309 от общо 400 депутати във Великото народно събрание я подписват. Останалите са против нея
На втория свободен митинг на 18 ноември 1989 г. е издигнат призивът за отмяна на чл. 1 от т.нар. живковска конституция, който гласи: “Народна република България е социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с работническата класа. Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия. Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развитото социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз”.
Минават два месеца, докато този член е отменен на 15 януари. Това става на националната кръгла маса между управляващи и опозиция. Скоро ще се окаже, че и самата конституция от 1971 г. е непригодна. В декларацията ѝ от 14 май 1990 г. е записано: “Новоизбраното Велико народно събрание в срок от една година и половина да изработи и приеме нова конституция на страната и да реши да проведе референдум, чрез който народът да я утвърди”.
Андрей Луканов, тогава министър-председател, в резултат
на посещенията си в САЩ е договорил цялостна програма
за бъдещото развитие на България, част от която е и нова конституция, която да бъде направена от американски специалисти. През август 1990 г. те идват да се запознаят на място с условията, започват работа и след месец са готови с цялостния проект.
Основен автор е адвокатът Бърнард Сейгън с докторат по право от Чикагския университет и преподавател в университета в Сан Диего. Той представя проекта при второто си посещение у нас за заседанието на законодателната комисия при ВНС на 2 и 3 октомври. Председател е Александър Джеров, заместници са Велко Вълканов и Ал. Димитров. Тя се състои от 37 члена.
Бърнард Сейгън сам оценява проекта си като модерна конституция, но и честно си казва, че като адвокат винаги се е питал какво иска неговият клиент и какво ще го задоволи, което било и главното му съображение при изработването на проекта. Обяснява, че е запознат с много конституции, но тази, която подкрепя в най-голяма степен и дава най-голяма лична свобода, е на САЩ. Част от депутатите обявяват, че не са подготвени за обсъждане.
В заседанието на 17 октомври, когато проектът за конституция е готов, заместник-председателят на ВНС Гиньо Ганев обявява в пленарната зала: “Постъпиха и постъпват предложения за изменение на действащата конституция. Защото да не стане така, че подготовката за новата конституция да бъде някак затруднена от факта, че трябва в същото време да се гледат и редица предложения за изменение на действащата конституция, които непременно ще имат отношение и към окончателния проект на новия конституционен текст”.
В същия ден Георги Тамбуев казва: “Взимам думата, за да направя реплика и да изразя
недоволство по въпроса за комисията за досиетата,
на която съм председател. Вие си спомняте онова бурно заседание, на което мнозина народни представители се изказаха за необходимостта от създаване на анкетна комисия към Великото народно събрание за досиетата. Аз искам да изразя известен протест, че се спъва работата на тази комисия”.
Точно тази комисия ще се окаже препъникамък в работата на Народното събрание и най-вече по отношение на създаването на новата конституция. В заседанието на 7 декември Гиньо Ганев отново напомня, че проекти за конституцията се приемат до 15 януари (после срокът е удължен до 20-и – б.а.).
В комисията за изготвяне на проекта са включени 52-ма народни представители, разпределени в девет подкомисии.
Първата е по икономическа власт и гражданско общество начело с Нора Ананиева. Втората е по конституционни основи на икономическата система, ръководена от Димитър Луджев, третата е за основни права и свободи на гражданите – Велко Вълканов, за висшите държавни органи – Стоян Ганев, по проблемите на пряката демокрация – Янаки Стоилов, за контрол за конституционност – Снежана Ботушарова, по местно самоуправление – Елена Кирчева, съд и прокуратура – Любен Корнезов, и за символите на държавата - начело с Гиньо Ганев.
До това време са постъпили три проекта – на Николай Павлов, на Янаки Стоилов с група научни работници и на Иван Дунев. От тях само проектът на Николай Павлов е подкрепен с подписитена над 100 депутати, каквото е изискването.
След като обявява това, Гиньо Ганев казва: “С много грижа е подготвен един конституционен проект на група американски специалисти по конституционно право, водени от проф. Сейгън”. Решава се, че и техните предложения ще бъдат обсъждани.
