Да не ритаме падналия, противопостави се шефът на конституционната комисия Радомир Чолаков
След кратка полемика трябва ли механизмът за разследване на главния прокурор да бъде вписан в конституцията, депутатите склониха да го включат с 162 гласа "за".
Преди това депутатите намалиха правомощията на главния прокурор. Досега по конституция той имаше право да "осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори". След промените той ще представлява прокуратурата и ще ръководи Върховната прокуратура. Отпада възможността му да упражнява надзор за законност, както и да изготвя методическото ръководство. Вместо него ще утвърждава методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи по предложение на Върховната прокуратура. Те ще могат да бъдат и обжалвани пред ВАС.
Председателят на конституционната комисия Радомир Чолаков от ГЕРБ помоли текстът, който въвежда в конституцията разследването на главния прокурор, да се гласува отделно. Той се позова на мнения от членове на експертния съвет и обясни: "Тази наша конституция може би ще бъде първата в света, в която ще пише, че главният прокурор на държавата може да извършва престъпления. От друга страна, както и министъра каза, досегашната фигура на главния прокурор, такава, каквато я познаваме, на практика ще смени рязко функцията си, той няма да има повече надзор за законност върху дейността на всички прокурори, методическите указания, които ще приема, ще са по инициатива на прокурорския съвет, възможно е той да председателства, но е възможно и да не председателства Висшия прокурорски съвет, така че цялата тази теза за всевластието на главния прокурор спря да съществува или ще спре да съществува след гласуването, което ще извършим сега".
"Аз мисля, че нашите партньори не биха искали българската държава да унижава себе си, като запише в конституцията си, че главният прокурор ще извършва престъпления, и те биха разбрали, ако не го направим", каза той и заяви, че ще гласува против.
Механизмът е вмъкнат накратко в рамките на една алинея и предполага, че при извършено престъпление, обвинител №1 или негов заместник се разследва и обвинението се поддържа от прокурор, който е заемал длъжността на съдия от наказателната колегия на ВКС или с ранг на съдия във ВКС от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища. Подробностите се дефинират в Закона за съдебната власт.
Никола Минчев му обясни, че причината не е настояване на външни партньори, а за да даде "конституционна опора" на механизма. Този отговор обаче не се хареса на Чолаков и припомни, че законността му е спорна.
"Тук има два аспекта. Единият е безсмислието на тази разпоредба, уважението към българската държавност, като не пишем в конституцията, че главният прокурор може да е престъпник, и, ако приемем, че фигурата на главния прокурор е паднала, нека да не я ритаме", каза той.
Очаквано, депутатите отхвърлиха предложението на "Има такъв народ" главният прокурор да се избира пряко от гражданите. Това бе една от първите заявки на партията на Слави Трифонов. Сега от ИТН предложиха обвинител №1 да има право на един седемгодишен мандат, да се избира пряко от избирателите, а редът за това да се урежда с друг закон.
Главният прокурор вече ще има право само на един петгодишен мандат. И досега нямаше право на втори, но дължината му бе седем години. Номинации за поста може да се правят от трима членове на Висшия съдебен съвет и от министъра на правосъдието.
В поправките между първо и второ четене мнозинството връща ролята на президента. В първоначалния текст бе предвидено, че главният прокурор се назначава по предложение на Прокурорския съвет, а председателите на ВКС и ВАС - по предложение на Висшия съдебен съвет. На второ четене обаче депутатите решиха да върнат президентския указ. Тримата големи отново ще се назначават с президентски указ, като държавният глава няма право да откаже конкретно назначение повторно. Новост е, че се вече ще има срок за издаване по конституция - 7 дни. Ако пропусне срока, назначението ще бъде факт.
Дълъг спор между свои предизвикаха квотите в Прокурорския съвет, наследник на прокурорската колегия на ВСС. В проекта е заложено той да се състои от десет души - главният прокурор по право, двама членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и още шестима, избирани от Народното събрание.
Бившият МВР министър в кабинета "Петков" и настоящ депутат от ПП-ДБ се противопостави остро. Той дори написа свои предложения за поправки между двете четения, внесе ги сам и не се включи в общия проект на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Там той заложи прокурорите да избират четирима членове на Прокурорския съвет, а депутатите - четирима.
Той се обяви и против разделянето на Висшия съдебен съвет.
В основния закон вече изрично ще бъде записано, че съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът.
