Така ще има непрекъсваем контрол над кабинета (на президента). Министри и депутати вече може да са с двойно гражданство
Парламентът вече няма да прекъсва своята работа при насрочване на избори за следващ, а чак след като те бъдат проведени. Така няма да има паузи от по 2 месеца без законодателен орган, който да контролира правителството - редовно или служебно.
За да се осигури непрекъсваемост на работата на Народното събрание, срокът за провеждането на избори става не по-рано от 2 месеца и не по-късно от 1 месец преди изтичането на правомощията на действащото.
Това приеха депутатите при второто четене на промените в конституцията. Стана само с гласовете на вносителите от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.
Според сегашния текст избори за Народно събрание се провеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното. И назначен от президента служебен кабинет не подлежи на контрол.
Ударно, за близо 6 часа в един ден, промените бяха гласувани на второ четене в пленарната зала и на трето в ресорната комисия. На нея ѝ отне 10-ина минути, за да ги одобри в окончателния им вариант. Така
още днес конституцията ще мине и на трето четене,
при което гласуването е в цялост (а не текст по текст). Нужни са минимум 160 гласа.
Без изненади мина второто обсъждане в залата, но в отсъствието на “Възраждане” и ИТН, които напуснаха още в началото. В декларация Тошко Йорданов определи депутатите като “сборище от морално деградирали нещастници”. Лидерът на “Възраждане” добави
“башибозук” “фашисти” и “ибрикчии”
Социалистите останаха, за да опонират. Но единствената редакция, направена при второто гласуване, беше
изваждането на шефа на ВКС от списъка
с тези, измежду които президентът може да избира служебен премиер. Общото събрание на съда изпрати писмо до парламента, че иначе ще е намеса на съдебната власт в изпълнителната.
Така президентът ще си търси премиер измежду председателя на НС, управителя на БНБ или негов заместник, шефа на Сметната палата или негов заместник, омбудсмана или негов заместник. Текстът не беше харесан от Обществения съвет към конституционната комисия.
Юристите в него не одобриха и предложението правомощията на служебното правителство да се ограничат със специален закон, но мнозинството прие и него.
Със 165 гласа (не)коалицията прие и двойното гражданство на депутатите и министрите. И докато
при народните представители се иска уседналост от 18 месеца, за министрите няма условие
Това беше най-остро критикуваният от БСП текст. Георги Свиленски на няколко пъти поиска да узнае автора му. Атанас Атанасов, който е сред вносителите, не каза, но пък даде пример със своите две деца, които били българи по произход, но американски граждани, и много би се радвал да се върнат. После направи исторически преглед, за да заключи, че Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков са били съветски граждани.
Депутатите направиха и специално изменение на текста за президента, за да не останат съмнения, че и той може да е с двойно гражданство.
Горещи дебати предизвика основната конституционна промяна - за съдебната власт. Висшият съдебен съвет се разделя на два отделни - Висш съдебен и Висш прокурорски съвет. Мандатите на шефовете на ВКС и ВАС остават 7 години, но на главния прокурор ще е 5.
Шефът на комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков обяви, че не подкрепя вписването в основния закон на механизма за разследване на главния прокурор, който беше приет в съдебния закон и НПК. Юристите от обществения съвет също не виждат защо трябва да е конституцията. Механизмът в момента е даден на КС.
“С измененията досегашната фигура на главния прокурор ще смени ясно функциите си, тезата за
всевластието му ще спре
да съществува. Мисля, че партньорите ни не биха искали българската държава да унижава себе си, като записва в конституцията, че главният прокурор извършва престъпление”, каза Чолаков. Така се дава правна сигурност, отвърна му Никола Минчев. Главният прокурор вече е паднала фигура, “нека да не го ритаме”, призова обаче Чолаков.
Спор между свои предизвикаха и квотите в Прокурорския съвет. Той ще е от 10 души - главният прокурор по право, двама членове, избрани пряко от прокурорите, един от следователите и цели 6-има от Народното събрание. Остро възрази Бойко Рашков. Ексминистърът от ПП бе внесъл предложение парламентарната квота да е от 4-има. Тя не е обществена квота, както някои опитват да спекулират, а политическа, посочи той.
