Ритуалите, които трябва да последваме на Бъдни вечер

Бъдни вечер е свързана с прастари ритуали и традиции, които нашият народ е съхранявал и предавал от поколение на поколение.

Ако имате колебания какви ястия трябва да приготвите, как да подредите масата или пък какво е редно да правите и какво не, ние ви предлагаме откъс от книгата на Лилия Старева „Коледа и Нова година по български”. От него ще научите всички тънкости около ритуалите за Бъдни вечер.

Бъдни вечер - 24 декември

Да почерпят: Евгения (гр. Благородна), Евгени, Жени, Джени, Джейн, Благороден, Благородна, Малчо, Мален, Малена, Малин

Народна митология

Вечерта преди да се роди Христос е първата от трите кадени вечери. Нарича се Бъдни от бдение, а може би и от бъдеще, бъднини. И в двата случая символиката е директна – за чудото, което предстои, трябва да бди целият народ. За бъдещето си – също. Денят преди Коледа е ден, в който цялата природа затаява дъх в очакване. Птиците спират да пеят, листата на дърветата спират да трептят, водите в реките спират да текат. Казват, че някога единствено кукувицата не спряла да кука, трепетликата – да трепери, и реката Лъкатуща – да се движи. Затова и били наказани от Божията майка: кукувицата – да кука само три месеца в годината (от Благовец, 25 март, до Еньовден, 24 юни); трепетликата – все да трепери, листата й никога покой да не намерят; в криви и тесни пътища да разлива водите си реката.

Бъдни вечер се нарича още Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич. Раждането на новото слънце и на новия Бог слива езическите представи на древния българин и по-късната му християнска вяра в едно – идеята за раждането и обновлението на света с надеждата за добро. Затова и целта на коледните обичаи е да покажат бъдещето, да предпазят от бедствия, да донесат плодородие.

Родените на Бъдни вечер деца наричат самодивски (в Пловдивско), защото могат да виждат съществата на отвъдното. Ако е родено преди Игнажден, му правят огърлица от бял лук, за да го предпазва през идващите Мръсни, Погани дни (от Коледа до Йордановден).

Ритуали

Символ на младия Бог, който ще се роди, а също и на очакваното с него плодородие е бъдникът – дебело дъбово или крушово дърво, което домакинът на всеки дом трябва да отсече. Огънят и космическото дърво, като връзка между небето и земята, са в основата на всички чудеса тази вечер. Бъдникът се миросва за плодородие и добър живот.

Предвестници на добрата вест са малките коледари – деца от 8 до 12 години, – които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят: “Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!”, а домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница, посипва ги със семена и ги дарява с кравайчета. Коледарчетата благославят и около огнището, където всяко добро наричане се сбъдва.

Централно място заема обредният хляб – боговица, богова пита, божичник, вечерник, светец. Месят го момиче или млада булка, празнично облечени, с китка от босилек, чемшир или червено мушкато. Меси се с мълчана вода (вода, която е донесена при пълно мълчание). Брашното се пресява през три сита. Меси се хляб, а за пчелите и за овцете – овчарник. Той се украсява с фигурки от тесто – орач с рало и волове, снопи, кръстци и пр.

С водата, в която са измити точилката и ръцете на жената, която е месила, се пръскат кошерите.

Някога редили трапезата върху слама, символизираща сламата в яслите, в която е бил положен младенецът при раждането му.

След като трапезата се прекади, стопанинът – с хляба със свещ върху него и с чаша вино – излиза на двора и кани светците, покровители на бурите и градушките през лятото, Илия, Вартоломей и Герман на вечеря – да ги умилостиви и да предпази нивите от летни бури и гръмотевици.

Питата се разчупва високо над главата, за да са високи и класовете по нивите. Първото парче, което се прелива с варено жито и вино, е за къщата, второто – за Света Богородица. После се раздава на всеки член от семейството, като най-напред се дава на мъжката челяд.

Бащата и останалите от семейството хвърлят по няколко житни зърна нагоре, “за да се роди и стане толкова голямо житото”.

На трапезата се остава дълго, за да е сигурно, че изпращаните магически знаци и послания към съдбата ще се сбъднат. Ако някой трябва да стане по-рано, добре е да ходи приведен, като отрупано с плод дърво. Накрая всички стават заедно – да узреят житата по едно и също време. Колкото по-рано се седне на трапезата, толкова по-рано ще узрее житото.

Отделя се по хапка от всички ястия за починалите близки и на сутринта се носи на гроба.

След разтребването на трапезата част от сламата се пали на най-високото място. Който пръв запали сламата си, на него най-рано ще узрее житото. И още – докъдето стига светлината от огъня, дотам няма да удря град през лятото.

Другата част от сламата се слага върху плодни дръвчета, за да раждат повече.

Бъдникът гори цяла нощ в огнището и огънят се пази да не угасне.

Живи въглени от бъдника се слагат във вода, прекадена вечерта. Тази вода се пие и предпазва от зли сили, особено в дните от Коледа до Водици, които се наричат Мръсни, Погани дни.

Забрани

Моми, на които им е време да се омъжат, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.

Сламата и пепелта от бъдника не се изхвърлят. Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.

Гадания и предсказания

Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.

Мома и момък могат да узнаят името на годеника и годеницата, с които им е отредено да бъдат, ако успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.

Листата от бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, предсказват здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще бъде здрав през годината.

Зад палешника (широкото остро желязо на ралото; ралник; лемеж) се оставят живи въглени, наречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е добро.

На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се дванадесет въглена на дванадесетте месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека..

За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в дванадесет люспи две-три щипки сол. Нарича ги на дванадесетте месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила, или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.

Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.

На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени за всеки още от Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.

