В дните преди изборите за местна власт у нас всички са вторачени в кандидатите за най-важните позиции в общините. Най-големият страх е кои от избраниците може да се окажат корумпирани, крадци и животът ни, вместо по-добър, да се превърне в по-лош.
Но точно с тези опасения ние, българите, въобще не сме уникални. Достатъчно е да споменем за обичая в английския град Хай Уикъмб, където всеки избран кмет се претегля публично на градския площад в първите дни от мандата си.
Тази традиция започва от 1678 г., когато жителите решават да сложат край на поведението на кметовете, които крадат пари от хазната, след което напълняват от презадоволения живот.
След една година служба кметът отново минава през кантара и специален викач съобщава:
“Увеличен!” или
“Без увеличение!”
В старите времена, когато гражданите чуели, че върховният представител на местната власт е наддал на тегло, освирквали кмета и го замеряли с развалени яйца.
Но склонността на кметовете да се ояждат, след като грабнат властта, е породила и други интересни паралели. Една от най-невероятните истории, свързана с обществената нетърпимост към грозните навици на общинарите, се разиграла край Берлин преди повече от 100 години.
През 1906 г. Вилхелм Фридрих Фойгт, осъждан измамник и крадец, прави нещо нечувано. Роден в Тилзит, Източна Прусия, в бедно семейство на обущар, още на 14-годишна възраст той попаднал в затвора. Оттам така му “потръгнало”, че през следващите години 4 пъти лежал за кражби и два пъти за фалшифициране на документи. Разочарован от неуспехите и уверен, че с обущарския занаят не се изкарват много пари, през 1890 г. Вилхелм решил да направи големия си удар.
Въоръжен с метален лост, той се отправил към съдебната канцелария на град Айхенбрюк в тогавашната провинция Позен, за да ограби касата на магистратите. Но и този път нямал късмет и вместо богато състояние и охолен живот получил поредна присъда, този път 15-годишна.
Но и там Вилхелм явно не се отказал от лесния начин да си оправи живота, защото в затвора продължавал да обмисля
мащабни планове
за нови обири
Така, когато през 1906 г. излязъл на свобода, заминал при сестра си в Берлин. Там попаднал в класически параграф 22 за хора от своята черга - нямал работа и останал без доход, не можел да наеме и квартира, а оттам да има и редовен паспорт, защото му липсвал адрес, който да посочи.
Когато се опитал да обясни кошмарното си положение на местните власти, те не само не го разбрали, ами видели сериозното му криминално минало и му забранили изобщо да живее в Берлин, като му наредили моментално да напусне столицата на империята.
Той обаче не се отказал и останал да живее нелегално в големия град. В същото време казал на приятелите си, че отива да получи някакво “голямо наследство в Одеса, което му се полага по право”. Тогава пристъпил към реализацията на един от проектите, замислени зад решетките.
За целта се снабдил от вехтошарите със стари дрехи, от чиито отделни части успял
да сглоби униформа
на капитан
от Първи гвардейски пехотински полк. Преоблечен като офицер, в една страна, известна с уважението си към пагона и военната дисциплина, на 16 октомври 1906 г. той
смело спрял два
отряда гвардейци
на улица в западната част на града. Без колебание размахал пред елитните войници фалшива височайша “спешна заповед от кабинета”, с която поема командването им и ги повежда на “специална мисия”. При това никой не се усъмнил в думите му, защото новоизпеченият командващ не само разкарал досадния им старшина, а се държал и много добре с тях - почерпил ги с бира. След това 57-годишният командир, с обяснението, че “не е възможно да реквизират превозни средства”, ги повел към гарата и ги качил на влака за близкия град Кьопеник (днес най-големия район на Берлин), а когато слезли там, дори раздал на всекиго “бонус за извънредната задача” - по една марка.
Оказало се, че тайната му мисия е да арестува кмета и главния счетоводител на общината заради корупция.
За всеки случай проводил и “служител” пред себе си, който да провери как стоят нещата на място, а на местната жандармерия издал строга заповед да блокират околността и да осигурят реда и спокойствието. В същото време дал кратък отпуск на началника на местната полиция, който напуснал поста си в общината и доволен се прибрал вкъщи да се изкъпе. След това Фойгт
нахлул с
войниците в сградата
и арестувал кмета Георг Лангерханс и старшия градски секретар Розенкранц в името на “Негово Величество” за “нередовни сметки и плащания за незаконна работа”.
