Оптимистичният сценарий за 156 общини, премиер и министри
Еврокомисарят Илиана Иванова говори за регионалните “иновационни долини”
Двучасово “заседание” на правителство, внушителен брой кметове и председатели на общински съвети - 156 от от 265 общини. Така стартира първото от 5-те събития от проекта на “24 часа” и Института за пазарна икономика “Общините - перспектива 2027 г.”. В залата присъстваха над 250 представители на местната и централната власт и бизнеса.
Кметове и общинари от големи и малки региони чуха и питаха властта - премиера Николай Денков, финансовия министър Асен Василев, регионалния Андрей Цеков, министъра на иновациите Милена Стойчева, на околната среда Юлиан Попов и зам.-министъра на икономиката Ирина Щонова, в чийто ресор са икономическите зони.
"Избрахме този формат в нощта на балотажа. 25% от кметовете имат своята премиера в местната власт - единствената стабилна в безвремието на кратки парламенти и служебни правителства. Има обаче и кметове, работили с няколко правителства и с ценна експертиза, която да споделят. За първи път изпълнителната власт е на ротационен принцип, но местната има 4 години и диалогът помежду им е важен за всеки българин", каза издателят на “24 часа” Венелина Гочева, която моделираше дискусията.
“Институтът за пазарна икономика представи ценно проучване на профилите на общините. Важният извод е, че те трябва да се обединяват в клъстери, за да живеят по-добре жителите, да се преодолеят дисбаланси в регионалното развитие”, обясни още Гочева. За нуждата от сближаване на общините говори във видеообръщение и еврокомисарят Илиана Иванова.
“В политиката за сближаване на ЕС има близо 43 милиарда евро за научни изследвания и иновации – главно за региони и държави членки, които изостават - каза тя и подчерта: “Наскоро стартирахме нова инициатива “Регионални иновационни долини“, която има за цел да засили сътрудничеството между повече и по-малко напреднали региони.”
122 млн. лв. за спешно проектиране на магистрали и скоростни пътища
През следващата седмица се прави първа копка на магистралата Русе – Велико Търново в участъка от Русе до Бяла, а веднага след приемане на бюджета за 2024 г. ще се отпуши довършването на “Хемус”, защото ще е уреден въпросът с индексирането на строителните договори. Това съобщи регионалният министър Андрей Цеков по време на първата след местните избори среща на кметовете с изпълнителната власт и бизнеса, организирана от “24 часа”.
А със 122 млн. лв. започва спешно проектиране на скоростни пътища, които представляват важни участъци от Русе до Шумен, от Ямбол до Лесово и други, които ще дадат икономически тласък на регионите, каза министърът.
Финансовият министър Асен Василев отбеляза, че
за “Хемус” има почти 3 години забавяне
Двамата министри засегнаха пътните проекти, след като председателят на Сдружението на общините и кмет на Велико Търново Даниел Панов отбеляза, че на предишна среща на местната власт с изпълнителната в старопрестолния град през 2016 г. е казано, че магистралата ще стигне поне до Велико Търново след няколко години. “В момента обаче тя не е стигнала дори до Плевен”, отбеляза Панов.
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи анализ за икономическите центрове в страната. От него ясно личи, че те са по-развити в Южна България, докато в Северна са малко и няма добра свързаност между тях. Панов отбеляза, че на юг от Стара планина икономическите центрове са разположени по протежението на магистрала “Тракия”, а на север няма завършена магистрала.
Кметът на Бургас Димитър Николов отбеляза, че ако въпросът опира до помощ от страна на кметовете, той и новоизбраният на Варна Благомир Коцев са готови да свършат половината работа, стига проектът да стартира. А магистрала “Черно море”, която трябва да свърже двата морски града, е още на етап изготвяне на идеен проект. Той се прави от фирма, избрана преди две години, като срокът на изпълнение на договора е 3 години. Едва след това ще се избере изпълнител, ще се прави ОВОС и ще започне строителството, което ще отнеме около четири години.
