Георги Събев е съветник по земеделие, рибарство и международна търговия в Европейския парламент и бивш зам.министър на земеделието на Република България. За КМГ той коментира отношенията между Европейския съюз и КНР, в контекста на търговската перспектива в съвременния динамичен свят и по повод предстоящата среща на върха в Пекин на 7 декември т.г., пише радио Китай.
Европейският съюз е най-големият търговски блок в света, състоящ се от 27 държави членки с единен пазар на стоки, капитали и услуги, единен митнически съюз и обща търговска политика. Китайската народна република от своя страна e първа световна сила в редица икономически показатели с отлични перспективи за ръст и стабилно развитие и в бъдеще.
Търговските взаимоотношения между ЕС и Китай и сега са на много добро ниво. За 2022 г. Китай е вторият най-значим търговски партньор на ЕС. При вноса, КНР е всъщност най-значим партньор, бидейки първи по размер вносител. Над 20% от вноса в ЕС идва от Китай с обща стойност над 620 милиарда евро за 2022 г. Износът към Китай също е изключително важен и след САЩ и Великобритания, износът за Китай заема трето място и съставлява близо 10%, или малко над 230 милиарда евро за 2022 г.
Тенденцията през последните години и при вноса от Китай и при износа за републиката е за ръст, но вносът е в по-големи обеми и расте с по-голяма скорост, отколкото износа. Поради тази причина Европейският съюз има негативно търговско салдо с републиката с тенденция на ръст вече няколко години – без прекъсване от 2017 г. насам.
По-задълбоченият поглед на структурата на вноса и износа за 2022 г. показва, че близо 98% (626 милиарда евро) от стойността на стоки, които влизат в ЕС, са индустриални. Само 1,6% (около 10 милиарда евро) се полагат на земеделските стоки, а близо 1,8 милиарда е вносът на продукти от риболов. При стоките, който Европейският съюз изнася за Китай, индустриалните стоки също имат най-голям превес – близо 93 %, което се равнява на близо 213 милиарда евро. Делът на земеделските стоки, които ЕС изнася за народната република, е по-голям отколкото при вноса – близо 7% и е на обща стойност от близо 16 милиарда евро. Продуктите на риболов, изнесени в Китай, са на стойност 0,7 милиарда евро и представляват около 0,3% от целия износ от ЕС към азиатската държава.
В контекста на увеличаващия се обем и размер на търговията между Европейския съюз и Китай, бизнесите от двете страни очевидно оценяват пазарните възможности, които предлага другата страна. На фона на това през 2012 г. на политическо ниво в Европейския съюз се взе решение за поставяне на основите на Всеобхватно споразумение за инвестиции – ВСИ (на английски CAI – Comprehensive Agreement on Investment). Споразумението ще създаде нови възможности, както за европейските компании, искащи да разширят дейност и присъствие в Китай, така и за китайските, заинтересувани от бизнес в Европа. Европейският съюз има практика с още по-всеобхватни споразумения, но ВСИ е първа много важна и необходима стъпка, с която отношенията ще се развият и надградят в бъдеще. Чрез споразумението ще отпаднат редица затруднения и административни практики, които до сега са възпрепятствали разгръщането на потенциала на двете икономики. След 35 кръга от преговори, на 30.12.2020 г. преговорите принципно и технически приключиха. Сега остава процесът на подписване и ратификация да започне, като очакванията са, че това ще стане след края на 2023 г.
Важно е да се припомни, че политическото сътрудничество между ЕС и Китай по теми свързани с глобалните предизвикателства остава на високо ниво. Парижкото споразумение от 2015 г., с което се цели да се намали ефектът от човешката дейност върху климата, е крайъгълен камък вече практически във всички политики на Европейския съюз в настоящия програмен период, а така ще бъде и за в бъдеще. Поради тази причина оттеглянето на САЩ преди няколко години беше неочаквано и не бе посрещнато въодушевено в Брюксел, дори напротив. На фона на това обаче, Китай затвърди ангажимента си по Парижкото споразумение и се утвърди като предвидим партньор в борбата с глобалното предизвикателство. Това беше силен жест и знак, които доказват, че Европейският съюз и Китай споделят обща визия за бъдещето.
Друго важно споразумение, което също поставя основите на задълбочаване на сътрудничеството, е Споразумението за сътрудничество между ЕС и КНР за закрила на географските указания. Споразумението е в сила от 1-и март 2021 г. и то осигурява взаимно признаване и защита на първоначално 100 продукта с географски означения от ЕС и 100 от Китай, а до четвъртата му година всяка от страните ще добави още по 175 такива продукта. Географските указания са много важен и все по-значим елемент от търговската политика на ЕС. Освен че развиват бизнес, те развиват и европейските селски районни, защото редица от тези защитени продукти се произвеждат точно в такива региони. Европейският съюз привлича все повече свои партньори към тази политика на световно ниво, защото все повече страни виждат добавена стойност и за своите производители, произвеждащи уникални местни продукти. Чрез споразумения за взаимно признаване на продукти с географски указания се създават нови търговски възможности. С подписването и влизането в сила на споразумението за географски указания между ЕС и Китай, Европа получи още един съмишленик на световно ниво за тази важна за ЕС политика и инструмент.
Европейският съюз и Китай и сега са солидно взаимосвързани в сферата на търговията и бизнеса. С подписването и влизането в сила на споразумения между най-големия търговски блок в света – ЕС и Китайската народна република, ще се създадат още повече възможности за бизнеса, но и за засилване на взаимоотношенията между учени, граждани, общности. Логиката на търговските взаимоотношения може да бъде обобщена в популярната мъдрост „Ако искаш да стигнеш бързо – върви сам. Ако искаш да стигнеш далеч, върви със съмишленици“. Надявам се, че Европейският съюз и Китайската народна република ще стигнат далеч, заедно.
