На туристите може да бъде наредено да останат на борда на круизните кораби за първи път, за да се предотврати кръстосано заразяване
Опасен птичи грип достига Антарктика. Това се случва за първи път в историята на вечно замръзналия континент. Смъртоносният патоген заплашва да унищожи живеещите там популации от пингвини, които нямат изграден имунитет, защото никога преди не са били изложени на него. Учените се опасяват от предстояща биологична катастрофа.
Вирусът е открит в популациите на грабливи птици, наречени кафяви скуа, на антарктическия остров Бърд, който е част от британската отвъдморска територия Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови.
Експерти са сериозно притеснени, защото краят на октомври бе и началото на лятото на Южния полюс. Тогава започва размножителният сезон на видовете, обитаващи тази част на света. Очакваната “зоопандемия” идва в най-неподходящия момент, тъй като може да унищожи новото поколение на много от животните, които се срещат само в Антарктида, и да ги изправи пред риск от изчезване.
С настъпването на антарктическото лято ще завърши и най-дългата миграция в света - тази на полярната рибарка. Тя започва живота си през топлите месеци на Северния полюс, а когато там дойде зимата, тя прелита над 30 хил. километра, за да летува по каменистите брегове на Южния полюс. Заедно с нея натам ще се насочат още десетки хиляди птици. Орнитолозите предупреждават, че прииждащите ята допълнително ще разпространят болестта.
Всъщност към този момент останалата част от света вече преминава през една от най-големите зарази на птичи грип, откакто болестта е открита преди век в Азия. Сериозността на епидемията е предизвикана от сравнително нов щам, наречен H5N1, който е засечен за пръв път в Китай през 1996 година.
H5N1 е изключително опасен за птиците. Силно заразен е и може
да унищожи стотици птицеферми за броени дни
и да остави хиляди без работа. Разпространява се по въздушно-капков път, чрез допир до изпражнения или заразена храна и замърсена вода.
Леталността на птичия грип се дължи на зловещата му суперсила да еволюира светкавично. На повърхността си има два протеина, които учените наричат хемаглутинин (H) и невраминдиаза (N).
Съществуват 18 вида H и 11 вида N, като те могат да се групират в стотици комбинации, представляващи подтипове на вируса. Това свойство прави болестта по-устойчива в борбата ѝ с имунната система на жертвата си. В една заразена клетка могат да съществуват едновременно два подварианта на птичия грип, които могат да се смесят и да образуват нова, напълно различна версия на вируса.
Според учените настоящата опустошителна грипна вълна се заражда в средата на 2020 г., когато новият щам H5N1 еволюира от по-ранна своя разновидност, позната на вирусолозите като H5N8, която убива милиони домашни птици в Египет и голяма част от Северна Африка.
След това H5N1 мутира чрез взаимодействие с несмъртоносни видове на птичия грип, които циркулират сред дивите птици в Европа от 2019 г. Именно в този момент болестта придобива способността да заразява не само домашни, но и диви пернати животни.
Това предизвиква домино ефект и за броени месеци между 2021 и 2022 г.
болестта се разпростира на всички континенти
с изключение на Австралия и Антарктида.
Засега това е най-тежката грипна вълна от подобен тип в историята на Европа, която е причинила смъртта на рекордните 131 млн. домашни и все още неустановен брой диви птици в много страни по света.
От Световната здравна организация (СЗО) казват, че болестта обикновено се разпространява по птиците, но все по-големият брой на случаи на заразени бозайници - мечки, лисици, видри, тюлени и пуми, предполага, че вирусът е придобил способността да се прехвърля и върху други видове.
Това е проблем, защото те са генетично по-близки до хората и могат да действат като смесителни съдове за грипните вируси, което да доведе до появата на нови инфекции, които биха могли да бъдат изключително опасни за нас и да предизвикат следващата голяма човешка епидемия, която да е дори по-сериозна от COVID-19.
Към този момент човек може да бъде заразен само след продължително излагане на вируса, при консумация на заразено месо или досег до фекалии. Той не може да бъде прехвърлен от човек на човек. До момента от него са починали 458 души.
“Изглежда, че H5N1 не може да се предава лесно от един човек на друг, но е необходимо да се прояви бдителност, за да се установи каквато и да е еволюция на вируса, която може да промени това”, заяви д-р Силви Бриан от СЗО. За да се пребори рискът от заразяване на хора, туристите, посещаващи Антарктида този сезон, може да не успеят да слязат от круизните кораби, ако възникне най-лошият сценарий.
Председателят на Антарктическата здравна мрежа за дивата природа д-р Мийгън Дюар коментира, че в Южна Америка се наблюдава бързо нарастване на скоростта на разпространение на вируса сред дивата природа.
“Птиците, живеещи по протежение на цялото крайбрежие от Перу до дъното на Чили, бяха засегнати от H5N1 за около три-четири месеца, тъй като инфекцията се движеше толкова бързо. След това се разпространи и върху морските бозайници”, каза Дюар.
“Досега приблизително над 20 000 южноамерикански морски лъва са умрели
в Перу и Чили, а вече имаме значителни случаи и в Аржентина”, добави тя.
Мигриращите птици в Южна Америка скоро ще се отправят още по̀ на юг, което кара експертите да смятат, че това антарктическо лято вирусът ще достигне субантарктическите острови и самата Антарктида.
Еколожката д-р Луиз Емерсън е притеснена какво означава това за уязвимите морски птици.
“Те са най-силно застрашените представители на групата на пернатите и те вече са подложени на натиск от изменението на климата, от риболова, от човешкото присъствие и загубата на местообитания”, казва д-р Емерсън.
Експертите предполагат, че появата на вируса и въздействието му върху Ледения континент ще бъдат безпрецедентни, защото животните там нямат изграден имунитет. Застрашени ще бъдат не само морските птици, но и тюлените и морските лъвове, които живеят сред тях.
Очаква се първите случаи да се появят на Антарктическия полуостров - района в западната част на континента, който е най-близо до Аржентина и Чили. И макар че специалистите знаят за това, малко може да се направи, за да се предотврати.
Според тях броят на жертвите може да бъде изключително голям, тъй като континентът е място за размножаване на повече от 100 милиона птици.
“Пингвините вероятно са податливи на H5N1, тъй като са били жертва на други подобни вируси. Заплахата може да бъде доста сериозна”, твърди биологът д-р Том Харт.