Според регионалния министър магистрала “Хемус” след отпушването на строителството и актуализиране на графиците със сигурност ще стигне скоро до Велико Търново. Така със завършването на магистралата Русе - Велико Търново
се осигурява бърза връзка между столицата и северната граница на страната
“В момента ние нямаме магистрална свързаност със съседните ни държави, ако изключим Турция”, отбеляза Цеков. Връзката с Гърция не е пълна, тъй като магистрала “Струма” се прекъсва в района на Кресненското дефиле.
Скоро обаче - още през 2024 г., ще имаме пълна свързаност със Сърбия, тъй като магистрала “Европа” ще бъде довършена в най-важната ѝ част - между София и Сливница.
Остава и изграждане на магистрала или скоростен път между Дупница и Гюешево, за което засега има само идейни планове, отбеляза той. Това ще осигури магистрална свързаност с още една съседка - Северна Македония.
Асен Василев отбеляза, че през последните две години бюджетът на регионалното министерство в частта за пътищата е бил рекорден - над 2 млрд. лв. “Но от тези пари
1,2 млрд. бяха върнати обратно, не можеха да се усвоят, защото нямаше готови проекти
Същото се отнася и за последните два участъка от “Хемус” - седми и осми. За тях тепърва ще се прави ОВОС, за което са нужни година-две и нов проект, което отнема също толкова време, и на практика там сме на съвсем начален етап на работата”, каза Василев.
В България край 265-те общини има 265 интересни истории, отбеляза изпълнителният директор на ИПИ Светла Костадинова. Има община, която за 2022 г. е инвестирала капиталови разходи на човек от населението в размер на 3000 лв. при средно за страната ниво от 196 лева. Има община с над 2000% ръст на добавената стойност. Не е София. И общини, изпреварващи столицата по успеха на матурите по български. Има община с над 80 000 евро преки чужди инвестиции на човек. Друга е с над 80% ръст на заплатата, а в София той 40%.
Министър Василев: Нека не се лъжем, имотните оценки са отпреди 16 г.
Много е важно да не лъжем и използваме данъчни оценки отпреди 16 години, ако искаме изсветляване на данъците, те трябва да отговарят на пазарни условия. А ако кметовете не желаят да вдигат данък сгради, могат да намалят ставката с решение на общинския съвет, посъветва финансовият министър Асен Василев местната власт. Парламентът вече гледа промяната на формулата за данъчната оценка в Закона за местните данъци. Предвижда се на всеки 2 години тя да се се коригира според поскъпването на имотите и данните на НСИ.
Самият размер на данъка обаче се определя от всеки местен парламент и той по закон се движи между 0,1 и 4,5 промила от данъчната оценка.
“Ние сме само вносители на промяната в закона, но предложението дойде от Националното сдружение на общините. Новият начин за образуване на данъчната оценка няма да влезе в сила веднага, а от следващата година. Така че местните власти имат време да направят сметки и ако желаят, да намалят на данъка”, каза още Василев.
Финансовият министър посочи и друг потенциален източник на допълнителни средства в бюджети - предстоящата промяна на облагането на заведенията, които сега плащат корпоративен данък 10% от данъчната основа, образувана от техните приходи. Тези пари постъпват в централния бюджет.
Идеята е заведенията да минат на патентен данък, срещу което поне засега ресторантьорите не са против. Патентният данък е местен налог и приходите ще влизат в общинските бюджет.
“Общините най-добре знаят кое заведение колко места има, защото те определят и таксата за тротоарно право. Този данък нито ще се определя от финансовото министерство, нито то ще има работа да администрира събирането му”, насърчи Василев кметовете да бъдат активни за този потенциален източник на средства.
Денков не дели кметовете по партии, обеща им процент от данъците да остават при тях
Кметове и правителство заедно да създадат механизмите за децентрализация на местната власт. Това обеща премиерът Николай Денков на форума на “24 часа”.
“Децентрализацията за всеки, който не се е занимавал с темата, звучи просто - оставате 20% от данъците в общината и всичко е наред. Много простата сметка обаче показва, че би било катастрофално за голяма част от общините, ако се заложи само на процент от данъците. Не е достатъчно да има едни налични пари. Важно е да има прозрачност и ефективност при разходването на средствата”, обясни премиерът. Той даде пример с образованието, където се изливат много средства, но резултатите не са задоволителни, защото липсват реформи. Денков напомни, че той самият като просветен министър е предложил коопериране на университетите, промяна в учебниците и извънкласните дейности, но не получил подкрепа.
