Повечето от контейнерите не са поставени на подходящите места, казва шефът на фирмата, която има договор с общината за сметоизвозване
Преливащи контейнери за смет, разпилени дребни и едрогабаритни отпадъци около тях, подпрени чували с хранителни остатъци, опаковки и картони, годни за рециклиране - това е честа гледка по варненските улици.
Сметосъбирането е един от наболелите проблеми
на Варна от години. Социалните мрежи изобилстват от снимков материал по темата, хората се оплакват, коментират, подават сигнали и пак същото.
Чайки, бездомни кучета и клошари са обичайните заподозрени виновници за разпилените по улици и тротоари боклуци.
Проверка на "24 часа" установи, че на много места, включително в самия център на града, контейнерите за смет невинаги изглеждат добре и на много места има боклук около тях.
Средствата за чистотата на града в бюджета за 2023 г. са 44 574 287 лв. Постъпленията от такса битови отпадъци, които варненци са платили, са 37 млн. лв., плюс 7 млн. лв. - остатък от миналата година.
Общият размер на средствата, необходими за сметосъбиране и сметоизвозване, е 15,3 млн. лв., а за поддържане на чистотата на обществените места - 13,2 млн. лв. От тях парите за ръчно и механизирано почистване на улични платна, спирки, площади, тротоари, подлези и други са 7,1 млн., за зимно почистване са предвидени 620 хил. лв.
"Част от проблемите са, че не са взети под внимание оптималните точки за поставяне на контейнери, на много места не е изградена подходяща инфраструктура, поради което съдовете за отпадъци са или на тротоарите, или на пътното платно, което затруднява пешеходци и шофьори и е предпоставка за инциденти.
Масово граждани, търговски обекти и хранителни заведения не спазват наредбата за изхвърляне на отпадъци
Контролът от страна на общинската администрация срещу нарушителите е много слаб, а процедурите по налагане на глоби - сложни и тромави", каза Николай Симеонов, управител на фирма ЗМБГ, с която общината има договор за почистване и сметоизвозване.
След урагана се отвори много работа
на фирмата и Симеонов признава, че за известно време се усещала липсата на хора, които обаче е трудно да бъдат наети кампанийно.
"Варна е труден град за работа, натоварени периоди се редуват с не толкова интензивни, през лятото рязко се увеличава нуждата от работна ръка, тъй като голяма част от нашите работници, с изключение на шофьорите на камиони, отиват по курортите.
Там получават по-добро заплащане, тогава се налага да търсим хора от съседните общини, вече ежедневно извозваме хора от Шумен", уточнява Симеонов.
Заплатата на чистачките във фирмата е 944 лв. бруто, плюс 60 лв. ваучери за храна, а заплатата на шофьорите стига до 3000 лв. за водачите на камионите за новите контейнери тип "Норд".
Според управителя на фирмата в различните райони на града има различни причини за конкретни затруднения с извозването.
Пречките са паркирали автомобили,
които блокират пътя до контейнерите - проблем, за който решение не е открито, арогантно отношение към контейнерите - те са местени насила, палени, крадат се скъпи части, които са продавани по-късно за жълти стотинки.
Ремонтите в града са друга причина за трудното обслужване на контейнерите - камионите не могат да минат заради затворени или улици с ограничен достъп, както и заради строителна техника, която ги запушва.
Контейнерите са мръсни, защото хората изхвърлят насипно, а не в торби и чували, както е указано на всеки един от тях.
Освен това хората оставят храна - за котки и бездомници, разпъват дрехи с идеята някой да ги вземе, а на практика постигат обратен ефект и замърсяват пейзажа. През лятото главните улици се миеха по два пъти месечно, а пешеходната зона - ларгото, през ден с препарат и маркуч, хората не го виждаха, защото се правеше през нощта, допълва Симеонов.
Над 50% от проблемите с препълнени контейнери в
центъра идват от заведенията,
които непрекъснато изхвърлят там. А те трябва да имат договор с фирма, която да събира техните отпадъци и опаковки.
Например, всеки кашон, в който е влязла някаква стока, трябва да бъде запазен и предаден на тази фирма, която го рециклира, и така се намалява количеството на отпадъците в депата.
Те трябва да имат и контейнер за биоразградим отпадък, който да се събира и от него да се произвежда тор или биогаз. Общината ги контролира, но те обикновено са изрядни по документи и така - ефект няма.
Явно сметките не излизат - фирмите да се разхождат за пет кашона например, а заведението не може да си позволи да поема странични разходи по извозването. И така потъваме в един омагьосан кръг, коментира казуса Симеонов. Според действащата наредба
едрогабаритните отпадъци може да се поставят до контейнерите ден преди тяхното извозване,
което е през ден. Така на практика ежедневно има купчини от тях около контейнерите.
Това по думите на Симеонов е пропуск в наредбата и трябва да се прави веднъж седмично. За дивани, секции, прозорци се викат специализирани фирми, но никой не го съобразява това и всеки изхвърля колкото може.
