Човечеството има къса памет и е движено от едни и същи механизми от началото на своето зараждане, казва писателят
Георги Бърдаров е писател, географ, специалист по етнорелигиозни конфликти и демографски проблеми. Първото голямо признание като автор печели онлайн с разказа „За петата ракия или колко е хубав животът". Книгите му „Аз още броя дните" и „Absolvo te" са на челните места в читателските класации през последните години.
- Г-н Бърдаров, как си обяснявате възхода на термини като фашизъм и нацизъм 100 години след възникването им?
- Национализмът като идеология, особено крайният, винаги изплува в мигове на кризи, в преходни периоди, когато хората са притиснати от обстоятелствата и уплашени. Огромният бежански поток от Африка и Азия, който иначе беше предвидим, активира първичните страхове на хората от "другия", от чужденеца, а и да не забравяме, че колкото повече време минава от възхода на нацизма, толкова повече хората забравят и дори някои почват да го идеализират и да задават въпроса: "Какво щеше да бъде, ако Хитлер беше победил?". А и човечеството е с безкрайно къса памет и затова повтаря непрекъснато всички грешки, които е допускало в историята си!
- А защо толкова лесно сме готови да обвиним за фашист някого, който просто не мисли като нас?
- И това не е нещо ново, по-скоро притеснителното за мен, особено в България днес, е как едни хора, които се обявяват за защитници на демократичните и проевропейски ценности, се опитват да наложат по най-важните и болезнени теми на нашето ежедневие едно мнение и са готови буквално да разкъсат някого, който дръзне да изкаже различно мнение. А един от най-важните принципи на демокрацията е, че може и да не съм съгласен с това, което казваш, но ще направя и невъзможното да го кажеш свободно! Днес като цяло ми прави впечатление, че сме все по-нетърпими към чуждото мнение, ако не съвпада с нашите възгледи.
- Кой е най-сериозният причинител на разделение днес?
- За да бъдат разделяни и манипулирани хората винаги се използват техните страхове. Днешното време не прави изключние.
- А има ли реална опасност от "възкресяването" на мракобесни сили, които сме смятали за безвъзвратно заровени под руините след Втората световна война?
- Моят роман "Absolvo te" започва с изречението: "Войната винаги се завръща, рано или късно, но винаги!". Тя се завърна дори в Европа, а с нея се завръщат и всички мракобесни сили и процеси от миналото, това вече е факт. Този повече от седемдесет години относителен мир в Европа притъпи сетивата ни и започнахме да приемаме мира, свободата и демокрацията за даденост, а не за изключение от правилото, за които трябва да се борим всеки ден и всяка минута!
- Намирате ли сходства с миналото във времето, в което живеем, и процесите, на които сме свидетели днес?
- Когато разработвах "Absolvo te", 2018, 2019 година, виждах много паралели с епохата на зараждането на нацизма и това силно ме плашеше. Но нека да бъдем честни, тези притеснителни процеси, предвещаващи катастрофи, ги е имало в цялата човешка история и аз съм много против да представяме днешното време като суперужасно и да изграждаме някаква романтична представа за миналото. Просто с времето нещата се забравят. В същността си хомо сапиенсът и човечеството са си същите от самото си зараждане, променят се технологиите, рамките, мащабите, но човекът си остава същият и го задвижват едни и същи механизми.
- Омразата и жестокостта, която сме склонни да проявяваме към "другия", към "различния", но и силата да простим и да поискаме прошка, въобще въпросите за катарзиса и покаянието, са основна линия в книгите ви, но смятате ли, че отвъд съкровеното за отделната личност, всичко това е възможно като съпреживяване и за обществата като цяло?
- Това е позитивният поглед към човека, но всъщност истинската прошка е почти невъзможна и за отделния човек, и за обществата като цяло. А и да простим днес, утре ще мразим отново. Това е вечната битка между доброто и злото на тази земя!