“Моят призив е - дайте си сметка, че имате възможност да кажете гласно проблемите, но и че може да се разберем за реформите”, обърна се към местната власт Денков. Той напомни, че от Сдружението на общините вече имат предложения как част от данъците да остават при тях, за което им благодари. Но с пълното съзнание, че децентрализацията е приоритет, той поиска механизъм за използване на средствата.
Преди това децентрализацията бе на фокус и в анализа на ИПИ, и в изказването на шефа на Сдружението на общините и кмет на Велико Търново Даниел Панов, както и на колегата му от Бургас Димитър Николов - двама от "устойчивите” кметове.
Денков бе категоричен: “Правителството не си е помисляло да дели по партиен признак общините, няма и да си позволи”.
Наистина не ни делите, върна жеста Панов. “На закрити срещи го казвате, а за първи път - и публично”, усмихна се академикът. Кметовете похвалиха добрата комуникация с министрите Асен Василев и Андрей Цеков.
“Близо 1,2 млрд. лева е ресурсът, който се връща към общините. Ако просто върнем 2 от 10-те процента данък доход на физическо лице, ще се отвори огромна ножица между големите и малките общини", предупреди финансовият министър.
Според него проблемите с данъка за физически лица е, че фирмите не са базирани в общините. Отворени сме за този диалог. В момента капиталовата субсидия е над 450 млн. лв. Целта ми е да има яснота и достъп до тези средства. Никога не съм делил кметовете и кабинетът ми винаги е отворен за тях”, допълни и Василев.
Благомир Коцев: Варна има нужда от връзка със света
“Свързаността на Варна е основна тема в града. АМ “Хемус”, която не е завършена вече може би 30 г. - всички имахме огромна надежда, че строителството няма да спре. Варна има нужда да бъде свързана с останалата част от света. Затова и се носят легенди, че България граничи с Варна по особен начин”, заяви кметът на Варна Благомир Коцев.
“След урагана, минал и през Варна, видях голямо сплотяване между хората и между тези от различни партии. Надявам се да продължи да е така и смятам, че мостовете съществуват. Благодаря на централната власт, че ни помогна в този момент”, допълни той.
Депутати дебнат Асен Василев на живо на сайта на “24 часа”
Депутати отвориха сайта на “24 часа” и следяха живото предаване от срещата на кметовете с правителството, за да чуят какво говори Асен Василев. Неочакваното силно зрителско любопитство към събитието бе провокирано от “Възраждане”, които настояха финансовият министър да участва в дебатите за промените в част от данъчните закони.
Депутатите на Костадин Костадинов бяха особено настойчиви и около 13,00 ч бе дадена почивка, за да имал време Василев да дойде в парламента. В 13,30 ч обаче бяха разочаровани, че ще видят на живо министъра, но в сайта на “24 часа”, който предаваше срещата на министрите с новите кметове и общински съветници от цялата страна. Част от народните представители гледаха предаването в пленарна зала, други в кулоарите.
Финансовото министерство изпрати свой представител в НС - шефката на дирекция “Данъчна политика” Людмила Петкова обсъди законите с народните представители.
Привлекли сме рекордните 3,2 млрд. лв. чужди инвестиции
България е привлякла рекордните 3,2 млрд. лв. преки чуждестранни инвестиции, съобщи на форума министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева.
В новия закон за насърчаване на инвестициите има мерки за прозрачност, форма на увеличаване на държавната помощ и различни механизми за насърчаване на инвеститорите. Синхронизацията с общините може да доведе до привличане на ключови стратегически инвеститори, каза Стойчева.
Все повече компании поглеждат към България и трябва да има готови зони с изградена инфраструктура. Към тях трябва да се гледа като инвестиционни проекти и да бъдат отворени публично-частни партньорства, каза зам.-министърът на икономиката и индустрията Ирина Щонова. Тя обясни, че се работи за съкратени срокове за разрешителни, за да се намалят възможностите за корупция.