С $ 5 млн. компанията създаде в Крумовград фонд за малкия и средния бизнес. Досега са инвестирани 5,89 млн. лева в 58 проекта
"Дънди Прешъс" у нас - 20 г. устойчивост
20 години в България празнува “Дънди Прешъс”. През 2003 г. повярвахме в бъдещето на рудник “Челопеч” не защото изглеждаше много добре, напротив - беше банкрутирал, а защото видяхме хора, които обичат работата си и горят да съхранят поминъка си, казват от компанията.
От инвестиционна компания “Дънди” у нас се превърна в добивна - за злато, сребро, мед и други метали.
От фалирал рудник със системи за добив на възраст 40 г. канадската фирма разработи със своите български специалисти наклонени галерии, вкара машини, които са последният писък на техниката и технологиите. Последно - по подземните магистрали на рудника в Челопеч ще работят електрически машини, изгражда се зарядна станция за тях.
В началото - през 2004 г., започва изграждане на първата наклонена галерия за достъп от повърхността “Надежда”. С дължината си от 2 км тя дава по-лесен достъп до подземния рудник и от 2007 г. хора и оборудване се движат по-бързо и безопасно.
Започвайки през 2004 г. от 500 000 тона добита руда, през 2016 г. дружеството достигна годишен добив и преработка от 2,2 милиона тона.
През 2018 г. в Челопеч е извършен успешен опит за автономен полет на дрон в подземна камера. През 2020 г. се тества работа на подземно минно оборудване, управлявано от дистанция.
“Дънди” разработва и първия нов рудник от 45 г. насам - “Ада тепе” при Крумовград.
Куб със страни от 1,20 метра, който тежи 20 тона. Толкова злато ще добие “Дънди Прешъс Металс” от находището при Крумовград до септември 2026 г., когато рудникът ще затвори. Дали е много, или малко? Всичкото злато, добивано досега в света, е с размерите на куб със страни от 23 метра, или общо 190 хил. тона.
От Ада тепе - хълм над Крумовград, злато се е вадело от 1500 до 1300 г. пр. н. е. Преди разкритията на археолозите науката е смятала, че най-старите златни рудници в Европа са от 500 г. преди новата ера, сега границата се е преместила с още 1000 г. назад.
Допуска се, че
златото от Троя е
от този рудник
Екип археолози се е опитал да възстанови добива на древните рудари. Те са палили огън при скалата със златна жила в продължение на 24 часа, след което са я заливали с вода - така се трошала по-лесно. Разкъртването ѝ ставало с дървени колове. След това рудата се троши на дребно, смила се до фино брашно с каменни хромели и се топи. В интерактивния музей на рударството в Общинския детски комплекс може да се види видео на тази възстановка.
Някъде около 1300 г. преди Христа добивът престанал. Но легендата за златото оцеляла през вековете. Лейля Едирнели - директор на Общинския детски комплекс, в който е музеят, знае от баба си, че на Ада тепе има пещера със златно рало. Такова не са намерили, но е открит наново златният хълм Ада тепе.
“Дънди Прешъс Металс Крумовград” са започнали добива от кота 480 м, приключването му ще е на 380 м, или ще са слезли със 140 метра.
Изземването на златосъдържащи скали, в които има и сребро, става на 4 етапа. Първият - в южната част на рудника, вече е приключил. Изземването обаче не става на сляпо.
Теренът е проучен между 2017-2022 г. и се
знае къде има злато и сребро
Разчертан е бил на квадрати и всеки ъгъл на всеки квадрат е бил сондиран, като сондите са вадили не ядка, а разтрошени скали. Проучени са 383 хил. линейни метра, или 383 км. Ясно е къде да се работи. Рудникът все повече заприличва на обърнат конус със спирали надолу. Върви се от юг на север с 10 градуса наклон.
Докато древните рудари са палели огън, за да трошат по-лесно скалите, сега се взривява - всеки вторник и четвъртък.
Вземат се скалните парчета със съдържание на благородни метали от над 1,64 грама на тон. Другите се наричат стерилна скална маса, тя отива в клетките на уникалното интегрирано съоръжение за отпадъци. Рудата се складира в табан, а след това се транспортира към обогатителната фабрика.
Един камион превозва 41- 42 тона
Съотношението руда към скална маса при добива е 1 към 3,8 тона, казва Исмаил Салиф - главен инженер.
От табана, в който се складира рудата, тя се транспортира в обогатителната фабрика. В началото е трошачният цех, който е с капацитет 4000 тона, за да може при евентуална авария фабриката да продължи да работи 24 часа.
Натрошената руда отива по транспортна лента в мелници, а оттам във флотацията, обяснява Стилиян Гинев, шеф на обогатителната фабрика. В нея влиза руда със съдържание от 5 - 6 грама злато и сребро, а излиза прах с 500 грама златно и сребърно съдържание, който се насипва в торби и се изпраща в “Арубис”.
Обогатяването е 100 пъти. Може и повече, но при този избор би се губило съдържание.
При флотацията, най-общо казано, златните частици се улавят в мехурчета, които преливат, а скалните се омазняват и падат на дъното.
