Д-р Ани Димитрова прави първото мащабно изследване на мандатите им, белязали четвърт век след 10 ноември 1989 г.
Интервюта с четиримата президенти на България - Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев и анализ на мандатите и каузите им в книга събра д-р Ани Димитрова. Авторката е доктор по политическа философия и магистър по икономика. Тя работи няколко години над това първо по рода си мащабно изследване на института президент и перспективите пред неговото развитие. Представянето на книгата "Президентът на Република България 1992 - 2017 - проблеми и перспективи", издадена от "Сиела", събра политици, парламентаристи, юристи, анализатори. Сред тях бяха вицепрезидентът Илиана Йотова, конституционният съдия проф. Янаки Стоилов, който е автор на предговора, Крум Зарков, издателят от "Сиела" Веселин Тодоров, проф. Даниел Вълчев, Росица Матева, народни представители и много други.
"Най-новата ни история сочи, че когато президентите ни не са ярки фигури сякаш не възниква и въпросът за техните правомощия. И точно обратното - когато имаме силни хора с визия и възприемат този пост не просто като да застанеш, а защото го изпълват със съдържание и характер и имат визия какво могат да предложат на гражданите на страната, винаги се задава въпросът дали не си превишават правомощията", заяви вицепрезидентът Илияна Йотова.
Авторката показва не само портретите на тези български държавници, техните каузи и роля, но прави и оценка как са се справили. Анализира ролята им като пазители на демокрацията и обединители, особено в кризи. "Президентът олицетворява единството на нацията. Президентската институция нито е замислена, нито може да действа като паралелен център на власт", коментира д-р Ани Димитрова.
Мнозина от гостите на премиерата на книгата признават, че интервюто с първия демократично избран президент Желю Желев под заглавие "Преходът се провали. Нека го кажем ясно!", е актуално и днес. Включително и тези, които смятат прехода за приключил, сподели авторката.
Желев намира причината за проваления преход в сбърканата форма на управление и убедено твърди, че в държавата трябва да има президентски или полупрезидентски режим. Според него, за да е преходът успешен, е трябвало да се направят три реформи: връщане на земята, приватизация и реституция. "А те не бяха направени", горчиво заявява той, подчертавайки дебело и отсъствието на морални ресурси. Доказателството за провала на прехода според него е въвеждането на валутен борд.
Любопитен щрих от интервюто на Желев е заявлението му:"Аз никога не бих се кандидатирал за президент, при положение, че сме парламентарна република. Това е трагедия за един президент - да бъде с вързани крака и ръце." Попитан за ролята му в голямата политика като държавен глава, Желев отговаря: "Вижда ми се малка".
Президентът Петър Стоянов пък заявява пред авторката, че пред България не стои въпросът дали сме президентска или парламентарна република, а дали се управлява добре и в духа на демокрацията.
Президентът два мандата Георги Първанов е категоричен, че за президентска република не сме дозрели, а може би е рисково, с оглед на различни личностни противоборства. Но е за засилване на президентските правомощия в няколко пункта- за ветото, да може сам да предизвиква референдум и др. и да се водят периодични президентски дебати за националния ни идеал.
Предшественикът на Румен Радев - Росен Плевнелиев казва, че България не бива да става президентска република, защото това би било в услуга на руските интереси.
Сред изводите за работата на президентите през този четвърт век, който визира авторката, е, че президентската институция расте и се развива заедно с политическата култура на партиите и гражданите.