Дебатите в пленарната зала показват, че макар многократно допълван и уточняван, проектът на Бърнард Сейгън е в основата на конституцията от 1991 г., особено в частта за законодателната инициатива на Народното събрание, Конституционния съд, правата и свободите на гражданите, частната инициатива и инвестициите и правомощията на президента. Поради водещата роля на Народното събрание за тях не са предвидени тези на американския президент.
През януари се съставя и група от български експерти, определени от парламентарната трибуна като “висококвалифицирани, обективно мислещи, дълбоко привързани към принципите на демокрацията и на необходимостта от една реална конституционна реформа”.
Решава се проектът да бъде представен в пленарната зала на 1 март 1991 г. Това не става.
На 4 април в Бюрото на Народното събрание е внесено писмо, в което между другото се казва: “Вместо да работи напрегнато, Великото народно събрание почти бездейства. Пропиляват се цели дни, законите не се представят. Измина почти година, а проект за конституция не е внесен в пленарно заседание. Две постоянни комисии от месеци не функционират и не се прави нищо, за да се преустроят и да работят.
Всичко това недвусмислено показва, че Великото народно събрание не може да бъде дееспособно. Ние предлагаме в идните дни да се гласува дата за приемане на конституцията и за саморазпускане на Великото народно събрание, като се даде възможност на президента на републиката да насрочи парламентарни избори, които да се състоят до края на месец юни, както е в споразумението.”
Пропуска се фактът, че кръглата маса е определила срок от година и половина за изработване на конституция. Подписано е от 44-ма народни представители, сред които Й. Василев, Е. Сугарев, В. Димитров, Т. Колев, Ел. Божков, Григор Шишков, Братислав Талев, Г. Марков, Румен Данов и Ал. Праматарски – с особено мнение за срока, Г. Спасов, проф. Ал. Чирков, Е. Константинова, Златка Русева, Снежана Ботушарова, Пл. Даракчиев, И. Ескенази, Петко Симеонов, Ст. Ганев, Г. Баев, проф. Ал. Янчулев, Ал. Йорданов, Мих. Неделчев.
След време ще се окаже, че някои от тях са били агенти на Държавна сигурност
На 16 април - Деня на конституцията, тъй като тогава през 1879 г. е приета Търновската, Народното събрание вписва в дневния ред като т.1 “Продължаване на предварителното обсъждане на Основните начала” на проекта за нова конституция. Стефан Савов обаче започва с ядрената катастрофа в Чернобил, като я квалифицира като “едно от най-гнусните и отвратителни престъпления на комунистическата власт”. И продължава, че е “започнал съдебен процецс срещу висшите ръководители на БКП, които били предупредени за радиацията, но са им дадени указания как да постъпват, доставена им била специална храна, раздавани им били предпазни лекарства и т.н.” Едва след препирните Маньо Манев обяснява, че в глава първа липсва текст за националната сигурност и националните граници на българската държава. После предлага да се запише отделен член за опазването и развитието на генетичния фонд на българската нация, защото в последните години сме вървели към бавното, но сигурното ѝ самоунищожение.
Депутатът от СДС Манол Журналов предлага в член 1, ал.3 след “цялата държавна власт произтича от народа” да се добави “който чрез референдум ще установи държавното устройство на България”. В проекта на Демократическата партия е записано още в чл. 1, че България е парламентарна, прогресивна и социална държава. Предложенията им, както и много други, не са вписани в конституцията.
На 14 май 39 народни представители от Радикалдемократическата и Демократическата партия и от Обединения демократичен център, както и народни представители от други парламентарни групи внасят декларация, с която
обявяват, че напускат парламента,
защото техни предложения за саморазпускането му до 15 май, неприемане на решение от него за връщане на незаконно получените от БКП пари от държавния бюджет и исканото от тях насрочване на парламентарни избори за средата на юли дори не са влезли в дневния ред на заседанията. С изключение на петима те са същите, подписали писмото от 4 април. Твърдят: “Просто този парламент доказа, че не е в състояние да изпълни високата мисия, която му бе възложена от избирателите.
Ниската степен на обществено доверие прави изкуственото продължаване на неговата агония опасно за бъдещето на нацията”. И по-надолу: “С този си състав Великото народно събрание е единствената институция, в която комунистите могат да наложат безпроблемно волята си. Чрез тази именно институция Българската социалистическа партия се легитимира като обикновена партия, каквато не е, а България се дискредитира като страна с комунистическо управление от типа на Румъния и Албания”.
