- Беглецът от Северна Корея - рапър в Сеул, гостува на “24 часа”. Интервюто с него вижте по-долу
- Животът и правата на севернокорейците може да се подобрят, ако светът не спира да се интересува за тях
Известният корейски рапър и художник Канг Чун-хьок, който навремето избягал от Северна Корея, пристигна в София за участие във форум за човешките права в КНДР. Канг бяга от режима в Пхенян през март 1998 г., пресичайки студената река Тумъндзян близо до границата с Китай, когато е на 12 г. Преди това баща му бил хванат на същата граница и интерниран в трудов лагер. Поради тази причина Канг Чун-хьок остава “кутчеби” - така в Северна Корея наричат бездомните деца, които се прехранват с просия и преживяват с намерени огризки, диви плодове и треви.
Канг Чун-хьок разказа това в редакцията на “24 часа”, където гостува малко след кацането си в София. Успявайки през 2001 г. да стигне до Сеул, той първо работи тежък физически труд, за да изкара средства за прехраната си. После взема изпитите си с отличие и получава стипендия за университет. Така успява да сбъдне детската си мечта и да стане художник.
Впоследствие той започва да пее рап, а през 2016 неговият дебютен сингъл “За свободата” го превръща в знаменитост в Корея.
Канг Чун-хьок пристигна вчера в България като специален гост на дипломатически семинар на тема EU-North Korea Relations and the Path Forward, организиран от Атлантическия клуб в България в партньорство с посолството на Република Корея в София.
Целта на форума в София е да фокусира вниманието върху тежката ситуация с човешките права в Северна Корея и да предостави възможност за открит диалог, сътрудничество и търсене на потенциални решения за този важен въпрос, казаха организаторите. Според тях семинарът ще насърчи дипломацията, като предостави платформа за обсъждане на мерки и стратегии, които могат да оформят подхода на ЕС към Северна Корея. На събитието днес се очаква да бъдат обсъдени също и политиката на ЕС към Русия и Северна Корея, включително и по въпроси, свързани с киберсигурността и неразпространението на оръжия.
- Какви спомени пазиш от Северна Корея?
- Помня детството си, помня детската градина в Северна Корея.
- Опитваш ли се да подтискаш тези спомени?
- Помня и доброто, и лошото. Имам приятели, които постоянно се опитват да забравят всичко, което е свързано със Северна Корея, но аз - не. Напротив, поддържам ясни спомените си, още повече че се опитвам да ги пресъздам, рисувайки ги.
- Кой е най-лошият от всички спомени, най-шокиращият? Прочетох, че си присъствал на публична екзекуция, вярно ли е това?
- Вярно е. Трябваше да съм на училище тогава, но избягахме от час с един приятел и отидохме там, където се провеждаше екзекуцията, за да събираме гилзи. Осъдените за различни прегрешения бяха изправени пред тълпата с вързани на гърба ръце. Видях само единия разстрел, после се уплаших и избягах, но след това застреляха и останалите осъдени, чух стрелбата.
- И не успя да си вземеш гилзи?
- Не. Бях шокиран от видяното. Направо вцепенен. И до днес този човек, когото разстреляха, ми е пред очите. Помня всичко в детайли - как падна, как миришеше, всичко беше много страшно и отвратително. Сложиха трупа в чувал и го изнесоха.
- За какво беше обвинен, помниш ли?
- Мисля, че беше откраднал медни жици. Тъй като нямаше ток по онова време, имаше режим и той през това време беше отишъл и срязал жиците, които после продал. Но го бяха хванали и осъдили на смърт.
- Как се промени животът ти, след като баща ти се опита да избяга от Северна Корея?
- Първо аз не знаех, че е избягал. Когато питах майка ми, тя каза, че той е отишъл да продава нещо на пазара и ще се върне. Имах един приятел, чийто баща заемаше държавен пост, и той веднъж ми каза: Ти си син на предател на народа! Така разбрах. Върнах се вкъщи и питах майка ми. Тя ми обясни, че баща ми е отишъл да заработи нещо в Китай и го чакала да се върне. Там, където живеехме, бе близо до китайската граница и някои отиваха да заработват. Но баща ми бе решил да остане и да не се върне. На Нова година той се напил, семейството много му липсвало, и с парите, които имал, купил храна за нас и решил през реката да се върне обратно в Северна Корея. Но го пресрещнал граничен патрул, стреляли по него и го хванали. Бил изпратен в трудов лагер, но разбрах това след много време.
- Какво означава кутчеби?
- С това название, което идва от името на едно цвете, наричат бедните деца сираци в Северна Корея.
- Прочетох, че ти самият си бил кутчеби.
- Да, бях за малко и кутчеби.
- Какъв е животът на кутчеби? Просиш за храна ли?
- Ходиш по боклуците, опитваш се да преживееш, защото няма храна. Тези деца сираци, които никой не иска, се събират на групи, за да оцелеят. Около гари, пазари... Там, където може нещо да се изкопчи. Чакаш някой като си купи ориз, да падне някое зрънце. Или се надяваш някой възрастен да ти даде нещо. Друг път дебнеш някого, който си е купил нещо за ядене, да му го грабнеш от ръката. Набутваш си го в устата и гълташ. После може да те хванат, да те пребият, но поне нещо си хапнал.
- Защо реши да избягаш от Северна Корея и какъв бе моментът, в който го реши?
- Баща ми се върна вкъщи от трудовия лагер съвсем променен. Когато работеше в Китай, бе здрав мъж, но след лагера бе отслабнал и сякаш състарен с много години. Едва имаше живот в него. Майка ми бе измолила да го пуснат, за да не умре в лагера. Когато се прибра, той ни каза: Тук няма бъдеще за нас. Трябва да търсим начин да избягаме. Разказваше спомени от Китай, как хората там ядат нормална храна, а за децата има бонбони. След време заедно с други хора от селото - общо около 10 души, избягахме в Китай. Там възрастните решиха да се разделим, за да не бием на очи и да не ни хванат. Оттогава другите така и не ги видяхме повече. С майка ми и баща ми успяхме да се спасим.
- А как се промени животът ти, когато стигна в Сеул?
- Мислех, че просто трябва да се махнем от Северна Корея и всичко ще бъде наред. Но не стана толкова лесно. Реалността се различаваше много от мечтите. Майка ми и баща ми работеха тежък физически труд. Аз също. В Корея малолетни не могат да работят, но аз лъжех за годините си и работех по строежи заедно с баща ми. Майка ми миеше чинии по ресторантите.
- Не учеше ли?
- Разбира се, учех повече от всички, взех си всички изпити с отличие, за да спечеля стипендия. Мечтата ми още от малък бе да стана художник. Добри хора ми дадоха съвети, насочиха ме към пътя, по който да тръгна, за да успея да сбъдна мечтите си. Взех си всички изпити, това след всичко, което бях преживял, ми се стори най-лесното нещо. Приеха ме в университета и благодарение на стипендиите, които корейското правителство отпуска, нещата се подредиха. Сега много хора ме питат защо не рисувам комерсиални неща, от които бих могъл да спечеля повече, а рисувам теми, свързани със Северна Корея. Но смятам, че го дължа на хората от моята родина.
- Вярваш ли, че животът и правата на хората в Северна Корея могат да се подобрят и как?
- Това е като да търсиш игла в тъмното. Но ако светът постоянно повдига този въпрос и не спира да се интересува, може би има шанс. Мисля, че промяна може да има все пак. Вярвам в силата на изкуството и културата и колкото и затворена да изглежда Северна Корея, мисля, че там има как лека- полека да се прокрадне изкуство и култура, чрез които да се стигне до промяна.
