„Сглобката не може да решава големите проблеми на обществото, единственото нещо, което може да направи, е да руши. Тази политическа конюнктура е отчайваща, защото води до поругаване на националната ни памет".
Това каза евродепутатът Петър Витанов в предаването „Денят започва" по БНТ. Той определи демонтажа на Паметника на Съветската армия като „варварски акт", който отнема националното ни достойнство и ни отдалечава от съвременните цивилизационни ценности.
„Екзалтацията от транжирането, ампутирането на крайници, касапският подход при демонтажа ни подреждат цивилизационно до талибаните и Ислямска държава, които разрушаваха статуите на Буда в Афганистан и културните артефакти в Палмира. В цивилизования свят никой не руши паметници, без значение от коя епоха са. Освен на съветската, това е паметник и на българската армия. А България има с какво да се гордее в края на Втората световна война", коментира Петър Витанов.
„Забравяме нашето национално достойнство и нашата историческа памет, за да се кланяме сега, заради политическа конюнктура, някъде другаде. В международен план това само потъпкване на достойнството предизвиква неуважение към страната ни, дори презрение. А и всяка битка с историята е обречена. Може би миналото не ни харесва, но ако не го познаваме, сме обречени да повтаряме едни и същи грешки", каза още евродепутатът.
Витанов коментира и подписката за провеждане на референдум за националния празник в качеството си на председател на Инициативния комитет Трети март.
„Комитетът имаше и има една единствена цел – да не допусне поредна гавра с паметта и държавността. Имаме срок до 21 декември да внесем подписите, които сме събрали. Но той приключва своето съществуване с изпълняването на целите си", каза още той.
Според него сред хората има огромен заряд да бъде запълнен политическия вакуум, който сегашното управление освобождава.
„В момента сглобката се ползва с по-малко доверие, отколкото кабинета на Жан Виденов. Опозицията сякаш изглежда неспособна да бъде алтернатива, затова съвсем естествено големите очаквания са свързани с президента", смята евродепутатът.
Помолен да коментира последните развития на ситуацията с приемането на България в Шенген, Витанов изрази надежда по повод промяната на позицията на Нидерландия, но и притеснения относно Унгария и Австрия.
„Европейските институции вече са на наша страна и започнаха да оказват натиск върху отделните държави. Притесненията са свързани с Унгария - бяха нарушени двустранните отношения и сега берем плодовете от решенията на сглобката. В Австрия има отстъпление от първоначалната позиция, склонни са на преговори, но това, което предлагат, е крайно недостатъчно, защото няма обвързващ срок, който да ни приеме в сухопътния Шенген. Там проблемът е най-голям, а средствата, които губим ежегодно са 150 милиона евро само по границата с Румъния".
Витанов изрази съмнение по повод започналите преговори за присъединяване на Украйна към ЕС.
Той се опасява, че редица държави, начело с Унгария, не биха одобрили пренасочването на огромен ресурс от кохезионните и земеделските фондове към Украйна.
Според него има промяна и в отношението към войната и възможностите за нейната развръзка.
„Никога не сме оспорвали ролята на агресора и жертвата, но към момента военна победа над Украйна изглежда много трудно постижима, затова се прави опит да се търси политическото решение, включително замразяване на конфликта", коментира евродепутатът.
