- Депутатите уж питаха "мъдреците" юристи за промените, накрая обаче те се чудят:
- Какво може да се случи, ако КС тръгне да поправя грешките на авторите на проекта
Може ли, след като депутатите приемат промените в конституцията, тя да заприлича на швейцарско сирене - на дупки?
Предупреждението за опасността основният ни закон да наподобява ементал отправи шефът на катедрата по конституционно право в Софийския университет проф. Пламен Киров на последната обществена дискусия в Народното събрание.
Три дебата по промените в частта за съдебната власт бяха организирани от комисията по конституционни въпроси. На тях дойдоха “мъдреците” в правото, за да помогнат на депутатите.
Освен проф. Киров, който е бил и конституционен съдия, няколко водещи юристи, преподаватели и бивши членове на КС влязоха в обществения съвет към ресорната комисия. В него са проф. Пенчо Пенев, проф. Екатерина Михайлова, проф. Надежда Йонкова, доц. Наталия Киселова, Румен Ненков и Благовест Пунев. (Виж ги на снимката на 11-а стр.) Освен че изпратиха становища на депутатите, те активно се включиха и в дискусиите, следвайки
принципа:
колкото
юристи, толкова
и мнения
Именно на финала на последната дискусия проф. Киров предупреди да се внимава в основния закон да не зейнат “дупки”.
Не разчитайте много на действията на КС, защото, ако все пак той даде воля на разбиранията си за конституционосъобразност или неконституционосъобразност за някои от решенията, може да стане много голяма беля, която е трудно поправима. Тя е поправима само по един начин - с нова процедура за изменение и допълнение на конституцията.
Тоест поправка
на поправката
Опасността идва оттам, че ако Конституционият съд отмени някой от новите текстове, няма да се върне старото положение, а ще остане празно място. Това е в резултат на решение на самия КС от 2019 г. по т.нар. дело за царските имоти. Тогава съдиите тълкуваха какво се случва, когато те отменят текст от закон - той не се замества автоматично от предишния, а остава правен вакуум.
И големият въпрос е ще се отвори ли такъв в основния закон.
При второто първо гласуване на промените в петък БСП, “Възраждане” и ИТН увериха, че ще ги изпратят в КС.
Внесените в края на юли промени, под които стоят подписите на 166 депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, бяха много критикувани от съсловните организации и академичната общност, но и от обществения съвет. Около 50 са отрицателните становища.
Те обаче се отнасят до текста, който е внесен през юли, а той ще претърпи доста промени.
Какви ще са, ще се разбере тази седмица, когато се внасят предложения за редакция на текстовете преди второто четене.
Какво обаче казаха за първия проект юристите от обществения съвет.
Според доц. Наталия Киселова от катедрата по конституционно право в СУ в проекта има термини, които не се използват в юридическия език, а и са неясни. Например “стратегически национални приоритети”, “независими регулаторни и контролни органи”, “квалифицирано мнозинство. “Какво се има предвид под квалифицирано мнозинство - две трети, или три четвърти?”, пита тя.
Бившият конституционен съдия Румен Ненков е на мнение, че
конституцията
не е мястото,
където трябва
да се говори
за национални
приоритети
В един момент те можело “да станат и други, не по-малко значими цели” като “националния суверенитет, живота и здравето на населението”. Критиката му е по отношение на текста, че образованието, науката и културноисторическото наследство са национални приоритети.
Проф. Екатерина Михайлова от НБУ посочва, че текстът трябва да се уеднакви. Защото в едното изречение е записано “образованието, науката, културата”, в следващото те са по обратен ред. “А подредбата има значение - говори за приоритети и освен това в едното се използва терминът “култура”, а в следващото “изкуства”.
И идеята хора с двойно гражданство да стават министри и депутати не допада на обществения съвет. Според Румен Ненков въпросът може да предизвика сериозен политически сблъсък, от който няма смисъл. Екатерина Михайлова препоръчва внимателно да се проучи практиката на КС. През 1995 г. той вече е казал, че “наличието на чуждо гражданство означава публичноправна връзка между лицето и чуждата държава”.
Идеята служебен премиер да се избира измежду шефовете на КС, БНБ и на парламента тотално не се подкрепя от обществения съвет. Екатерина Михайлова посочва, че това е “юридически и политически проблематично”. Проф. Пенчо Пенев, който освен бивш правосъден министър и конституционен съдия, е и сред авторите на настоящата конституция, подробно обяснява защо това не бива да става.
“Да се определи
председателят
на КС, означава
временно да
се прекрати
неговият мандат, с което ще се нарушат процедурите по вземания на решения. Да се назначи шефът на НС - мнозинството, което е гласувало вот на недоверие на действащия Министерски съвет, е абсурдно като идея. Кандидатурата на председателя на БНБ също е трудно защитима, без неговото ръководство институцията ще е подложена на сериозен риск”, смята той.
Съдебната власт е гвоздеят в промените, но там критиките са най-много. Според Румен Ненков би било грешка, съдържаща големи рискове, главният прокурор да бъде превърнат в чисто парадна фигура, която не носи отговорност за действията на прокуратурата. “Никъде по света главният прокурор не е само обикновен администратор. Той е на върха на йерархията. Ако на българския главен прокурор откажем тази роля, кой ще стои на върха на йерархията, която е присъща на всяка прокуратура? Някакъв друг прокурор ли? И как ще го наричаме?”, пита пък проф. Пенчо Пенев.
Тепърва предстои да разберем дали от обществения съвет имаше полза и доколко депутатите ще се вслушат в препоръките му.
