17-годишната Мария и приятелят Марио били на излет с родителите му. Двамата тръгнали към баира, за да търсят обхват на GSM-а, но след 400 метра колата се обърнала и затиснала фатално момичето
"Дъщеря ми Мария загина на 12 август 2021 г. Беше едва 17-годишна, когато катастрофира на екопътека "Бялата река" над Калофер. Това нямаше да се случи, ако един безотговорен баща не бе дал ключовете на колата си на сина си, който няма книжка."
Това разказа пред "24 часа" д-р Антония Терзиева-Караиванова от Стара Загора.
"Сутринта Мария ме помоли да я пусна със семейството на приятеля - от 5 месеца излизаха заедно. Момчето живее в София, през ваканциите и в събота и неделя си идваше в Стара Загора", разказва тя.
Марио, който е син на уважаван анестезиолог в болница "Токуда", предложил на момичето да отидат до Мраморното езеро заедно с родителите му.
"Аз по професия съм стоматолог и същия ден имах много работа. Мария ми се обади към 11 ч и каза, че след това може би няма да има обхват. Към 13,30-14 ч обаче започнах да звъня - може би 4-5 пъти.
Наистина нямаше обхват, но аз започнах да се притеснявам, като не се обади. Звъннах и на телефона на момчето, но и той не отговори.
Към 18,30 ч заедно със сестра ми и две приятелки бяхме седнали в едно заведение да ги почерпя за рождения си ден, който беше преди 2 дни. Изведнъж телефонът ми иззвъня и чух мъжки глас: "Аз съм д-р Герганов, много съжалявам, но Мария почина."
Помислих, че се шегува, но той отвърна: "Не, не се шегувам!". След това съм колабирала, нямам спомени, сестра ми е разговаряла с него. Марио е шофирал,
колата се е обърнала и Мария е загинала на място. Никой от полицията не ни се обади
да ни каже за инцидента. С мъжа ми тръгнахме да я търсим.
Чак на другия ден разбрахме от полицаите, че дъщеря ми и семейството на Марио са седнали да хапнат в заведението до Калоферския манастир.
Дъщеря ми видяла, че съм я търсила много пъти, решила да потърси обхват, за да ми се обади. Бащата дава на сина си ключовете на джипа, въпреки че синът му няма книжка.
На около 400 метра след манастира на неравен терен колата се преобръща и става нещастието. Марио е карал с почти 60 км в час. Джипът се обръща и затиска на място дъщеря ми -
изхвърчала е от автомобила, защото е била без колан
Мария умира на мига - с тежка черепно-мозъчна травма, с множество фрактури", разказва майката.
"Дъщеря ми вече я няма, а бащата и синът получиха на първа инстанция по 2 г. условно. Бащата е лишен и от правото да шофира 2 г. Тези присъди са прах в очите. Безотговорно е да дадеш ключовете на колата си на човек, който няма книжка.
Ето защо ние, майките на загинали деца, ходим на протести и обясняваме, че на наше място може да е всеки. Аз имах прекрасен живот - невероятно дете, отличничка от езиковата гимназия в Стара Загора, съпруг.
Пътувахме много, винаги сме били тримата - никога не сме се делили. За един миг целият ми живот се срути", не може да се примири д-р Терзиева.
Според мотивите на съдия Петко Минев от Пловдивския окръжен съд обаче "д-р Герганов е направил всичко, зависещо от него, да върне към живот пострадалата Мария Караиванова, провеждайки реанимационни действия".
Съдът приема, че обясненията на баща и син са последователни са и отговарят на събраните доказателства. Те са признали вината си.
Съдия Минев приема, че деянието е извършено и от подсъдимите по непредпазливост. Отчитат се и множество смекчаващи обстоятелства за двамата - липса на данни за други противообществени прояви, съдействие в хода на разследването, фактът, че момичето не си е сложило колана, както и изразеното искрено съжаление за случилото се.
Към това се прибавя и влошеното здравословно състояние на бащата.
Почернената майка е написала книга "Ти, мое всичко - Мария". "Издадохме малко бройки, само за приятели. Книгата е много лична, със снимки, с послания, с разкази за детството, ученически години, семейство и приятели.
С мои стихове, посветени на детето ми. Чрез моята история се опитвам да повдигна въпроса за отговорността на родителите. Дори на срещата с вътрешния министър Калин Стоянов
поисках да се увеличат наказанията за безотговорни родители,
разказва д-р Терзиева.
"Има и друг проблем - нашата толерантност към нередните неща и неспазването на законите. Започнаха да се отнемат колите на пияни и дрогирани шофьори и само погледнете какво се случва!
Мастити адвокати започнаха да говорят, че правата на тези хора се нарушават. Искам да попитам защо никой не говори за правото на живот на моето дете?
Защо никой не говори за правото на възмездие? Аз нямам нужда от съчувствие или от съжаление, а от подкрепа в борбата срещу унищожаването на живота на младите хора. Затова са протестите срещу неспазването на законите.
Само думи не стигат, трябва да се обединим и всички да се борим в името на живота, защото животът е дар и трябва да го пазим", настоява майката, загубила единственото си дете.
