услуги с криптоактиви Тя не се регулира и дружествата от групата “Нексо” не подлежат на разрешителни, регистрационни или лицензионни режими. Виртуалната валута не е регламентирана в страната като законно платежно средство”, мотивират се наблюдаващите прокурори за прекратяването на делото. Свидетелите разказали същото. Цитиран е и доклад на Европейския банков орган, според който криптовалутата не е парично средство в нито една държава от ЕС. А дейността на “Нексо” е била с онлайн платформа, управлявана извън България.
При акцията срещу “Нексо” на 12 януари беше съобщено, че компанията се разследва и в САЩ. Там обаче имаше административно, а не наказателно дело срещу тях за извършване на банкова дейност без лиценз. Седмица по-късно “Нексо” и институциите в няколко щата подписаха споразумение. Според него “Нексо” не е участвала в измама или подвеждащи търговски практики и клиентите им не са били ощетявани. Със споразумението се прекратиха всички административни производства на компанията във всички 8 щата, което е цитирано и в постановлението на прокуратурата за прекратяване на разследването у нас.
Всъщност административното производство в САЩ у нас беше тълкувано като наказателно, и то най-вече в политическите среди Бившият председател на ДПС Мустафа Карадайъ например заяви от парламентарната трибуна, че “Нексо” “вече са признали вината си с текущите разследвания и са платили десетки милиони глоби” и обяви служителите на компанията за “доказано виновни”. Последва реакция от международна адвокатска кантора, която поиска публично извинение от Карадайъ заради неверните му твърдения и неразбирането на казуса. Други депутати от сега управляващото мнозинство извадиха списъка с дарения на “Да, България”, в който личаха имената на служители на “Нексо”, но от партията отвърнаха, че са ги получили законно.
