Преди десет години Хай Ян (псевдоним), работил като банков касиер в продължение на две години, е на път да бъде повишен, и казва на управителя на клона си, че не се чувства уверен, тъй като – по думите му – не бил добър в общуването и не можел да пие, пише радио Китай.
На 21 октомври младият мъж, който въпреки колебанията си все пак става мениджър, участва в Световната конференция за научна фантастика в Чънду и печели наградата „Хюго“ за най-добра кратка новела за творбата си „Художникът на времето и пространството“, и става третият китайски писател, получил това най-престижно отличие след Лиу Цъсин и Хао Дзинфан.
„Имам чувството, че всичко това е нереално. Всеки ден трябва да си разчитам времето и парите, макар когато се прибера от работа вечер да гледам към звездите. Миналата седмица поисках почивен ден и трябва да съм отново на работа в понеделник“, заяви от подиума на конференцията Хай Ян ден преди закриването ѝ и преди да вземе последния полет към Шънджън.
За него писането е хоби, което винаги е отстъпвало на работата.
Лиу Цъсин му казал, че проверката за сигурност с трофея на летището е бавна и тъй като Хай Ян се притеснявал да не изпусне полета, решил да го остави в Чънду. В Шънджън, където забързаният ритъм е начин на живот, банковият чиновник си поставил за цел за пише по 200-300 думи всеки ден след работа. Той е свикнал да се консултира с голям брой литература и материали, както и да пита експерти за нещата, в които не е сигурен. „Художникът на времето и пространството“, с неговия отличителен стил на „историческа научна фантастика“ на фона на картината от династията Сун „Необятни реки и планини", представлява криминално разследване в многоизмерна история през време и пространство с художник като главен герой, е наистина впечатляваща новела.
Интересът на Хай Ин към писането започва от книжарницата в родния му град Сянтан в провинция Хунан. След училище той често я посещава и стои дълго сред книгите, а любимата му е „20 000 левги под водата“, смятайки че фантастичните приключения на подводницата „Наутилус“ са реалност. По това време, обсебен от фантастиката, той научава къде да намира спасение от самотата. Днес, Хай Ин е на 33 години, има свой собствен дом в Шънджън, а синът му е на 9 месеца. Мечтае, когато синът му порасне, да прочете книгата му на своя син.
„Аз съм интроверт и нямах много приятели като дете, затова родителите ми ме оставяха в книжарницата, за да се справя някак със самотата си, но за мен това беше многоприятно. Те работеха по цял ден и трябваше да убивам времето си сам. Прекарвах дълги часове в книжарницата, не разчитах на социалните мрежи, за да се утешавам. Приятелите не се нуждаят от прекалено много, но всяко откровено общуване е достатъчно. Наистина опознах научната фантастика и я харесвах през 2001 г., когато бях в прогимназията.
С изключение на закуски, харчех всичките си пари за научнофантастични книги и списания“, обяснява Хай Ян и добавя, че родителите – хора без образование – никога не са го ограничавали какво да чете: „Сега някои родители са по-взискателни към четенето на децата си, интересуват се от това, което ще им помогне да изкарат по-високи оценки в училище и кое може да им е полезно в бъдеще“.
Когато Хай Ян е в гимназията, започва да се снима филмът „Проблемът с трите тела“ по книгата на Лиу Цъсин и излиза на екран малко преди кандидатстудентския му изпит. Но дори в тази напрегната за всеки младеж, желаещ да продължи образованието си в университет, ситуация, Хай Ян не престава да чете научна фантастика, а родителите му не му правят забележки. И именно в такава свободна среда за израстване той прави своите избори. Специалността в университета и работата след дипломирането му са негово собствено желание.
Като първокурсник, най-важното за Хай Ян е да учи сериозно. „Когато постъпих в университета всичко беше изпълнено с енергия и очаквания, участвах в различни клубове. През втората година обаче реших да се опитам да пиша, но имах много разочарования“, спомня си той.
„За разлика от сега, когато за почитателите на научната фантастика има много събития и възможности за срещи, когато аз бях студент нямаше такива клубове по интереси. Пишехме някакви неща, сами си ги четяхме и това беше всичко. Рядко споделяхме с други хора, понякога го правихме онлайн, но не се срещахме лице в лице“, казва младият писател.
Първият му разказ „Невероятният Канас“ е публикуван през 2011 г. и остави дълбоко впечатление. По това време разходите на Хай Ян са 600 юана на месец. Хонорарът, който получава за разказа си е над 800 юана и с тях той води приятелката си на ресторант, където изхарчили 80-90 юана. Тогава младият мъж си прави сметката, че ако успее да публикува по един разказ на месец, това ще подобри значително живота му, но бързо разбира, че нещата далеч не са толкова лесни. След „Невероятният Канас“ не успява да публикува дълго време.
Според Хай Ян, много фенове на научната фантастика първоначално харесват творби, които са особено новаторски и могат да бъдат много обсебени от „обстановката“. Всъщност на всеки автор не липсват идеи или настройка, но как те се представят е много важно. „Най-големият ефект от първата ми публикация беше, че редакторът ме научи да приоритизирам историята. Тя е най-важното, независимо дали става дума за научна фантастика или не, трябва да има интересна история“, обяснява младият писател.
„Доста съм дисциплиниран. Ако утре имам нещо много важно за вършене, дори и да не съм постигнал целта си за деня, лягам да спя. Хобито е хоби, но работата е работа. Един принцип, който си наложих е, че тези две неща не трябва да си влияят. Спечелването на наградата беше чиста случайност, докато работата е истинското ми съществуване“, продължава Хай Ян. „Преди пишех два или три кратки разказа годишно, а сега с насърчението, които ми даде тази награда мисля, че подобрих ефективността си в свободното време. Възможно е да пиша три или четири кратки разказа годишно, но енергията ми в свободното време е ограничена и е трудно да се постигне голям пробив“, добавя той.
„Наскоро се видяхме с мой състудент, който четеше научна фантастика с мен. Каза ми, че не е очаквал да продължа толкова години. Някои клиенти също са много изненадани, когато пред тях застане мениджър, който току-що е спечелил награда в съвсем различна област. Всъщност получих награда за хобито си, което не е кой знае колко достойно за хвалене“, завършва младият писател.
