Водата е на път да скара общините и държавата. В края на ноември регионалното министерство е разпратило за предварително обсъждане последния вариант за нов Закон за водоснабдяването и канализацията.
Основната промяна в него е това, че съществуващите ВиК дружества се обединяват и за всяка област ще има само едно. Идеята е така да се въведе там еднаква цена на водата за всички населени места. Обединението е задължително - тоест там, където има общински дружества,
собствеността ще трябва да се подели с държавата
Мотивът за това е, че така по-лесно ще се осигурява европейско финансиране за водните проекти.
Кметовете обаче не искат да делят насила водата с държавата, става ясно от становище на сдружението на общините. Като причина се посочва това, че ще се стигне до парадокс в едно обединение да попаднат населени места, в които водата се осигурява по различни начини. В резултат на това в редица населени места водата щяла да поскъпне с въвеждането на еднаква цена за областта.
От сдружението на общините посочват още, че средният доход на домакинствата в големите областни градове е в пъти по-висок от този в малките населени места, но всички ще плащат еднакво. Така щяло да се окаже, че показателят за социална поносимост на цената не отговаря на техния реален стандарт на живот. Това била и основната причина част от кметовете да откажат включването на общински ВиК в асоциации на областно равнище –
хората да не плащат несправедливо и ненужно високи цени
“Споделихме с министъра на регионалното развитие, че всяка година община Троян инвестира във водната си мрежа толкова средства, колкото и държавното ВиК дружество в останалите 7 общини от обособената територия на Ловеч. При това общинският ВиК оператор в Троян отчита значително по-малко загуби на питейна вода и поддържа по-ниски цени. Аз няма как да обясня на хората защо трябва да влеем нашия оператор в зле управлявана структура и да загубим постигнатите с техните средства подобрения”, каза кметицата на Троян Донка Михайлова след среща с Андрей Цеков в края на миналата седмица.
В област Ловеч седемте ВиК дружества добиват водата на различен принцип – едните я изтеглят с помпи, които работят на ток, което вдига цената. Други ползват гравитачен метод и с малко повече усилия за поддържането на мрежата имат прилични резултати. Затова водата в Троян струва 3 лева за кубик, а в Ловеч скоро ще стане 4,88 лв.
Има случаи из страната, при които, ако общинското ВиК се влее в регионалната водна структура, цената на водата трябва да скочи двойно.
Като парадоксален пример се посочва случай с ВиК структурата на Шумен, която представяйки бизнес плана си пред КЕВР за утвърждаване, е мотивирала исканата по-висока цена на водата като е представила за свои инвестиции, направени от общината.
Ситуацията в Шумен, макар да звучи като небивалица, си е чиста истина. Там водното сдружение бе създадено още преди години, но с поскъпването на тока през 2021 г., което влоши финансовите резултати на водния сектор, драмите зачестиха.
Тази година например ВиК в Шумен вдигна цената на водата на 5,14 лв. за кубик, което създаде недоволство в община Върбица - единствената на територията, в която водата не се добива с помпи. Тамошният общински съвет гласува за излизане от водното сдружение, но държавата в лицето на МРРБ не разреши. През септември водното сдружение на Шумен се събра, за да гласува приемането на нов бизнес план, който да се внесе в КЕВР за утвърждаване, но представителят на Върбица гласува против. С което блокира приемането му, защото по устав решенията там се вземат със 100% от гласовете. Оттогава водното сдружение се събира пет пъти, а представителят на Върбица се е съгласил едва при шестия опит. Междувременно самата община Шумен пожела да излезе от местното сдружение, но гласуването на това решение бе отхвърлено на сесия на общинския съвет.
Във водния бранш разказват и за друг абсурд – от години община Дупница упорства и не иска да влее своето ВиК в това на “Кюстендилска вода”, защото в града състоянието на мрежата е по-добро, загубите са поносими и цената на водата е сравнително ниска. През последните две години обаче положението се влошило и преди месец дупничани поискали да се присъединят към водната асоциация на Кюстендил. Само че сега вече кюстендилци не ги искат, защото по този начин изпадналото в тежко финансово състояние дупнишко ВиК дружество ще лежи на техния гръб и ще влоши общия резултат.
Според кметове все повече общини обсъждат идеята да напуснат ВиК асоциациите
Общинският съвет в Елин Пелин дори вече е взел такова решение. Кметът Ивайло Симеонов каза, че ВиК не изпълнява сключените договори и инвестиционната програма, не спазва и законови изисквания. Трябва да се търси друг формат, този е неработещ, каза той.
Вдигането на цената на водата от 1 януари догодина със сигурност ще накара и други общини да обмислят излизане. Което според сегашния закон не може да се направи без разрешението на МРРБ. Това обяснява защо е брожението на общините срещу проекта за нов закон.
Водните асоциации бяха въведени в закона още през 2012 г., но процесът по създаването им се точи вече 11 години, без да е довършен докрай. Това окрупняване се налага, защото раздробените малки ВиК дружества не могат да са бенефициенти по европейските програми.
Реформата започна на принципа обединяването да става по териториален признак. Системата е “една област – един воден оператор”. Това означава и една цена на водата на територията на цялата област.
Активите обаче продължават да са собственост на общините и да се поддържат от тях. На много места обаче това ги натоварва финансово и невинаги успяват да се справят. Но те нямат думата при вземането на най-важните решения, което поражда редица проблеми из цяла България.
Засега министър Андрей Цеков се изказва дипломатично за ситуацията. След среща със сдружението на общините в четвъртък вечерта той заяви, че
не бива общините насила да влизат във водните сдружения
Според него е нужно да се намери разумно решение, което да позволи държавата да инвестира, в това число и европейски средства. Екипът на МРРБ констатирал, че секторът е управляван лошо дълго време и всяко мнение и предложение за преодоляване на проблемите би било от полза. А също така, че са обсъдили възможностите за упражняване на по-сериозен контрол от страна на общините върху ефективността на ВиК операторите. С промените щели да се изпълняват заложените в плана за възстановяване реформи във водния сектор.
Цеков допълни, че в момента тече финалното обобщаване на предложенията по проектозакона на всички заинтересовани страни. След това документът щял да бъде внесен в Народното събрание, където последната дума ще имат депутатите.
От 5 години се правят опити за промяна - засега без успех
Опити за промяна в законовата уредба на ВиК сектора се правят от 2018 година и вече пета година са без успех.
През януари 2018 г. МРРБ организира обществено обсъждане за нов закон за ВиК отрасъла. В началото на април 2020 г. работна група към министерството изработи и документа със значителни промени в подхода на управление на сектора.
Новият закон бе пуснат публично за обществено обсъждане месеци по-късно - в края на октомври 2020 г. Тогава сдружението на общините също имаше редица забележки и така до гласуване на законопроекта не се стигна.
През септември 2021 г. регионалното министерство отново направи работна група, която да продължи работата по новия закон. Така на 30 ноември 2022 г. се появи нов вариант, пуснат за обществено обсъждане. И пак последва несъгласие от общините, защото нито една от техните забележки не била отразена в проекта за закон.
В началото на 2023 г. в МРРБ имало отново среща по темата. В резултат в началото на април има трети официален проект на закона. Предложнието да отпадне функционирането на общинските и частните ВиК дружества отново не е подкрепено.
През юни 2023 г. по предложение на министър Андрей Цеков е направена нова междуведомствена работна група по законопроекта и изготвеният сега вариант пак не се одобрява от кметовете. (24часа)
