ГЕРБ гласуваха "против" всичко, а ДПС "въздържал се" , и двете партии щели да имат свои поправки между двете четения
„Бонус-донос", касови бележки, 9% за ресторанти и местни данъци и 15% ставка за едрия бизнес– най-критикувани
Домашната бира да бъде без акциз от догодина е единственото прието предложение на ПП/ДБ
Бюджетната комисия на практика блокира всички промени в данъчните закони, предложени от финансовото министерство. Още в началото на заседанието, ГЕРБ и ДПС обявиха, че ще присъстват, но няма да подкрепят нито едно от предложенията. ГЕРБ с мотива, че били неработещи и нереалистични, а ДПС – със забележката, че не са предложени „както трябва". БСП, „Възраждане" и „Има такъв народ" декларираха, че са „против".
Така, последващите гласувания бяха предизвестени и гласуванията преминаха по формулата „ 2 гласа „за", 6 „против" и „7 въздържали се". Все пак, някои от поправките „Василев" имат шанс в пленарна зала, стана ясно по време на дискусиите. Самата дискусия се проведе в отсъствието на финансовия министър Асен Василев. На всички въпроси и критики обаче аргументирано отговориха заместникът му Георги Клисурски и шефката на данъчната дирекция Людмила Петкова.
Заявка за наличие на шансове за част от промените бе разчетена в почти гневна реч на председателя на комисията Йордан Цонев от ДПС. След като охотно даваше думата на всеки от представителите на бизнеса, той сподели с „информационна цел", че България отдавна е на „мушката" на ЕК и на останалите държави с ниските си данъчни ставки, и че обвиненията срещу нас са в „дъмпингова данъчна политика" . Той заяви още, че е добре тези нападки да бъдат чути от бизнеса, защото „представителите му никога не са съгласни с данъчни промени, но това не пречи на държавата да се опитва да изпълнява задачите си и да пълни хазната.
Цонев изнесе тази информация по повод една от най-сериозните промени в данъчните закони - вдигането на корпоративния данък за част от едрия бизнес у нас от 10% на 15%, която най-вероятно няма да бъде приета, въпреки, че не е заради национално решение, а заради глобална мярка, подкрепена от ЕС. Всички се обявиха против, въпреки, че според Петкова компании и големи национални компании с оборот над 750 млн. евро у нас са не повече от 5. Чуха се дори гласове, че било по-добре да не подписваме директивата, вместо да си облагаме бизнеса.
Кои от предложените промени имат шанс по-близък до нулата да бъдат подкрепени в пленарна зала?
Първата критикувана от всички промяна , която отне и най- дълго време при дебатите бе ставката за ресторантите. В закона за ДДС в момента е записано тя да стане 20% . Опцията тя да бъде оставена 9%, която зададе публично финансовия министър, срещу мерки за изсветляване на сектора, се оказа също оспорвана. Две асоциации на заведения обявиха, че никога не са се срещали с финансовия министър и че той си е поканил избрани представители на бранша. Петкова обаче бе категорична, че лично е била на срещата и точно от бранша са дошли мерките за изсветляване на бранша- и поставянето на постерминали във всяко заведение, и минаване на малките с оборот под 100 000 лв. на патентен данък, и плащания на заплати само по банков път, както и по-високите глоби и за търговци и за потребители при липса на касови бележки.
Най-честите аргументи против, споделени и от работодателите- преминаването на патентен данък за заведения с оборот под 100 000 лв. „ще предизвика масова дерегистрация от ДДС".
Дори оспорваният данък върху бакшишите дошъл като идея от бранша, заяви Петкова. Ричард Алибегов пък опонира, че това били отношения между клиент и представител на бранша и никой работодател не знаел колко пари за благодарност получават техните подчинени.
Петкова обяви още, че от ниската ставка по ДДС за ресторантите фискът губи по 309 млн. лв. годишно и призова да се потърси вариант за запълване на тази „дупка". Венко Сабрутев от ПП пък директно заяви, че „очевидно ресторантите имат сериозно лоби в парламента" и се радват на особено внимание. Още при предлагането на мярката, от ГЕРБ обявиха, че няма да се съгласят на 20% ставка по ДДС.
И бизнес, и синдикати, се обявиха против друга мярка- клиент да не плати сметка, ако не получи касова бележка. Според Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа" това ще предизвика сериозни конфликти.
Много критики събра и намерението НАП да определя кои граждански договори са скрити трудови договори и да те да нямат право на нормативно признати разходи.
Една от най-сериозните промени в данъчните закони - вдигането на корпоративния данък за част от едрия бизнес у нас от 10% на 15%., която най-вероятно няма да бъде приета, въпреки, че на е заради национално решение, а заради глобална мярка, подкрепена от ЕС, за постигане на еднакво минимално ниво на облагането на мултинационалните компании и големи национални компании с оборот над 750 млн. евро.
Работеща мярка ли е „Донос-бонус" предизвика също много спорове. „И сега НАП получава много сигнали- над 5000 за една година, които са донесли на хазната само 700 000 лв. т.е. по 150 лв. на един сигнал", съобщи Петкова. Това даде повод да се отрече смисъла от тази мярка, освен, че ще затрупа данъчните с още повече сигнали и всеки ще топи комшията". Според Георги Ганев от ДБ обаче смисъла на това предложение е точно обратния- с въвеждането на летва от разкрити минимум 100 000 лв. се пресичат точно такива „кокошкарски" сигнали. А според него, човек, който тръгне да разкрива със сигнала си схеми за избягване на данъчно облагане за над 100 000 лв. рискува много, понякога и живота си, и е нормално да има стимул да го прави.
Синдикатите пък се обявиха твърдо и срещу актуализирането на данъчните оценки, без те да са били подложени на обсъждане в тристранката. Според Кацарчев, първата мярка ще има негативен ефект върху данъкоплатците и ще „изяде" част от парите, с които се увеличават доходите. Втората част от предложението – за презониране обаче може и да получи подкрепа, тъй като тя следва от приети текстове в друг закон. Работадателите пък настояха едва след като такса смет започне да се определя по друга методика, да се въведе актуализирането на данъчните оценки, за да не се вдигнат парите за боклука, които още са вързани за тях.
С шансове да оцелеят и сред пленарна зала са няколко предложения, записани в данъчните закони, които днес не получиха сериозен отпор.
Това са предложението таванът за плащане на суми в брой да падне от 10 000 лв. на 5000 лв. Безспорна е и нулевата ставка за доставката на хляб и брашно, така че да се смекчи въздействието на високите цени на хляба върху домакинствата, по-специално върху най-уязвимите групи.
Друга промяна предвижда да не се извършва корекция на ползвания данъчен кредит при бракуване на стока. Това ще става, когато лицето е счело, че тя вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност и доброволно я е унищожило или я е продало с ДДС. Също така, ако стоката е била унищожена безвъзвратно. Не е оспорена и идеята за въвеждане на данъчно облекчение за касови бележки, чрез което физическите лица да могат да приспадат от общата си годишна данъчна основа 0,5% от платения ДДС, но не повече от 100 лв. месечно, съгласно данните от касовите бележки, които човекът е регистрирал в НАП. Патентът за гъбари и билкари също може да оцелее. Предлаганото увеличаване на прага на касовите разплащания на сделките с метални отпадъци от 100 лв. на 1 200 лв. на година на физическо лице, също не е оспорвано от комисията
