Гласове й казвали да скочи, да ме удря, а на следващия ден казваше, че не помни нищо. Когато взимаше наркотици, погледът й ставаше друг. Взимаше наркотици по 4 пъти на ден. Това разказа пред Софийския градски съд Цветелина Илиева, която е майка на 19-годишната Ивет Стайкова.
Момичето е подсъдимо за убийството на баба си актрисата Виолета Донева. Според прокуратурата тя е наръгала възрастната жена 54 пъти в нощта на 18 октомври 2022 г. Днес показания даде нейната майка.
Жената описа кошмара, който са преживели заедно с Ивет, когато е била под въздействие на наркотици. Веднъж например майка й я завела в Пирогов, защото си била внушила, че страда от нелечимо заболяване. В тоалетната обаче момичето отново се надрусало. По пътя към дома било кошмарно. Ивет крещяла и удряла майка си. Докато Цветелина разказваше за ужаса, плачеше както тя, така й дъщеря й.
Тя имаше мания за преследване, обясни жената. Например бус минава покрай нея и Ивет карала майка й да върви пред нея, защото смятала, че превозното средство я преследва. Когато взимала наркотици, Ивет казвала, че не й се живее, защото била нещастна.
Момичето започнало а се дрогира от 12 -13-годишна възраст. Когато била на 16 години, родителите й се разделили. Майка й не била съгласна с възпитанието, което й давал баща й режисьорът Иво Стайков. Като пример тя посочи, че щяло да бъде добре поне веднъж да й каже, че я обича. Ивет била водена от майка си и на психиатър.
Цветелина Илиева обаче не останала доволна. Той я посъветвал като види наркотици да изхвърля всичко. Затова тя започнала да рови навсякъде и да търси дрога. Звъняла на лекаря и в 22 часа вечерта, за да го пита какво да прави. Той я посъветвал да не влиза в конфликт с дъщеря си и когато тя започне да буйства, да я игнорира.
Ивет първо учила в Арменското училище. После била прехвърлена в 30-то училище. Там обаче я хванали с наркотици. След това се записала в Училището по текстил и дизайн в "Лозенец". Там още първия срок я хванали с машинка за дрога. След това, за да се откъсне от средата, станала частна ученичка. Майка й се принуждавала да взима кредити, с които да й плаща задълженията, натрупани от наркотиците.
За проблема н а Ивет знаели както баба й Виолета, с която тя била много близка, така и дядо й - режисьорът Людмил Стойков.
Виолета Донева й пращала пари за дрехи, за храна. Обикновено момичето й гостувало през уикенда и по празници като Коледа.
В края на заседанието Ивет поиска да й се предостави цялото дело, за да може да се запознае с него.