За 24 часа през фабриката
минават 2400 тона,
от които се вади краен концентрат 25 тона със съдържание на злато и сребро от 500 грама на тон.
Фабриката се управлява от изкуствен интелект, който се самообучава. Има и дигитален двойник на системата, той прави сценарии на най-добрата работа, които са покрива на 90% с по-късно внедреното. Така се тестват рецепти и начин на работа, които да не пречат на основното производство, казва Любомир Хайнов, генерален мениджър на “Дънди Прешъс Крумовград”.
В рудника и в обогатителната фабрика са заети 289 души на средна възраст 35 години. Над 95% са местни хора. Някои от тях са се завърнали от чужбина. Главният инженер на рудника Исмаил Салиф и съпругата му Джанан, която е шеф на социални и корпоративни политики на “Дънди Прешъс Металс Крумовград” са в компанията от стажанти. Местни хора са, сега строят къща. Това правят и тяхни колеги и приятели.
Дали обаче тези хора ще останат в Крумовград, когато “Дънди” си тръгне след 2026 г., когато спира работата, или след 2031 г., когато приключи рекултивацията на рудника?
Компанията ще предложи на служителите си курсове за преквалификация,
както и работа в други свързани дружества, включително в рудници в чужбина.
За да не остане пустота след тях, от “Дънди” са заделили 5 млн. долара за Фонд за подкрепа и насърчаване на микро-, малък и среден бизнес в община Крумовград. Досега в бизнес начинания на местни хора са инвестирани 5,89 млн. лв. за 58 проекта, като създадените работни места са 120. Предстои да се обсъди финансиране на още 12 проекта, а до края на годината ще се обяви и нов прием на бизнес проекти. 200 000 евро е размерът за всеки един проект, 10% от инвестицията се осигуряват от бенефициента, 35% са кредит от банка и 55% са безвъзмезден грант от компанията.
В скоро време ще заработи фабрика за консервиране на чушки, финансирана от фонда. Тя е на местен човек, който ги отглежда в оранжерии. Така ще се даде възможност и на други крумовградчани, заменили тютюна с чушки, да ползват фабриката, а не да продават продукцията си на борсите. Финансирани са и два цеха за пелети, както и производство на мебели.
Много внимаваме да насърчаваме фирми, които не са свързани с руднична дейност, за да създадем устойчиви бизнеси, които да се развиват самостоятелно, ако си тръгнем, казва Ирена Цакова, директор “Разрешителни и правни въпроси” в дружествата на “Дънди Прешъс Металс” у нас. Цакова се надява да се отрече от думите си, че си тръгват, ако се разкрият нови находища, за които се правят проучвания.
Друга тема е защо е толкова дълъг пътят от проучването до концесията - обикновено 10 - 12 години.
Стари тютюневи складове са се превърнали в малък бизнес център. В него са две фирми за производство на алуминиева и ПВЦ дограма, сервиз за коли, място с модерни машини за пране на килими.
Наско Къркеланов е работил в Гърция и Германия като строител. Казва, че е бил на гурбет да печели и да инвестира в родното си място. Фирмата му “Пчеличка” има цех за производство на дограма, а от фонда на “Дънди” са инвестирали в негов цех за пране на килими. Пред откриване е и заведението му за хранене в бизнес центъра, за да има къде да хапват работниците.
Симеон Илиев (Момчо) пък е бил механик в “Дънди”, работил е и в Германия. Сега открива с финансиране от фонда автосервиз с най-нов подемник, машина за гуми, съвременна диагностика. В бизнес центъра има и фирма за производство на спортни облекла.
Но не само начинаещите бизнеси печелят
от присъствието на “Дънди”
В Крумовград не е останала неасфалтирана улица, водоснабдени са две села, в които са карали водоноски. Градът е светнал. Това става и с даренията на компанията. На общината са дарени 9,8 на сто от данъците преди печалба, или 7,14 млн. лв. Фондът за общински проекти е 17 млн. долара, от които 17 млн. лв. вече са изразходвани за града и селата в общината.
Хълмът и гората се възстановяват,
вече са засадени 72 хил. фиданки
Нищо от Ада тепе не се изхвърля, хумус и скали се пазят, за да се възстанови хълмът. Водата се ползва, оборотна е. В това интегрирано съоръжение има клетки, издълбани в земята, вътрешността им е покрита с бял геотекстил, който пропуска водата и спира частиците над 30 микрона. В тях се складира отпадъкът от обогатителната фабрика, който е от отделените при флотацията незлатни и несребърни частици.
След като се обезводни, се насипва с чакъл от скалите, накрая с хумус и клетката е засипана. След други подобрения като разградима кокосова рогозка се затревява и се засаждат фиданки. Така стъпаловидно хълмът и гората се изграждат наново. Досега са засадени 72 000 фиданки. Грижата за тях, включително поливане през лятото, продължава 3-4 години. Тогава минават комисии от горското, енергийното министерство, общината, за да оценят възстановяването на горите, разказа Калоян Славянов, началник на интегрираното съоръжение.
