- Взети са 200 проби на 200 метра разстояние, съдържанието на мед надхвърля 10 пъти европейските норми
- Решението е да се правят драгажни дейности за удълбаване - така се премахва замърсеният горен слой на наносите
- Има идея да се създаде рак с изкуствен интелект, който да чисти езерото
Варненско-Белославското езеро е силно замърсено, като на места съдържанието на мед надхвърля 10 пъти европейските норми.
Това показва проучване, продължило 21 месеца, на специалисти и експерти, водени от проф. Тодор Ганчев, зам.-ректор по научната дейност в Техническия университет във Варна.
Основен акцент на обсъжданията са резултатите от химическия и структурния анализ за избрани зони във Варненското езеро и в изкуствено прокопаните канали в посока Варненския залив.
"Създадохме цифрова карта на замърсяването с нефтопродукти
и тежки метали в тинята в придънните наноси на езерото.
В проучването обследвахме два района - единият е, където езерото се свързва с двата плавателни канала покрай корабостроителницата и основния плавателен канал, който ползват за навигация корабите, отиващи към Варна-запад", разказа за "24 часа" проф. Ганчев.
Повече от 20 месеца 15 специалисти от различни области - биолози, водолази, инженери и др. работят, като използват различни способи, за да установят състоянието на водата.
"Взехме 200 проби на 200 м разстояние от различни места. Едно от тях е около злополучната тръба, от която се стичаха фекалии в морето - там обаче не сме измервали биологично замърсяване.
Второто е край село Казашко, където според новия градоустройствен план предстоят много строежи", допълва ръководителят на екипа.
Изследванията показаха замърсявания с мед и желязо и нефтопродукти. До голяма степен това се дължи на потъналите през годините кораби, които са образували нещо като гробище на такива кораби.
Запознати твърдят, че корабите не са извадени, а това, което е могло да се отреже, е отрязано, но някъде отдолу стоят корпусите.
Концентрацията е в малки области, но е много наситена
На места замърсяването с желязо и мед е голямо, то не е равномерно. Направена е карта, която показва подробностите.
Друга причина за замърсяването е изсипване на отпадъци от индустрията в района, както и от строителни дейности - стари и нови.
Решението
Проучванията са категорични - където е имало драгиране, няма замърсявания и експертите смятат, че може би това е един от начините да се прочисти езерото.
"Ние изследвахме и други начини - чрез аквакултури като тръстиката например, както и микроорганизми, които усвояват тежките метали.
В момента водата на езерото е солена и за съжаление, не може да се развъжда наново "главният санитар" на езерото, познат с името гебеджански рак, който преди 50 г. е поддържал по естествен начин чистотата на водата", разказва проф. Ганчев.
Учените смятат дивите тръстики са добър и естествен начин за пречистване
на водата.
Предприемачът Данко Калчев, който живее и работи в Белослав, се е заел с идеята за възстановяване на природния феномен – създаване на рак с изкуствен интелект, който да чисти езерото с прилагане на новите технологии.
"Опитваме се да разработим идеята с различни специалисти. Споделихме я с министъра на иновациите Милена Стойчева. Тя я прие радушно и се надяваме да работи по въпроса. Аз продължавам търсенето на варианти и еврофинансиране на начинанието", разказва Калчев.
Иновацията може да е вакуумна система със засмукване на принципа на робота, който чисти в домовете ни. Той трябва просто да има способностите да преценява кое е вредно и по какъв начин може да го извлича от недрата на езерото.
Данните от проучването на експертите от варненския ТУ са предоставени на "Басейнова дирекция" и на "Морска администрация", уведомени са районните кметове на Варна. По думите на проф. Ганчев
досега такава картина не е правена,
като идеята е била да се привлече финансиране за прочистване на езерото, но за момента такъв напредък няма.
"Институциите, към които се обърнахме, нямаха капацитет, други бяха неудачни заради случващото се в държавата. Сега ще търсим връзка и с новата общинска администрация, като се надявам за тях темата да е важна.
Екологията е свързана с качеството на живот на гражданите и с възможностите за правене на бизнес в езерото. То е невероятен ресурс за това, за създаване на условия за забавления на гражданите.
Ние, варненци, гледаме на езерото като на нещо мръсно и ненужно, а то е много повече това", разказва проф. Ганчев.
Той и неговият екип смятат резултатите от проекта за повод да мислим за бъдещето и ако сега не бъдат взети никакви мерки, до 5-10 години има сериозна опасност нещата да деградират и да се стигне до най-неприятния вариант – езерото да стане неизползваемо. Според него,
ако бъдат взети мерки навреме, след години
ситуацията ще бъде качествено различна
и ще могат да бъдат реализирани различни бизнес възможности – от отглеждане на аквакултури до изграждане на туристически атракции.
Начинанието е финансирано по проект "Повишаване на знанията за състоянието на морската среда" от Програмата за морско дело и рибарство 2014–2020 г.
