370 млн. лв. повече отделени за заплати, методика ще изравнява възнагражденията за чиновниците заради големи разлики между тях
Сравнението между проекта за бюджет за 2024 г., публикуван преди около месец на сайта на финансовото министерство, и това, което прие Министерският съвет в края на миналата седмица след консултации с другите партии от сглобката, показва три основни приоритета.
Първият е заради тежката демография и включва цял комплекс от мерки, свързани с грижата за децата - от помощта за родителите, през безплатни учебници до данъчни отстъпки за семейства с деца.
Вторият е политиката за трайно увеличаване на доходите – догодина с 11%, общо за последните три години тройно. “Ако достигнем праг от 60-70% от средноевропейските доходи, това е моментът, в който част от хората, които са напуснали страната, започват да се връщат обратно”, каза Асен Василев при приемането на бюджета от правителството.
Третият акцент е голяма капиталова програма - първоначално тя беше 12 млрд. лв., т.е. с 50% по-голяма от миналогодишната. Най-вероятно
в окончателния вариант ще се запишат 10 млрд. лв.
по настояване на ГЕРБ и ДПС, които не са убедени, че ще успеем да си съберем 2 млрд. лв. от таксата за пренос на газ през наша територия.
Но по-важното е, че партньорите получиха гаранции, че пътната инфраструктура, чието изграждане бе позамряло през последните две години, ще продължи.
Пак по настояване на партньорите в сглобката, които искаха да имат сигурност, че техните общини ще получат финансиране, финансовият министър за два дни събра над 800 проекта. За тях са предвидени 1 млрд. лв. в специален фонд. Проектите ще станат много повече, тъй като има опция за допълнително включване до 1 март 2024 г., а
списъкът с проекти ще бъде утвърден от парламента и става публичен
Запазена е капиталовата субсидия на нивото от 2023 г., допълнена с 1 милиард от фонда, а изравнителната субсидия се е увеличила с 60 млн. лв.
С държавни гаранции ще се финансират важни проекти, е записано още в бюджета. Така с над 4 млрд. лева държавата ще гарантира заем за “Булгаргаз” ЕАД от 150 млн. евро, инвестиции на “Булгартрансгаз” за разширението на газохранилището в Чирен с 207 млн. лв., 80 млн. лв. заем ще получи и НЕК за модернизация на ПАВЕЦ “Чаира”, а с още 75 млн. лв. ще се финансират изграждане на язовир “Яденица” и тунел за връзка с язовир “Чаира”. Предприятието “Нови ядрени мощности - АЕЦ “Козлодуй”, ще се финансира със заем, гарантиран от държавата, за 1,5 млрд. лв. За нови вагони и локомотиви БДЖ ще получат държавно рамо за заем от 300 млн. евро.
Освен това бюджетът ще финансира изцяло реконструкцията на граничните пунктове “Калотина” и “Капитан Андреево” и изграждането на втори пункт в Капитан Андреево.
За първи път от три години,
доходите започват да растат по-бързо от годишната инфлация
Предвидено е от 1 януари 2024 г. най-малката заплата да стане 933 лв., а минималната пенсия за стаж и възраст да достигне 580,57 лева при 523,04 лева сега. Бюджетните сметки са по правилото минималната заплата да бъде 50% от средната. Планирано е индексиране на доходите с 11% - заплатите от 1 януари, а пенсиите от 1 юни.
Новите бюджетни сметки са разчетени при средногодишна инфлация от 4,8%, като в края на 2024 г. тя ще се забави до 3%. Така ръстът на цените ще изостане от нарастването на доходите над 2 пъти.
Според тригодишната бюджетна прогноза през следващите две години след 2024 г. инфлацията ще продължи плавно да се забавя, най-вече с очакваната динамика при международните цени. През 2025 г. и 2026 г., съответно до 2,4% и 2,1%. Средногодишният темп на инфлация ще бъде 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г.
Минималният осигурителен доход, който обикновено следва ръста на най-ниската заплата, от 1 януари 2024 г. ще се изравни с увеличената минимална заплата от 933 лева.
Максималният осигурителен доход също се вдига - с 350 лв. до 3750 лв., предвижда бюджет 2024 г. Средствата са осигурени и са предвидени в “малкия бюджет” на ДОО, който ще бъде 24,343 млрд. лв. От тях за пенсии ще се изразходват 21,606 млрд. лв.
Предложението на финансовото министерство към депутатите е т.нар. вдовишка добавка от починал съпруг да се увеличи до 30% от неговата пенсия. Работодателите пък да плащат с един ден по-малко от обезщетението за болест- тяхно да е задължението да покриват първите два дни болничен вместо първите три, както е сега.
Месечните помощи за отглеждане на дете също се увеличават
Семействата ще получават по 50 лв. за едно дете, 110 лв., ако имат две, 165 лв. за три деца, 175 лв. за четири и по 20 лв. за всяко следващо. Еднократната помощ при раждане за първо дете е предвидено да бъде 375 лв., за второ - 900 лв., за трето - 450 лв., за четвърто и всяко следващо - 300 лв.
Запазени са и данъчните отстъпки за деца, с които се намалява доходът на семейството преди облагането. За едно дете приспадането е 500 лв., за две - 1000 лв., за три и повече 1500 лв., а за дете с 50% увреждания - 1000 лв.
Макрорамката на държавните финанси за догодина предвижда още да произведем стоки и услуги за рекордните 205,8 млрд. лв. Заложеният ръст на икономиката е 3,2%.
Бюджетът остава на дефицит, но той е в рамките на критериите за членство в еврозоната- 3% на касова основа и 2,9% на начислена. Държавният дълг като процент от БВП ще намалее до 23,8%. Таванът за него е 10,7 млрд. лв. , а държавно гарантираните дългове не трябва да надвишават 4,5 млрд. лв.
Парите за издръжка и заплати на чиновниците са увеличени общо с 370 млн. лв., но те ще се разходват по методика, която ще предложи Министерският съвет, за да се преодолеят неравенствата в различните администрации. Общо
разходите за персонал се увеличават с малко над 2 млрд. лв.
спрямо предходната година.
По сектори най-голям ръст имат разходите за здравеопазване - с 1,1 млрд. лв., толкова е увеличението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. За здравноосигурителни плащания са предвидени близо 7,6 млрд. лв. Половин милиард ще глътне извънболничната помощ - 563 млн. лв., а специализираната извънболнична помощ ще се финансира с 562 млн. лв. 237 млн. лв. трябва да стигнат за медико-диагностичната дейност. Над 2 млрд. лв. са предвидени за лекарства, 910 млн. лв. са отредени за онколекарствата в болничната помощ. Болничната помощ ще се финансира с 3,5 млрд. лв., а за зъболечение са приготвени 329 млн. лв. С 3 млн. лв. ще се финансират аптеки в труднодостъпни и отдалечени райони.
590 млн. лв. повече в сравнение с тази година са парите за образование, което включва и индексация на заплатите на учителите, така че те да са равни на 125% от средната работна заплата.
Както изискват правилата за членство в НАТО, за отбраната са предвидени разходи за малко над 2% от БВП, което гарантира пълно обезпечаване на всички капиталови разходи. В парите за МВР пък освен повече за заплати и за увеличаване на издръжката по границата е заложено изграждането на радио-локационна система за нисколетящи обекти, както и разходи по въвеждане на личните карти с чип.
