- Чужда компания откри залежи преди години, а археолози - светилище на племето беси
- Мястото е силно енергийно, може да стане туристическа атракция
Златен древнотракийски рудник има под връх Бабяшка чука в района на белишкото село Бабяк. Това съобщи Илиян Бучков от Якоруда, който от години изследва района и се интересува от най-древната история на човешката цивилизация.
Наскоро той заедно със спелеолози е влязъл в рудника и е успял да направи интересни снимки.
“Това е един от златните рудници на Сол-Ам-Он. Сол на древноеврейски означава Бог слънце, Ам - амин (да бъде), а Он - светлина. Или “този, който носи светлината Божия”. Има още 3-4 наблизо, които са неразпечатани. Рудникът е точно под върха, където пък е храмът на Сол-Ам-Он. Предполагам, че
тук е добивано злато допреди 2500-3000 г.
от племето беси. Има златна руда и бял кварц. Мястото е свято и силно енергийно. Не бива да се разкопава за добив на злато, но може да се превърне в туристическа атракция”, разказа Бучков.
Споделя, че рудникът е на около 35-40 м дълбочина, има широко помещение с размери около 3 на 4 м, а след това хоризонтален проход около 270 метра. Там спокойно може да влезе човек прав, защото височината е около 1,80 м, а ширината - 2,20 м. Бучков смята, че там племето беси е добивало злато по метода с овче руно, защото имало останало каменно корито. Стривал се е на прах кварц, примесен със злато, който
полепвал по прясно остригано овче руно. След това изсушавали кожите
и ги изгаряли в каменни корита, за да отделят събраното злато. Известното от митологията Златно руно всъщност не е измислица, а метод на добиване на благородния метал, използван преди много векове, категоричен е изследователят.
В рудника, където е успял да влезе, освен златни жили има и бял кварц, който също свети изключително красиво. За влизането в рудника преди дни е уведомил ръководството на община Белица, а сега
се очаква мястото да бъде изследвано от специалисти
Бучков не разкрива точното място на шахтата, от която е влязъл, за да не насочи интереса на иманярите, въпреки че районът отдавна е притегателно място за тях.
Наблизо е известен и друг златен рудник - Дуйови дупки, който е проучван през 60-те години на миналия век. Дори още стоят минните подпори, част от които са започнали да изгниват.
Преди десетина години български клон на канадска компания направи в района геоложки проучвания и откри златна жила край село Бабяк, а местните се надяваха да започне добив, за да се разкрият работни места.
Тогава бе проучена площ от около 110 кв. км и бяха открити значителни златни залежи. Жилата бе изследвана в дълбочина от 500 до 1300 м.
Резултатите са били обнадеждаващи за наличие на промишлена сребърно-златно-молибденова минерализация, съобщиха тогава от компанията. След това обаче работата в района бе спряна.
През 50-те и 60-те години на миналия век също е правено геоложко проучване за сребро в района, но е било прекратено, районът е бил проучван и за наличие на молибден.
“Това място е свещено. Всичко, което се търси в Близкия изток, е тук, при нас. Не трябва да се разработва за промишлен добив на злато, а да се превърне в туристическа атракция. Приходите от туристи ще бъдат много повече”, категоричен е Илиян Бучков, който смята, че Бабяшка чука е енергиен и духовен център.
Районът е проучван и от археолози преди десетилетия и са намерени интересни артефакти. Следи от тракийско светилище са регистрирани през 50-те години на ХХ в. Археолозите определят Бабяшка чука като тракийско укрепено светилище, функционирало от началото на I хилядолетие пр. Хр. до V век. Съществувало е през къснобронзовата, ранножелязната, късножелязната и римската епоха. Светилището, култово място на войнствените беси, е
открито през 1957 г., докато се строи телевизионна кула
на върха. Тогава са намерени множество фрагменти от оброчни плочки, а Люба Огненова от Археологическия музей в София определя обекта като светилище на Зевс и Хера. По време на римската епоха на върха е бил изграден храм, в който са били поставени култови статуи на Зевс и Хера.
През 1983 г. са извършени първите сондажни
археологически проучвания от полско-българска експедиция,
в която от наша страна участват Алексей Гоцев и Милена Тонкова от Националния археологически институт с музей към БАН. В продължение на десет археологически сезона, до 2007 г., на светилището се правят разкопки, при които са открити стотици предмети.
Намерени са следи от съоръжения за поставяне на жертвени дарове - каменни олтари, олтари от глина, вкопани ями, керамични фрагменти от съдове, монети, накити, метални сечива от различни епохи. Археолозите са открили и
десетки черепи на крави, бикове и овни
с масивни рога, което е доказателство за жертвоприношенията. В изследвания пласт от римската епоха пък са открити фрагменти от статуя на богиня и на мъжко божество в естествен ръст.
Според местните хора в с. Бабяк за съществуването на древни златни рудници се говори отдавна. Някои дори смятат, че точно за тях е писано в Стария завет. Категорични са обаче, че това злато е прокълнато, защото е било примесено с радиоактивни метали. Заради това и доскоро се надяваха да се разработи златната жила встрани от селото, в посока към Златарица и Гълъбово, но не и под самия връх.