Метеорологични прогнози

Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юли.

Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.

Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.

Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много.

Обредни вещи, храни и символи

Трапезата на Бъдни вечер пресъздава магия за плодородие и късмет. В песните я наричат “шестредна” и “седмопола” и се смята, че всяка трапеза има шест по-малки, всяка от които пък се състои от седем реда. Слагат се храни, които набъбват, също като тях “да набъбват” късметът и плодородието. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Ястията трябва да са нечетен брой – 7, 9, 11...

Трапезата е “символна”. Всичко, което се поставя, има за цел да донесе изобилие – обреден хляб с пара, царевица, пуканки, боб, ябълка, ошав, дори се добавя и бучка пръст от нивата. Чесънът предпазва от зло и болести, медът е послание за сладък живот, дряновите клонки, орехите и бръшлянът – за здраве. Медът, пепелта и тамянът са лек за различни болести. На трапезата се нареждат само постни ястия – сарми от кисело зеле с ориз, пълнени с ориз чушки, фасул, зелник, ошав, счукан чесън с орехи, тиквеник, варено жито, върху което се поставя Богородичният хляб, плодове, орехи, мед, грозде, дюли. Приготвя се пита (или баница) с късмети. Слагат се сребърна пара, бяло седефено копче за овцете, житен клас за орача, бяло сгънато листче за учение, дрянови пъпки за здраве.

Обредните хлябове са три вида. Един – посветен на празника: боговица, богова пита, светец. Друг – посветен на стопанството и къщата, и трети – за коледарите. Да се изпишат и украсят е било чест за всяка домакиня и нещо като визитна картичка на дома. Шарките обикновено са кръсташка (релефна украса с форма на кръст), кръг, цвете, лък. Кръсташката означава ангелска, Божия сила, цветето – младост. Лъкът символизира мощ срещу нечисти сили, духове и болести.

Сол

На трапезата на Бъдни вечер задължително се слага и сол. За българина солта има особено значение. Къща без сол не бива. Където свърши солта, там влизат болестите и раздорите. Затова и всяка стопанка гледа никога да не остане без сол и ако трябва, от съседите ще вземе на заем, а мъжът й, като тръгне на пазар, първо за сол ще пита: има ли, или да купи. Когато се реди масата, солницата се слага най-напред. Ако това не се направи, лошо е и за дома, и за челядта.

Бъдник

Символизира световното дърво, изобилието, което то дава, и ролята му да свързва небето и земята, да бъде път към света на прадедите. Дървото организира света хоризонтално (в четирите посоки) и вертикално (небе, земя и под земята). Дъбовото дърво, от което най-често се прави бъдник, се смята за свещено. Славянските ни прадеди са вярвали, че на световното дърво са отишли душите на мъртвите. Крушовото дърво – второто най-често използвано дърво, от което се прави бъдник – е символ на изобилие и плод. В народното творчество дървото може да се замени със стилизация на жена, което също е знак за плодовитост и живот. В народната поезия се среща често и митологемата дърво–човешки двойник. Младите се сравняват с младо дръвче, болните – със сухо дърво, старецът на голяма фамилия – със столовато дърво. Миросването е магия за плодородие и увеличаване на жизнените сили.

Пепел

Символизира връзката между живия и неживия свят. Затова и пепелта от бъдника има магическа лечебна и предсказателна сила.

Елха

Днес елхата във всеки дом замества бъдникът. И тя като него е символ на дървото на живота, което свързва световете, нашия и небесния. Мястото, на което е поставена се превръща в сакрално, замества огнището, най-святото място в дома на старите българи. Затова по аналогия и мястото на елхата е на изток или юг. Събирането около елхата е събиране на място, в което има отворена връзка между световете, където пожеланията, наричанията и благословиите могат да се чуят и да се случат. Затова събираме децата около елхата, обещаваме им Дядо Коледа да чуе и изпълни желанието им. С песни и хубави думи се обръщаме към светеца, настройваме го с добро и за добро. Украсата, която се слага на елхата, също както и трапезата, има символен смисъл. Всяка играчка е символ и благослов. Плодовете – са пожелание за плодородие, кръглите топки са многоликия Космос, звездата – е символ на очаквания Младенец, свещите – са земният аналог на небесното слънце, светлината, която грее в домовете сякаш направо от “Горния свят.”

Земя

Присъства на трапезата, като се свързва с представата за святост и чистота. Земята е истина и предизвиква истини. Някога клетвата в торба пръст служела като последно свидетелство за истинност. Земята е чиста. С пръст човек може да си умие лицето, когато няма вода. Земята също свързва световете. Смята се, че тя се намира в средния свят. Вярвало се е, че през пещера (тоест минавайки през земята) може да се отиде в долния свят. От земята може да се мине и в горния свят, но там стигат само орлите.

Мълчана вода

Притежава особена магическа сила, също както и водата, загребана отведнъж и донесена от бащино и майчино момиче, тоест щастливо и закриляно. При всички празнични ритуали трапезата не може да бъде прикадена, без да има вода на нея.

Чесън

Има апотропична (отблъскваща) сила. Той е сигурно предпазно средство против уроки, магии, ухапване от змии. Вярва се, че пъди всички зли сили, самодиви и болести. Магията му е позната от езически времена, когато славяните са предлагали на старите си богове чесън в чаша.

Бръшлян

Символизира здраве и дълголетие, затова и предсказанията, които се правят с него, са за тях. В древногръцката митология той се свързва с безсмъртието.

Дрян

Смята се от народа за най-здравото дърво след чемшира, затова е символ на здраве и дълголетие. Дрянът цъфти рано и това е връзката му с младостта и радостта. Има основна обредна функция в целия новогодишен празничен цикъл.