„През 2011 г. се постигна първият 100% положителен доклад, който установи категорично, че България покрива всички изисквания, за да станем член на Шенгенското пространство. В противен случай сме полуевропейци. Колко години вече сме членове на ЕС, едно от най-свещените блага на тази организация, е да пътуваме свободно, а ние не можем да се възползваме". Това заяви пред "Нова нюз" Веселин Вучков, бивш зам.-министър на МВР по времето на първия кабинет на ГЕРБ-1.
По думите му приемът на страната ни в Шенген за въздушното пространство не значи почти нищо. „Най-важното постижение за тази група са сухопътните граници", повтори той. Вучков се опасява, че ако направим компромис за частичен прием, трябва да има конкретна дата не по-късно от лятото на 2024 г. за пълноправен прием и по сухопътните граници. В противен случай може да отчетат, че половинчато сме приети и още 13 г. да очакваме включване, каза бившият зам.-вътрешен министър.
Той подкрепя тройното увеличаване на мисията на „Фронтекс", но е категорично против увеличаване на броя на мигрантите, които ще бъдат връщани към България. „Ние сме изпълнили всички условия преди 12 г., така че нови условия не бива да се поставят", заяви Веселин Вучков.
Относно конституционните и съдебните промени той обясни, че без реформа на вътрешното министерство – и организационна, и техническа, и кадрова, сполучлива борба с престъпността не може да се води. „Това са скачени съдове. Вътрешното ведомство води годишно между 100 и 200 хил. производства", каза бившият зам.-министър на МВР и изтъкна, че съдебната реформа трябва да включва и реформа в МВР. По мнението му в бюджета на ведомството почти не се предлагат пари за реформи, за нещо друго освен разходи за заплати.
„Предложеният вариант между 3 фигури да се избира служебен премиер, за мен е съвършено неудачен", заяви той. За правомощията на президента за назначаване на шефовете на прокуратурата и на ВКС, той предполага, че и там ще има отстъпление от предложените промени.
„Има опасност при реформата на ВСС да се получи объркване. Тази тенденция, поставена през декември 2015 г. - преди 8 г., се задълбочава до крайност. Това е категорично разделяне на два съвета – прокурорски и отделно Висш съдебен съвет. Отделно с това се орязват и голяма част от правомощията на главния прокурор. Дошло е време да се изговорят нещата, да не се получи разрушаване на прокуратурата като институция. Рисковете са да се получат много главни прокурори по места и главният прокурор да не може поне с методически указания да води тази институция. Най-големият проблем е да не би да се засили политическото влияние върху главния прокурор, макар и представено като обществено значимо. „Твърде опасна тенденция е да е огромно мнозинството на парламентарната квота при избор на главен прокурор. Сега постигаме това, срещу което се борим. Това се отнася и до регулаторите – ще бъдат представени уж независими професионалисти. Сигурен съм, че тази тенденция трябва да бъде ограничена", каза Вучков.
„Бащите на съвременната Конституция бяха много прозорливи, особено тези, които бяха излезли от затворите – социалдемократи, земеделци, - хора, арестувани само заради това, че са мислили другояче. Те създадоха Висш съдебен съвет, който заседаваше само в сряда и не си напускаха магистратските професии. Първообразът на ВСС беше много по-сполучлив, рано или късно мисля, че ще стигнем до първоначалните идеи на Конституцията", обясни юристът Веселин Вучков.
