Трендът в животновъдството е обратен - ръст с 10 на сто
Първата оценка за селското стопанство през отиващата си 2023 г. показва, че продукцията се е свила с 19,1% в сравнение с предходната година. От януари до средата на декември у нас са произведени аграрни стоки за 10,4 млрд. лв.
Спадът е най-големият от над десетилетие и се дължи на спада в цените с 15% за една година и на намалението в обема на производството с 4,8% за същото време.
Аграрният сектор все пак е произвел повече стоки, отколкото през 2020 г. и годините преди това. През 2021 и 2022 г. обаче имаше голям ръст, който се дължеше на поскъпването на всички селскостопански стоки, произвеждани у нас, и затова сега спадът е много голям.
В действителност през тази година имаше силно нарастване на цените на произвежданите у нас зеленчуци – с 12,2%, и плодове – със 17,7%.
В същото време обаче борсовите цени на зърнените и на техническите култури паднаха с между 25 и 30%, което заедно с по-ниските добиви води до намаляване на цялата продукция в растениевъдството с 28,1% спрямо година по-рано.
Растениевъдството е около 60% от цялото селско стопанство на страната, а обемите на произвежданата пшеница, царевица, слънчоглед и други такива култури многократно надвишават тези на плодовете и зеленчуците.
В животновъдството положението е обратното – има 10-процентен ръст на произведената продукция.
Годината започна с 509 лева за тон за хлебната пшеница и завършва с 383 лева на тон, показват данните. Това е спад с 24%, като почти със същия процент е спадът и на цената на царевицата.
От началото на годината до момента слънчогледът поевтиня с 21%.
През част от годината действаше забрана за внос на украинско зърно, но тя изтече точно в сезона на прибирането на новата реколта, което накара производителите да излязат на протест и да искат удължаване на ембаргото. Същото искаха и колегите им от още четири европейски държави - Унгария, Румъния, Словакия и Полша. Забраната за внос обаче не бе удължена.
