Евростат коригира данните за потреблението
Свиването на потреблението в България през последната половин до една година е дошло след три поредни години, в които населението у нас е развързало доста кесиите, личи от ревизирани данни на Евростат за паритета на покупателната способност. Те бяха публикувани днес.
Данните разглеждат реалното индивидуално потребление на домакинствата, в което влизат всички ползвани от него стоки и услуги, като се елиминират инфлацията и цените.
Оказва се, че нивата му са се покачили между 2020 и 2022 г. в 18 държави от ЕС, като
най-голям скок има в България
През 2020 г. реалното потребление у нас е било 60% от средното за ЕС, докато през 2022 г. е вече 69%. И в двата случая обаче страната ни е на дъното в ЕС по индивидуално потребление, т.е. показва най-нисък процент от средния за съюза. Веднага след нас са Унгария, Хърватия, Латвия и Литва, Хърватия, Словакия и Румъния.
В повечето от тези държави потреблението също е отбелязало значително нарастване между годината, в която
започна пандемията и имаше дефлация,
което засили потреблението, и 2022-а, когато инфлацията вече бе започнала да се покачва. Но в никоя от тях увеличението не е цели 9 процентни пункта като у нас.
По-забележимо увеличение на потреблението има в Хърватия - със 7 процентни пункта, Румъния - с 5, и Ирландия - също с 5 пункта.
Ирландия и Люксембург са всъщност държавите членки,
в които потреблението е най-високо
В Люксембург то е 156% от средното ниво за ЕС, а в Ирландия е 135%. И двете държави обаче имат особености, които влияят на резултатите. В Люксембург например има голям брой трансгранични работници и служители, които само работят там,
но не са част от постоянното население,
което изкривява данните. В Ирландия пък са регистрирани много мултинационални компании, които имат интелектуална собственост. При тях голяма част от доходите от тази собственост се връщат при крайните собственици в чужбина, което също влияе върху данните за БВП и оттам и за потреблението.
През трите години между 2020-а и 2022-а в много страни членки има спад на потреблението, най-силно в Дания, Германия и Финландия. но и в трите държави реалното индивидуално потребление и така остава над средното за Евросъюза.
