- 10-годишното момче е с 91% инвалидност, чува след кохлерна имплантация
- Тази година майка му кандидатства за помощ за пети път
- Претърпял е 2 операции, сега обича да му четат приказки и да прави самолети и кораби с конструктора
На 16 декември Теодор Колев от Стара Загора ще навърши 10 години. Мечтае да получи поне 11 от любимите си колички играчки, след като преди време му откраднали целия "гараж", който носел в една торба. Не крие, че си поплакал, но малко. Кани се и да покани гости на празника си.
Още не знае какъв иска да стане, когато порасне, но отсега изработва майсторски самолети и кораби с детската си игра "Конструктор" .
Тео е едно от децата на "Българската Коледа", тази година майка му Мария ще кандидатства за помощ от инициативата за пети път. Той е с 91% призната от ТЕЛК инвалидност с придружител, диагнозата му е двустранна невросензорна загуба на слуха, състояние след кохлерна имплантация.
Вече чува добре, но все още се учи да изговаря
правилно думите
и да разбира техния смисъл. Особено се затруднява, ако някъде има струпани много съгласни. Други звукове знае, но не ги използва, когато съставя и произнася различни думички.
Промяна на всичко това се постига с много уроци при логопед. За тях отиват всичките пари, които детето получава от "Българската Коледа".
Преди време един урок струвал 20 лв., сега вече е 45 . "Без помощта на "Българската Коледа" нямаше да се справим", признателна е майка му.
Миналата година от президентството ги уведомили, че са увеличили годишната помощ от 1200 на 1500 лева. Отделно за момченцето се грижи и ресурсен учител.
Сега Тео е третокласник в старозагорското Второ основно училище "Петко Р. Славейков", учи заедно със здрави деца. Математиката му върви, скоро целият клас му ръкопляскал, след като отговорил правилно в час.
Пише много красиво думите на английски, но има големи затруднения с четенето на български език.
"На обяд го вземам от училище, после сядаме и четем. Когато чете, той се старае много да изкаже правилно думата, но невинаги може да вникне в нейния смисъл и след това трябва да обяснявам значението на всяка дума. Нещата се случват бавно и трудно", разказва пред "24 часа" майка му Мария Койчева.
С много търпение тя събудила и интереса му към приказките, които му чете. И към уроците по някои предмети като "Човек и природа" например.
В началото той не искал да слуша, но майка му обяснявала всичко и детето се заинтригувало, защото всяка приказка си има своята поука.
Сега Тео вече слушал с внимание текста, който му четат, и Мария определя това като напредък в лечението му. Обичал да гледа и детски предавания по телевизията.
Теодор чете винаги на глас
Майка му е забелязала, че се справя по-успешно, когато изговаря думите по-високо. И никога не му позволява да чете наум, защото няма как да го контролира.
"В началото всичко с него беше нормално, но някъде след петия или шестия месец като бебе спря да издава звуци, по-късно не проговори.
Първа се усъмни, че при Тео има нещо нередно, моя приятелка, а преглед при лекар в столичната ВМА показа, че детето изобщо не чува. Със скенер пък доказаха, че става въпрос за запушени канали и на двете уши.
В такъв случай не помага слухов апарат, трябва с
операция
да се поставят импланти", връща спомените си Мария.
Първата операция, която се поема от здравната каса, направили в ИСУЛ през май 2015 г, когато детето било на година и пет месеца. Започнали от дясното ухо. "Винаги се започва от дясното ухо, не зная защо", казва майката.
Операцията била тежка - продължила 5 часа и половина, но успешна.
Според медицинските правила не позволили на Тео да чува веднага - първо трябвало да минат 3 месеца, за да свикне, че има нещо в ухото му. След това му позволили да чува лек шум, за да не се повреди нервът.
На практика момченцето започнало леко истински да чува, когато вече било на година и 10 месеца. С това веднага започнали и уроците му със сурдопедагог, за да се научи да издава в началото звуци в съчетание с определени движения.
През 2017 г. направили на момченцето и втора операция, след която то започнало да чува и с лявото си ухо.
Наред с това разходите на Мария, която сама гледа сина си, растели. Вярно, здравната каса поемала операциите, но пътуванията от Стара Загора до София, настройките на апаратурата или ремонтът й, частните уроци и т.н. стрували много пари.
Тео бил вече на 4 и половина години, когато инж. Борислава Величкова от фирмата, която осигурила имплантите, подсказала на майката да кандидатства за помощ от "Българската Коледа".
В началото тя не искала, защото мислела, че има
други деца, които се нуждаят повече от тях,
но след това подала документите. Одобрили ги, а тя, по думите , скочила от радост до небето.
"Първата дума, която детето каза, след като започна да чува, беше ба-ба. А това е една тъжна история", допълва разказа си Мария Койчева.
Тео е кръстен на майка Тодорка. Вечерта преди първата операция в ИСУЛ, когато вече били в болницата, сестра се обадила, за да каже, че майка им има рак с разсейки.
Самата жена, която починала след два месеца, казвала, че внукът няма да я запомни.
Но Мария често водела детето на гроба на майка си, вкъщи говорели за нея, на входната врата бил залепен неин некролог. И един ден Тео погледнал некролога и казал: "Ба-ба". Така се родила първата дума от устата му.
Сега, в началото на декември, Мария Койчева вече събира необходимите документи, за да кандидатства за пета поредна година за "Българската Коледа".
Надява се пак да ги одобрят, защото тази учебна година е много важна за третокласника.
В училище започват да им пишат оценки и за да бъде близо до съучениците си в знанията, Тео трябва да продължи упорито с уроците си при логопед.
