- Общинският съвет в Бургас поиска от премиера Денков оставката на губернатора Пламен Янев, който влезе в сблъсък с местния парламент
- Според представителя на държавата нямало да се върнат в бюджета 23,5 млн. лв., отпуснати от служебното правителство заради бедственото положение със съоръжението на половин век
Оползотворяването на малко повече от 20 млн. лева тревожи бизнеса по Южното Черноморие с наближаването на края на годината.
Това са пари, отпуснати от държавата за ремонт на язовир "Ясна поляна", който обаче се бави и все още не е обявено кой ще изпълнява този проект.
Водоемът захранва курортите на юг от Бургас
до Резово и община Средец. Притесненията на хотелиери, ресторантьори и местните са, че може да се стигне до връщане на парите, а и до воден режим през лятото.
Според хора от бранша, ако не се похарчат до края на финансовата година, милионите ще трябва да се връщат на държавата. Парите - общо 23,5 млн. лева, бяха издействани при служебното правителство от бившия областен управител проф. Мария Нейкова за укрепване на носещата конструкция на резервоара за питейна вода и реконструкция на филтърно и помпено стъпало на пречиствателната станция.
Но от приемника - областния Пламен Янев, нищо не се чува около ремонта, притеснен е местният бизнес.
"Разбрахме, че се забавя отварянето на документацията и че ако това не се случи до края на годината, осигурените средства трябва да се връщат.
Още в понеделник (27 ноември - б.а.) ще възложа проверка на ситуацията. Забавянето е в областната администрация, но ние от морските общини не можем да си позволим да бъдем заложници на забавени решения", коментира кметът на Приморско Иван Гайков.
Язовир "Ясна поляна" се намира на територията на община Приморско.
Според кмета на Царево Марин Киров
ремонтните дейности на язовира са планирани в две части
– първо спешен ремонт на аварийния резервоар, за да не се срути, а след това и плановият ремонт.
"Спешният трябваше да приключи в началото на лятото, а продължи през целия сезон. И това забавяне се отрази на втората част от проекта – плановия ремонт на резервоара. Нямаме обаче сериозни притеснения", коментира Киров.
През юни дни преди да подаде оставка, проф. Мария Нейкова обяви, че с ремонта ще се гарантира безпроблемното водоподаване в дългосрочен период за населението и туристите в Созопол, Приморско, Царево и Средец.
И обясни, че спешността на ремонтно-укрепителните дейности се налага заради силно амортизираната конструкция на съоръжението и наближаващия край на експлоатационния му живот.
"В отпуснатите около 23 млн. лева влизат и пари за инвеститорски контрол, авторски и строителен надзор. Първият обект е приключен успешно през октомври 2023 г. За втория има поръчка (публикувана на 23.05.2023 г.) и крайният срок за подаване на оферти бе 6.07.2023 г.
До този момент областната администрация не е избрала изпълнител и не е приключила обществената поръчка. Ето защо има опасност средствата да бъдат върнати в държавния бюджет поради неусвояване и приключване на финансовата година", потвърди за "24 часа" Мария Нейкова.
Пречиствателната станция е изградена преди 50 г., а части от нея пропадаха на няколко пъти през годините. В края на 2022-а от ВиК предупредиха, че съоръжението има нужда от спешен ремонт, след като се скъса стоманобетонната конструкция на пречиствателната станция и бе обявено частично бедствено положение.
"Досега подобен ремонт на пречиствателно съоръжение не е правен в България. Работи се при миньорски условия заради спецификата на конструкцията на обекта", каза през юни проф. Нейкова.
За да не остане Южното Черноморие без вода по време на активния летен сезон,
ремонтът трябваше да става на етапи
по график. Целта е да няма аномалии във водопроводната мрежа, но и същевременно да се реализират укрепителните дейности, без да се нарушава качеството на водата, казваха експерти.
Областният управител Пламен Янев не е притеснен, че забавянето на ремонта ще доведе до воден режим.
"Няма и да се връщат пари на държавата", обещава той пред "24 часа". И обясни, че ремонтът е разчетен да приключи не до края на тази година, а изпълнението му е за 10 месеца.
Според Янев забавяне нямало. На 1 август, когато встъпи в длъжност, заварил проекта на фаза техническо задание.
Планът за ремонт е изготвен от ВиК при служебното правителство, но за по-сигурно поискал експертиза и от МРРБ при новата власт. Какво се случва с нея обаче, не е ясно, но е факт, че още не е обявен избор на изпълнител.
"Дори да приемем, че това се беше случило на 1 август, което няма как да стане, 10-месечният срок изтича през май 2024-а. А има много процедури, докато се стигне до избор на изпълнител, може да има и обжалване.
Освен това влизаме в зимен период, който е неблагоприятен за строително-ремонтни дейности, така че няма как ремонтът да приключи до лятото", обясни Янев.
Случайно или не, преди седмица общинският съвет в Бургас поиска оставката на областния управител. За нея гласуваха 35 избраници от 51-местния парламент и изпратиха писмо до премиера Николай Денков, вицето Мария Габриел и председателя на НС Росен Желязков.
Бургаските съветници се почувстваха обидени от изказване на Янев при откриването на първата тържествена сесия след изборите, на която той
омаловажи избора им с ниската избирателна
активност,
която в Бургас бе около 40%.
Инициатор на оставката бе общинският съветник и бизнесмен Георги Манев от КОД. Под нея не се разписаха тримата съветници от "Средноевропейска класа" (СЕК), чийто лидер е депутатът Константин Бачийски, а Янев - негово предложение за губернатор.
Областният обаче е загубил вероятно доверието на управляващите ПП-ДБ, защото и четиримата им съветници в Бургас също се разписаха под искането за оставката на областния. За нея бяха и съветниците на ГЕРБ, а освен СЕК подкрепа за Янев демонстрираха само хората на "Възраждане" и "Левицата!".
Кариерата на 43-годишния Пламен Янев в държавната администрация започва при правителството на Кирил Петков, когато е назначен за зам. областен. Запазва поста и при двата служебни кабинета, става губернатор при правителството на Денков.
Янев е малко познат в Бургас. Според кратката му биография, качена в сайта на областната администрация, той влиза в политиката от частния бизнес, където е работил в банковия и финансовия сектор.
В свое интервю той споделя, че е бил служител в банка, който се е занимавал със застраховки.
Преди да заслужи доверието на СЕК,
беше областен координатор в партията на
Меглена Кунева
"Движение България на гражданите" (ДБГ) и бе трети в кандидатдепутатската листа.
Напуска партията с обяснението, че очакванията му да бъде направено нещо ново не се оправдали.