Статистиката ни обаче не предвижда драстичното намаляване на населението като ООН и БАН
След около 8-10 години - в периода между 2030-а и 2035-а, населението на България ще падне под 6 милиона души и през 2035 г. ще сме 5,8 милиона.
Между 2070 и 2075 г. българите ще бъдем вече под 5 милиона
А преброяването през 2090 г. ще ни изкара около 4,915 млн. души. Това гласи най-новата демографска прогноза на НСИ, публикувана във вторник. Тя е изготвена въз основа на данните от последното преброяване на населението през 2021 г.
Това обаче е “реалистичен” сценарий. Има и по-оптимистичен, според който населението ще продължи да се топи, но не чак толкова силно. Той също предвижда да паднем под 6 милиона в периода 2030-2035 г., но през 2090 г. все пак ще продължим да сме малко над 5 млн.
Третият сценарий е разработен при предположение, че социално-икономическите условия у нас се развият по-зле от очакваното. При него още следващото преброяване на населението през 2031 г. ще покаже, че сме едва 5,9 млн. души, при положение, че последното засега ни изкара 6,4 млн.
Дори най-лошият сценарий на НСИ обаче няма нищо общо с мрачните прогнози на БАН и ООН.
В демографската прогноза на световната организация за България се твърди, че
ще бъде с двумилионно население към 2100 година,
което според НСИ обаче е твърде малко вероятно.
Според последния доклад на Института за изследване на населението и човека към БАН пък до 2040 г. българите ще намалеят с 25% в сравнение със сега, което означавало да станем към 4,8 млн. души. Дори най-негативната прогноза на НСИ обаче залага към този момент населението в страната да се задържа над 5 млн.
Независимо от различията в прогнозите за населението,
възрастовата му структура значително се влошава
Тя е лоша още сега, тъй като в момента на всеки 100 души в активна възраст има 60 в неактивна, т.е. или са под 15 години и не могат да работят, или са над 65 г. и вече са пенсионери. С други думи, всеки работещ се грижи за 1,6 човека, като в това включва и самия себе си.
Демографската прогноза на НСИ сочи, че това съотношение ще продължи да се влошава и през 2090 г. срещу всеки 100 българи в активна възраст ще има 74,83 човека в неактивна.
“По отношение на пазара на труда това са съвсем условни прогнози,
тъй като при тях става дума за чисто възрастова зависимост”, каза пред “24 часа” Магдалена Костова, шеф на дирекция “Демографска и социална статистика” в НСИ.
“Ние нито знаем каква ще е възрастта за пенсиониране през 2090 г., нито е сигурно, че всички хора на 65+ ще спрат да работят. И сега не всички във възрастовата група над 15 години работят”, обърна внимание тя.
Данните по области показват, че и в края на прогнозния период регионалните различия на пазара на труда у нас ще са толкова големи колкото са и сега.
Съотношението между хората в активна и в неактивна възраст през 2090 г. ще е най-добро в Пловдив и в Сливен, където на всеки 100 човека в активна възраст тогава ще има под 70 души в неактивна (виж картата).
Сравнително добро ще бъде съотношението и в столицата, Варна, Пазарджик и Ямбол.
На другия полюс е Смолян, където още през 2025 г. съотношението ще е по-лошо от средното за страната. А през 2090 г.
там на всеки 100 активни ще има по над 111, които са или деца, или прекалено възрастни,
т.е. всеки работещ трябва да се грижи за поне още един човек.
Сравнително лоша е прогнозата за демографската зависимост в Северозападна България, а също и за Перник, Кюстендил, Разград и други области.
Възрастните хора ще стават все по-голям дял от населението, категорична е прогнозата на НСИ. Българите на и над 64 години още сега са към 38% от общия дял на населението, а при жените са дори 46%. През 2090 г. на всеки 100 българи във възрастовата група от 0 до 64 години ще има 48% българи, които са по-възрастни, а при жените процентът е дори 53%.
