Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки" в Софийския университет „Св. Климент Охридски" - 6469 лв. (при 5592 лв. през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет - 5767 лв. (при 4333 лв. през миналата година).
Това показват данните на изданието за 2023 година на Рейтинговата система на висшите училища в България, което беше представено в Министерството на образованието и науката.
На ниво професионални направления най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки" и „Военно дело" (над 4000 лв.), следвани от тези, които са завършили „Металургия", „Математика", „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", „Комуникационна и компютърна техника" и „Национална сигурност" (между 3000 и 4000 лв.).
Класацията регистрира продължаващи тенденции за подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда, повишаване на дела на чуждестранните студенти в България и увеличаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища.
Независимо от негативните икономически ефекти, свързани с войната в Украйна, делът на регистрираните безработни сред българските граждани, завършили през предходните 5 години висше образование в страната, се задържа близо до достигнатото през миналата година рекордно ниско равнище от малко над 2% при нива от 3,5% през 2021 година. Другите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват, достигайки до рекордни за последното десетилетие стойности. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада до рекордно ниско равнище от 14% през 2023 година от близо 17% през миналата година и от над 25% през 2014 година. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 59% през 2023 година при 54% през миналата година и при 46% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до над 2200 лева през 2023 г. при 1839 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.
Въпреки тези положителни тенденции новото издание на националната рейтингова система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Медицина", „Фармация", „Стоматология", „Военно дело" и „Математика", а най висока сред завършилите „Социални дейности" (3,4%).
Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите „Медицина", „Стоматология", „Фармация" „Военно дело" и „Теория и управление на образованието", а най-ниска сред завършилите „Туризъм" (26%).
Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията „Теория и управление на образованието", „Военно дело" и „Фармация", а най-малък – сред завършилите „Транспорт корабоплаване и авиация" и „Изобразително изкуство„ (под 70%).
Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс за учебната 2022-2023 година в направленията „Медицина" (5,63), „Фармация" (5,56), „Стоматология" (5,53), „Математика" (5,42), „Информатика и компютърни науки" (5,36) и „Ветеринарна медицина" (5,35). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направление „Материали и материалознание" (4,42). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,08, което е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 година насам. По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите първокурсници в направление „Информатика и компютърни науки" на Софийския университет (5,75), следвани от тези, приети в направленията „Обществени комуникации и информационни науки" на Американския университет и в „Медицина" на Медицинския университет – София (5,72).
Трите професионални направления с най-много действащи студенти през 2023 година са „Икономика" с 24 906, „Педагогика" (16 900) и „Медицина" (12 660). Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата" - 48.
Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е СУ „Св. Климент Охридски" – 19 167, следвано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" с 16 226 и УНСС с 14 358 студенти. В 14 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в две от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 42 акредитирани висши училища.
В частни висши училища се обучават малко над 11% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство" – над 64%, „Администрация и управление" – 42% и „Теория на изкуствата" – 41%.
В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 година до над 8% от действащите студенти през 2023 г.. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина" (57% от действащите студенти), „Стоматология" (46%) и „Ветеринарна медицина" (31%). В още 3 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Транспорт, корабоплаване и авиация" (13%), „Фармация" (12%), и „Музикално и танцово изкуство" (11%).
В страната има 128 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. В подобни програми през 2023 година са се обучавали 2,8% от действащите студенти в страната.
Данните, събрани на целите на рейтинговата система показват продължаваща тенденция за повишаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища, регистрирани в глобалните библиографски бази данни. Броят на научните публикации на българските висши училища в библиографската база данни Web of Science през петгодишния период 2018-2022 г. е над 24 000 и надхвърля с около 3 500 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.), когато те са били приблизително 20 500. Броят на публикациите в Scopus през периода 2018-2022 г. е малко над 27 000 и надхвърля с над 6000 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.), когато те са били приблизително 21 000. Индексът на Хирш (H-index) за българските висши училища като цяло също се увеличава при сравнение на двата изследвани периода: от 94 на 109 в Web of Science и от 98 на 111 в Scopus. Индексът на Хирш е число, чрез което едновременно се оценяват продуктивността и значимостта на публикациите на определен учен, научна организация или група от организации.
В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2023 година СУ „Св. Климент Охридски" се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите. Техническият университет – София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 9, с които участва в класациите. Медицинският университет – София е първи във всичките 5 направления, по които предлага обучение. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 13 висши училища оглавяват по една класация. В 10 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 3 професионални направления – от частни висши училища.
Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в Рейтинговата система за 2023 година е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, Националния център за информация и документация, Националния осигурителен институт, от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от проведени през 2020 година социологически проучвания сред студенти, преподаватели и ръководни и административни служители във висшите училища и сред работодатели.
Рейтинговата система на висшите училища в България е достъпна на български и на английски в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg
Рейтинговата система на висшите училища в България през 2023 година е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С", съставен от Институт „Отворено общество" - София и Сирма Солюшънс.