- Най-високи доходи носят IT, военно дело, металургия, показва новото издание на рейтинга на университетите в България
- При медици и математици безработицата е под 1%
Ако учите специалност в български университет от топ 7 на най-търсените и добре платени на пазара на труда, може да очаквате работа с над 3000 лв. доход. Това се вижда от новото, 13-о поред издание на Рейтинговата система на висшето образование в България, представено в петък в Министерството на образованието и науката.
Миналата година само диплома от специалността “Информатика и компютърни науки” е прескачала 3000 лв. като облагаем доход на завършилите. Сега над 3000 лв. вземат и завършилите “Военно дело”, “Металургия”, “Математика”, “Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми”, “Комуникационна и компютърна техника” и “Национална сигурност”. Общо професионалните направления в българските университети са 52.
Близо 6500 лева вече вземат младите висшисти
от специалността, която е първа по доходи - толкова е средният месечен облагаем доход на завършилите “Информатика и компютърни науки” в СУ “Св. Климент Охридски”.
Независимо от негативните икономически ефекти, свързани с войната в Украйна, делът на регистрираните безработни сред българските граждани, завършили през последните 5 г. висше образование в страната, се задържа близо до достигнатото през миналата година
рекордно ниско равнище от малко над 2%
при нива от 3,5% през 2021 г. При медици и математици дори е под 1%. Другите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват, достигайки до рекордни за последното десетилетие стойности. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до рекордно ниско равнище от 14% през 2023 г., а бе 25% през 2014 г. Делът на наетите висшисти, работещи на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 59% при 46% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите достига до над 2200 лв. през 2023 г. при 1839 лв. през миналата година.
Ако обаче над 90% от завършилите “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация”, “Военно дело” и “Теория и управление на образованието” започват работа, за която използват дипломата си, това важи за
едва 26% от завършилите “Туризъм”
Ако над 94% от завършилите “Теория и управление на образованието”, “Военно дело” и “Фармация” остават да работят в България, то при “Транспорт корабоплаване и авиация” и “Изобразително изкуство” процентът е под 70.
Продължаваща тенденция за повишаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища, регистрирани в глобалните библиографски бази данни. Броят на научните публикации на българските висши училища в библиографската база данни Web of Science през петгодишния период 2018-2022 г. е над 24 000 и надхвърля с около 3500 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.).
Броят на публикациите в Scopus през периода 2018-2022 г. е малко над 27 000 и надхвърля с над 6000 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.). Индексът на Хирш (H-index) за българските висши училища като цяло също се увеличава при сравнение на двата изследвани периода: от 94 на 109 в Web of Science и от 98 на 111 в Scopus.
В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2023 г. равносметката е:
- СУ “Св. Климент Охридски” се класира на първо място в 22 професионални направления
- от общо 28, с които участва в класациите.
- Техническият университет – София, се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 9, с които участва в класациите.
- Медицинският университет – София, е първи във всичките 5 направления, по които предлага обучение.
- Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места.
- Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места.
- Други 14 висши училища оглавяват по една класация.
Проф. Галин Цоков, министър на образованието и науката: Рейтингът показва, че вложението в образование си струва
Изследването е 13-о - фатално число, но пък е най-доброто досега
Представяме тринайсетия рейтинг, макар и фатално число той е може би най-добрият досега. За тези 13 г. рейтингът се е развивал на базата на диалога с висшите училища, академичната общност, Националната агенция по оценяване и акредитация, така че да става все по-добър.
Рейтингът на българските висши училища има още една много важна функция. Данните от него се използват за формиране на определени национални политики в сферата на висшето образование. През тези години рейтингът стана част от тази комплексна оценка на качеството на работата на университетите и висшите училища, която е много важна при тяхното финансиране. За следващата година 61% от финансирането им ще зависи именно от комплексната оценка - значителна част от нея се формира по данните от рейтинга. Това е сериозна крачка напред българското висше образование да се оценява на базата на конкретни данни и анализи, и то насочени към установяване на качеството. Може би това е една от малкото сфери в нашата страна, в които финансирането пряко върви с изследване на данни и оценка на качеството на резултата.
Рейтингът е много важен и за бъдещите студенти. И показва каква е значимостта на висшето образование в България от гледна точка на пазара на труда. Сериозно намалява броят на безработните висшисти. Това означава, че днес, когато влагаш в образование, наистина след това се реализираш като специалист на пазара на труда.
Рейтингът е един от инструментите, които служат за подготовка за приема. Другите са свързани с широко обсъждане с работодателските организации. В този диалог ще се очертаят направленията, в които приемът евентуално ще се намали.
Рейтингът е като олимпийските игри, не като световното по футбол
Рейтинговата система прилича на олимпийските игри, а не на световното по футбол - така Георги Стойчев образно обясни методиката на рейтинга. На световното по футбол имате един шампион и победителят взима всичко. Рейтинговата система е подобна на олимпийските игри, при които има различни шампиони при различните дисциплини. Имаме 52 различни класации - по една за всяко професионално направление, и имаме победител във всяка класация.
Отличниците учат IT и медицина
Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в направленията “Медицина” (5,63), “Фармация” (5,56), “Стоматология” (5,53), “Математика” (5,42), “Информатика и компютърни науки” (5,36) и “Ветеринарна медицина” (5,35).
С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направление “Материали и материалознание” (4,42). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,08, което е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 г. насам.
