- Хората ще си купуват за спомен, убеден е кметът на район "Централен"
- Предлага се 3-етажното тяло откъм кв. "Кършияка" да стане кметство на район "Северен"
- Просто трябва да се изчисти и да остане ажурен парапет, който да позволява на пловдивчани да гледат реката, смята арх. Антоанета Топалова
"Късно е. Вече всичко е одобрено и направено. Харесваме го или не, ще го гледаме и търпим."
Думите са на арх. Антоанета Топалова, произнесени през далечната 2001 г. в местния парламент на Пловдив за новопокрития Пешеходен мост над река Марица. Тогава тя е общински съветник, а още по-преди е била главен архитект на града.
Вече 22 години пловдивчани наричат съоръжението Влака. И го оприличават на композиция, "заседнала над джунглата в река Марица".
"Той е рожба на едно архитектурно чедо - арх. Пенка Станчева, чийто баща Лука Станчев - шеф на Гражданския клуб, не излизаше от кабинета на тогавашния кмет Иван Чомаков. Нямаше конкурс за проектиране", припомня арх. Топалова. И казва, че поне веднъж месечно гледа да мине по моста, "за да си поддържа отвращението".
Именно през 2001 г. той беше даден на концесия на "Търговски център Марица" ЕООД, представляван от Денис Бареков, за 35 години. И съоръжението беше превърнато в покрити търговски площи - магазини и заведения. Концесионерът финансира преустройството и плащаше дължимите вноски на общината. Договорът първоначално беше за 20 г., а след това се удължи с още 15 и така изтича през 2036 г.
Според контракта концесионерът е платил на общината 7,6 млн. лева еднократна вноска, а след това е внасял по 10 000 лева годишно без ДДС. Изгради две 3-етажни тела от южната и северната страна на моста. Едното превърна в търговски площи, а другото - във фитнес.
ДНСК издаде през 2005 г. разрешение за ползване на моста с 60 магазина. През 2018 г. стана ясно, че концесията е била използвана като обезпечение за кредит от Българската банка за развитие (ББР). Заемът не е бил обслужван и сега на практика с концесията се разпорежда банката. По първоначална информация ББР е готова да отстъпи имота на община Пловдив, но иска за това обезщетение.
"Водил съм разговори с представители на ББР. Те са склонни на сделка. Просто общината трябва да намери тези 4,5 млн. лева", казва кметът на район "Централен" Георги Стаменов, който се занимава с проблема от предишния си мандат.
Предишният кмет на Пловдив Здравко Димитров не беше склонен да търси пари за моста, но настоящият Костадин Димитров даде позитивен знак, че ще се заеме с проблема.
"Моето желание е да се вижда реката, оттам нататък как чисто технически ще стане това - ще кажат експертите. Чакаме по-пълна информация, получавам различни мнения, предприел съм действия", заяви Костадин Димитров.
Той припомни, че Пловдив разполага с най-дългата пешеходна зона у нас, която започва от централния площад и стига до самия мост. Разстоянието е над 1,2 км. "Изведнъж пешеходецът стига до магазини и скъсани балатуми", посочи още кметът.
Среща с представителя на банката, на която да започнат преговори за откупуването на моста, беше насрочена за днес, но се отложи, защото той внезапно се разболя. Според общинската съветничка от ПП-ДБ Добромира Костова, която също работи за идеята общината да си вземе съоръжението, заболяването не е претекст да се отложат разговорите, а реален факт и нова среща може да се проведе още преди 15 декември.
Ако градската управа и финансовата институция се споразумеят, за преустройството на моста ще бъде обявен конкурс и тогава ще се реши как да изглежда съоръжението. В годините назад имаше идеи там да бъдат разположени ателиета на традиционни български занаяти.
Планът на Стаменов за обновлението включва и решаването на дългогодишния проблем със сградата на администрацията на район "Северен". Сега кметството се помещава в дървени стари бараки, а сградата на колелото на булевардите "Дунав" и "Цар Борис Трети Обединител", в която то трябваше да се премести, представлява изоставен строеж, който се руши.
"Както е известно, от двете страни на моста има 2 сгради. В северната, която е с площ от 1322 кв. м, спокойно може да се премести кметството. Така няма да се наложи да се търсят пари за изграждането на седалище за администрацията на район "Северен", убеден е Стаменов. Може да се намери подходящо предназначение и за сградата от южната страна на моста, защото части от общинската администрация работят в стари и неугледни помещения.
А поне част от финансирането на всичко това може да дойде от продажбата на фрагменти от "влаковата" конструкция - както това стана с части от Берлинската стена. Според Стаменов е възможно хората да си ги купуват за спомен.
Те така и не свикнаха вече 22 години с "червено-белите вагони". "Наясно съм чувствителността на гражданите. Река Марица доминира, а от архитектура всеки разбира", коментира арх. Емилия Божкова, по чието време беше одобрен проектът. Тогава тя беше главен архитект на Пловдив. По думите й това авторско решение. "Ако може да се направи нещо ново и по-добро, общината е в правото си. 22 години все пак е дълъг период", коментира арх. Божкова.
Непримирима към сегашната визия остава нейната предшественичка арх. Антоанета Топалова.
"Чудесно е общината да си го вземе. Конструкцията не е лоша, просто трябва да се изчисти и да остане ажурен парапет, който да позволява на пловдивчани да гледат реката. Хубаво е да има едно заведение, за да може, докато си пиеш кафето, водата да тече под теб. Още Кольо Фичето го е измислил. И е така на моста в Ловеч. А с двете "фабрики" (сгради - б.р.) отстрани, ще се примирим", смята арх. Топалова. И приветства идеята за пребазиране на кметството на район "Северен" в едното тяло. "Мястото е удобно за тази цел", каза тя.
