Държавен стандарт вече няма, но регистрацията в ЕС гарантира по-голяма защита, че двата продукта са истински
Българско кисело мляко и бяло саламурено сирене ще се произвеждат само тук със сурово българско мляко и само ако животните, от които е издоено, са се хранили с фураж, от който поне 80% са произведени в България.
Освен това тези два продукта ще се правят от регистрирани производители,
вписани в националния регистър по Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Евросъюза. Само така те ще имат право да добавят на етикета си европейското лого “Защитено наименование за произход”.
Със защитата в ЕС на практика отпада Българският държавен стандарт (БДС) за киселото мляко и сиренето. Това се случи още на 25 юли тази година - без да се отрази на потребителите, но със съществени последици за производителите на двата продукта и за целия пазар.
Ако не беше декларацията на Националната асоциация на млекопреработвателите преди две седмици, с която искат БДС на тези продукти да се запази, хората нямаше и да разберат какво точно се е случило.
На 25 юли в официалния вестник на ЕС е публикувана информацията, че на 18 юли защитеното наименование за произход “Българско кисело мляко” е вписано в европейския Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания. Защитеното наименование за произход на този продукт влиза в сила 20 дни след публикацията, т.е. в момента на пазара не би трябвало да има “Българско кисело мляко”, което да не е правено според изискванията на защитеното наименование.
В броя на официалния вестник от 31 юли пише, че на 25 юли Еврокомисията е вписала и защитеното наименование за произход “Българско бяло саламурено сирене”. То също влиза в сила 20 дни след публикацията.
С други думи, за българското кисело мляко и за българското бяло саламурено сирене
важат същите правила, които вече са валидни
за горнооряховския суджук, розовото масло, филето “Елена”, говеждата пастърма, кайзерования врат “Тракия”, ролето “Трапезица” и Панагюрската луканка.
Всичко това не означава, че ако на етикета липсва такова лого, киселото мляко и сиренето не стават за ядене. Производителят може да е решил да не се вписва в регистъра, независимо че може и не е добавял в продукта си сухо мляко или вносно прясно мляко. Но в такъв случай няма право да пише “Българско кисело мляко” или “Българско бяло саламурено сирене”, а примерно само “Кисело мляко”.
“Защитеното наименование за произход на българското кисело мляко и на българското бяло саламурено сирене
осигурява много по-висока степен на защита
на тези два продукта и няма защо да плачем за БДС”, коментира председателят на Асоциацията на млекопроизводителите Димитър Зоров. Той е един от инициаторите за вписването на тези два продукта като на председател на групата производители Сдружение “Български традиционни млечни продукти”.
“Имахме няколко срещи в земеделското министерство по този въпрос и всички стигнахме до съгласие, че защитеното наименование е по-добрият вариант за българските производители, защото в него изрично е посочено, че тези два продукта се правят само от българско сурово мляко. В БДС
произходът на суровината не бе изрично посочен
и даваше възможност да се добавя примерно сухо мляко, внесено откъде ли не”, обясни Зоров.
Според него прилагането на европейското защитено наименование е по-добрият начин да се защитим, тъй като никой на територията на съюза няма да има занапред право да произвежда тези два продукта.
“Не казвам, че от утре ще станем световноизвестни, но вече 15 години не е имало случай да хванат някъде в Европа някой да прави пармезан – той се произвежда само в една област в Италия. Вече 10 години само Гърция прави сирене “Фета” и никой, включително и в България, не смее да го наподобява чрез разни други измислени имена, защото санкциите са много големи”, каза още Зоров.
Той подчерта и че разпоредбите на европейския регламент вече са в сила и ако продължаваме да държим българския държавен стандарт, сме в нарушение. “На този фон просто не мога да разбера защо се иска да остане в сила БДС, след като това не е възможно. Кои сме ние, че да тълкуваме законите?”, каза Зоров.
Запазването на БДС наистина вече не е възможно, става ясно и от отговора на земеделското министерство на въпрос на “24 часа”.
“Вписването на защитеното наименование за произход за тези два
продукта е предпоставка за висока степен на защита
на интересите на потребителите. Това налага да бъдат направени промени в БДС, защото паралелната употреба на защитено наименование за произход и национален стандарт БДС с идентично наименование противоречи на европейското законодателство”, отбелязват от ведомството на аграрния министър Кирил Вътев.
Какво е забранено:
Според регламента за качеството на селскостопанските продукти и храни защитата на регистрираните наименования обхваща забрана за:
- Всяко пряко или косвено използване за търговски цели на регистрирано наименование по отношение на продукти, които не попадат в обхвата на регистрацията, или в случай че използването води до ползи от репутацията на защитеното наименование, отслабва или размива репутацията на това защитено наименование
- Всякаква злоупотреба, имитация или пресъздаване, дори ако е посочен истинският произход на продуктите или ако защитеното наименование е преведено или придружено от израз, като “стил”, “тип”, “метод”, “както се произвежда във”, “имитация” или друг подобен
- Всяко друго фалшиво или подвеждащо означение по отношение на потеклото, произхода, естеството или съществените качества на продукта, което е използвано върху вътрешната или външната опаковка
- Всяка друга практика, която би могла да подведе потребителя относно истинския произход на продукта
