През 2023 г. растежът на реалния БВП в България ще възлезе на 1,9 на сто спрямо 3,9 на сто през 2022 г., пише в ноемврийската макроикономическа прогноза на Българската народна банка, публикувана днес на страницата на банката.
За този ръст ще допринасят едновременно вътрешното търсене и нетният износ, докато изменението на запасите се предвижда да има силно отрицателно въздействие. Подобряването на вътрешното търсене ще се определя от растежа на крайните потребителски разходи, подкрепяни от нарастващите заплати, повишения размер на пенсиите и другите социални трансфери, както и от ниската
склонност на домакинствата към спестяване.
Министърът на финансите Асен Василев каза днес пред журналисти, че очаква ръст на БВП от 1,8 на сто за тази година.
БНБ прогнозира растежът на реалния БВП да се ускори до 2,7 на сто през 2024 г. и до 3,6 на сто през 2025 г. най-вече поради преустановяване на наблюдаваното през 2023 г. понижение на запасите в икономиката, както и поради очакваното значително ускоряване на растежа на инвестициите, свързани с изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
БНБ прогнозира годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да се забави до 6,1 на сто в края на 2023 г. най-вече поради проявяването на базов ефект от силното нарастване на потребителските цени през предходната година. Средно за 2023 г. прогнозираме общата инфлация да възлезе на 8,8 на сто, като в краткосрочен план очакваме проинфлационният натиск, произтичащ от нарастването на разходите на фирмите за труд, задълбочаващия се недостиг на работна сила и силното частно потребление, да остане значителен и да продължи да оказва влияние за ограничената степен и скорост на пренасяне на понижаващите се международни цени на суровините върху крайните потребителски цени в България, пише в документа на Централната банка. Темпът на нарастване на ХИПЦ ще се забави до 3,1 на сто в края на 2024 г. (при средногодишна стойност от 4,3 на сто) и да остане на това ниво и в края на 2025 г. (при средногодишна стойност от 3,1 на сто).
Рисковете пред глобалните икономически перспективи продължават да нарастват, като военният конфликт между Израел и "Хамас" увеличи допълнително геополитическото напрежение. Текущите допускания за развитието на глобалната икономическа активност, които са изготвени преди военния конфликт между Израел и "Хамас", предполагат, че отрицателен шок във външното търсене на стоки и услуги от България ще се реализира главно през третото тримесечие на 2023 г., но той ще бъде ограничен и краткотраен. В резултат растежът на външното търсене през 2023 г. ще остане сравнително слаб в исторически план, но ще се засили отново в началото на 2024 г., като се повиши от 1,1 на сто през 2023 г. до близо 3 на сто през 2024 г. и 2025 г. Според очакванията на пазарните участници, през 2023 г. цените в евро на международните пазари на всички основни групи суровини ще се понижат спрямо предходната година, но при храните и петролните продукти те ще останат по-високи в сравнение с 2021 г.
Очакванията на пазарните участници за краткосрочните лихвени проценти в еврозоната са за преустановяване през четвъртото тримесечие на 2023 г. на тенденцията към повишаването им, последвана от постепенен спад.
Публикацията "Макроикономическа прогноза" (ноември 2023 г.) е представена на Управителния съвет на БНБ на заседанието му на 22 ноември 2023 г. В публикацията са използвани статистически данни и информация, налични към 10 ноември 2023 г., пишат от банката.