След години документ на комисията по досиетата показва, че В. Димитров е агент на Държавна сигурност с псевдонима Попов, Т. Колев - агент с псевдонима Петров, Васил Костов - агент с псевдонима Николов, Г. Марков – агент Николай, Я. Янков – агент Кирилов.
Първото четене на проекта за конституция е на 16 и 17 май 1991 г. После се разисква в заседанията на 22, 23, 28 май, 7 юни и 11 юни. Третото четене започва от 4 юли и обсъжданията продължават на 8 и 9 юли.
Тогава постъпват още 88 писмени предложения. На 12 юли конституцията е приета. Гласува се поименно и от трибуната на Народното събрание председателят Николай Тодоров обявява, че е подписана от 309 народни представители. В словото си казва: “Ще минат години и от висотата на историята ще бъде направена справедлива и вярна оценка на днешното събитие, но едно със сигурност можем да твърдим: в българското общество и държавност трайно са вградени политическият плурализъм, свободата на личността, демокрацията, личният и обществен просперитет”.
Впоследствие още четирима от протестиращите я подписват, но 87 от 400-те депутати от Великото народно събрание отказват. Това прави повече от една пета от общия им брой.
Проф. Бърнард Сейгън за своя проект
Конституцията на САЩ защитава свободата по три начина. Първо е делението на властите. Това означава, че правителството на САЩ се състои от три ясно отделени части. Едната е законодателната власт, изпълнителната власт и съдът. Всяка част от управлението носи свои отговорности и задължения. Освен това всяка от тези части има известна власт, известни права върху другите две. И следователно е много трудно, дори невъзможно за една от тези части да вземе контрола върху управлението. Примерно законодателната власт се занимава с изработване на законите. Същевременно именно законодателната власт назначава служителите, които са на важни постове в правителството.
Президентът изпълнява законите, но също така може да поставя и вето върху тях. Юридическата власт интерпретира законите, но може и да ги премахва, ако те са в противоречие с конституцията.
Мисля, че от това става ясно, че управлението на САЩ се състои от три разделени власти, които много често са съгласни една с друга, но биха могли да влизат в конфликти и едната да не е съгласна с решението на останалите две. Това противопоставяне, този антагонизъм и дори вражда между отделните части е създадена нарочно. По този начин, когато се осъществяват законите, има гаранция, че нито една от тези групи няма да доминира в страната.
Американецът за правомощията на българския президент
Държавен глава на Народна република България е президентът. Президентът има право на вето според условията на настоящата конституция. В допълнение президентът (от съществуващата конституция):
1. Осигурява спазването на Конституцията, законите и правата и свободите на човека.
2. Насрочва избори за НС и местни съвети.
3. Определя датата за произвеждане на референдум, когато има решение на Народното събрание по кой въпрос да се проведе референдум.
4. Може да се обръща към нацията и НС.
5.Обнародва законите, приети от НС.
6. Отменя противозаконните актове на Министерския съвет, министерствата и другите правителствени ведомства.
7. Наблюдава въпросите на отбраната и сигурността и е главнокомандващ на въоръжените сили.
8. Назначава и освобождава от длъжност членовете на Националния съвет по отбраната.
9. Назначава и освобождава от длъжност висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания.
10. Обявява частична или обща мобилизация на запаса, въвежда военно или обявява бедствено положение чрез и след консултации с Министерския съвет, при положение че НС не е в сесия. НС се свиква незабавно за решаване на въпроса.
11. Обявява война в случай на агресия срещу Народна република България или в случай на задължение по договор за взаимна военна помощ, което трябва незабавно да се изпълни, ако НС не е в сесия и не може да се свика веднага. НС се свиква незабавно за решаване на въпроса.
12. Назначава и освобождава от длъжност дипломатическите представители на НРБ в чужбина, приема акредитивните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната.
13. Ратифицира или денонсира международни договори и когато е упълномощен от закона, подписва международни договори. Отделен закон трябва да предписва кои международни договори, сключени от президента, са обект на ратифициране от страна на НС.
14. Връчва почетни титли, ордени и медали.
15. Дава, възстановява, освобождава и отнема българско гражданство.
16. Има правото на помилване.
17. Опрощава несъбираеми дългове към държавата.
18. Предоставя убежище.