Северната ни съседка вече ни изпревари по всички икономически показатели, а доскоро се смятахме за равни
Пенсиите в Румъния ще се увеличат средно с 40% от 1 септември 2024 г. на фона на кампанията за парламентарни избори. Новият пенсионен закон бе одобрен от правителството и приет от парламента. Влиза в сила от 1 януари догодина.
Увеличението ще е различно, но всички пенсии ще бъдат преизчислени, предаде Romania Insider. “Някои пенсии може да се увеличат с 1%,
някои може да се увеличат с 80%,
но според изчисленията ще имаме средно увеличение на пенсиите от 40%”, коментира министърът на труда Симона Букура-Опреску. Увеличението на пeнcиитe щe cтpyвa близo 55 милиapдa лeи, или 11 млрд. евро, което прави 3% от БВП на Румъния.
Според формулата за преизчисления 1 200 000 румънци, които получават минималната социална помощ, ще получат увеличаване на пенсията от 87,4%, т.е. 1960 леи (394 евро) в сравнение с 1825 леи (367 евро), ако са работили 35 г. на минимална заплата.
Това означава, че най-малката пенсия в Румъния ще бъде горе-долу колкото средната у нас. За тази година в България тя се очаква да стигне 788,10 лева, което прави 403 евро.
На практика Румъния вече изпреварва България не само по пенсии,
а във всички други икономически показатели. В началото на прехода например - през 1989 г.,
Румъния имаше 2 пъти по-нисък БВП от България на човек от населението
През 2006 г., малко преди влизането ни в ЕС, този показател вече бе почти изравнен. Сега Румъния има с 31% по-висок БВП в сравнение с България и се изравнява с Унгария и Португалия.
Според данните на Евростат за риска от бедност и социално изключване за 2020 г. у нас делът на хората, които са в риск от бедност и социално изключване, е бил 33,6%. В Румъния са 35,8% от населението. Пак от същите данни - средният годишен доход (след приспадане на всички данъци и удръжки) на румънеца тогава е 4267 евро, докато у нас е 4612 евро.
Сега средната годишна заплата преди облагане в Румъния достига 13 хил. евро, докато
в България е с около 10% по-ниска
Значителна разлика има в минималната заплата. Румъния планира да я увеличи до 3300 леи на месец, което е над 1300 лева. В момента тя е 3000 леи (1182,22 лв.). В България от догодина минималната заплата става 933 лева при 780 лева в момента.
По средна заплата също изоставаме - през октомври в Румъния тя е била 6462 леи, което прави 2547,64 лева. Последните данни на НСИ показват, че у нас средното възнаграждение през третото тримесечие на 2023 г. е стигнало 2000 лева.
По отношение на риска от бедност тенденциите в двете балкански държави-членки на Европейския съюз, през последните две години са противоположни - докато у нас делът на бедните се увеличава, в Румъния той намалява, защото през 2019 г. е бил 36,3%.
Още по-голяма разлика се вижда, ако се погледнат данните на Евростат за покупателната способност. България има напредък, но доста бавен. Например през 2010 г. показателят е 45% от средното ниво в ЕС, а през 2022 г. стига 57%.
Само че в Румъния покупателната способност от 53% през 2010 г. се вдига на 75%
Лошата новина за България е, че Румъния има големи шансове да ни изпревари още повече.
Редица изследвания в ЕС показват, че след като дадена икономика премине прага от 70% спрямо средния за съюза БВП на глава от населението, следва бурно развитие. Примери за това са Португалия и Ирландия. Което дава основание да се смята, че румънската икономика ще продължи да се движи бързо и скоро ще догони средноевропейското ниво. За България такива изгледи засега няма.
Подобна е тенденцията и при инвестициите, ако се измерят през образуването на основен капитал. За периода 2010-2022 г. реалният ръст в Румъния е 3,9%, а у нас има спад от 0,1%. С натрупване се оказва, че
в румънската икономика се инвестират 57% повече средства
спрямо 2010 г., а в българската - с 3% по-малко.
По БВП на глава от населението, измерен чрез паритета на покупателна способност, Букурещ вече е по-богат от Виена и
изпреварва София два пъти
По отношение на инфраструктурата с румънците сме в сходно положение. Съседката ни тепърва ще строи своя магистрален пръстен, същото предстои и в България. Жп линиите са в подобно състояние като българските, но това може скоро да се промени.
В здравеопазването двете страни през последните години неизменно се класират на последните места в индекса Euro Health Consumer в ЕС.
Но и тук Румъния е с едни гърди напред
с отделяните 661 евро на човек годишно, а в България сумата е 626 евро, показват данни на Евростат.
А само преди три години е било обратното - северната ни съседка е била на дъното в ЕС с 584 евро на човек за здравни грижи, докато у нас са се давали 587 евро.
Май ще се окаже, че бием румънците само по изобретатели. От даннин на българското Патентно ведомство става ясно, че се е засилила активността на родните изобретатели да подават и европейски патенти. По този показател България изпреварва Румъния и Хърватия, след като у нас заявките са 5,8 на 1 млн. души, а издадените патенти - 3,3.