Забележително и същевременно показателно за доверието в общинската власт е, че всички, когато разбрали за ареста на “крадливия кмет”, с лекота повярвали, че става дума за истинска афера.
Все пак в началото бургмайстерът и шефът на общинския съвет, колкото и да били стъписани, се опитали да протестират срещу внезапното задържане и поискали от “капитана” съответните пълномощия.
Но той не загубил присъствие на духа и усмихнат им посочил насочените щикове на войниците: “Ето ги моите пълномощия!”.
А когато ги отвели, той спокойно отишъл при главния касиер на общината Фон Вилтберг, накарал го да отвори голямата метална каса и прибрал от нея всичките 4000 марки (около 25 000 евро в днешни пари). Както си му е редът, дал и разписка за “реквизицията”, която подписал като някой си “капитан I ранг от гвардейските войски Фон Малцан”.
След това разпоредил на ковчежника “да поеме управлението на общината до второ нареждане”, като още преди това, с мотив да се запази в тайна работата, предвидливо бил забранил всякакви телефонни обаждания на всички служители.
Накрая издал строга заповед на войниците да охраняват още един час “местопрестъплението”, а сам той поел към гарата с парите от сейфа. Там, видимо доволен и под одобрителните погледи на гражданите, както пишело по-късно в местния вестник, обърнал една голяма халба бира и се метнал на влака.
За зла участ, властите бързо се окопитили и го хванали - само след 10 дни, вече в цивилно облекло, фалшивият офицер бил задържан по време на закуска. Лоша шега в случая му изиграл фактът, че в разписката, която дал в общината използвал името на шефа на затвора, в който пребивавал - Фон Малцан. По-късно точно там, срещу голямо възнаграждение негов съкилийник разкрил плановете на находчивия мошеник.
Следва бърз съд и Фойгт, като известен рецидивист, получил 4 години строг тъмничен затвор. Но тогава най-после късметът му проработил и се родила легендата за “капитана от Кьопеник”.
Той се превърнал във
всеобщ
любимец, защото на хората много се харесала идеята, че един обикновен измамник е надхитрил големите мошеници в общината. Вече бил излежал близо 2 години, когато, благодарение на писмата на негови почитатели, историята му стигнала и до самия кайзер Вилхелм II. Казват, че когато прочел досието му, той започнал да се смее неудържимо и в крайна сметка на 16 август 1908 г. издал заповед за помилване на “блестящия негодник”.
Когато излязъл на свобода, той бил посрещнат от възторжена тълпа и жадни за сензация репортери. Щастието му се усмихнало и успял добре да използва славата си. Първоначално просто разказвал историята си и раздавал автографи на почитателите си. Постепенно се прочул и в цяла Европа и печелел добре, като
играел сам себе си
и развличал публиката
на гастроли във Виена, Дрезден и Будапеща.
През 1909 г. издава и автобиографията си, озаглавена “Как станах капитанът от Кьопеник”, която навремето се продавала много добре.
Позамогнал се добре, бившият измамник си купил кола - доста голям лукс в онези години, както и къща в Люксембург, където се преместил да живее.
По ирония на съдбата там го заварва и окупацията на страната от германските войски през 1914 г. После богатството му пострадало от разрастващата се рецесия, причинена от Първата световна война, и той сериозно се замислил дали да не се върне към стария си почтен занаят - правенето на обувки, но през 1922 г. умира в новата си родина.
Съществува легенда, че по време на погребението на стареца минали някакви френски войници. Когато чули, че погребват някакъв капитан от Кьопеник, те му отдали военни почести, което означава, че
странната афера го
е преследвала до гроб
Нещо повече - след смъртта му случката е увековечена в множество театрални пиеси, филми и телевизионни адаптации, особено след написаната от Карл Цукмайер трагикомедия “Капитанът от Кьопеник”.
Вече като икона на попкултурата, през 1999 г. той предизвиква и международен скандал, тъй като град Люксембург отказва разрешение за прехвърляне на тленните му останки в Берлин, според желанието на германските власти да приберат завинаги своята знаменитост.
Между другото, авантюристът все още е забележителност и в Берлин. И в наши дни до кметството на района “Трептов-Кьопеник” има негова бронзова статуя, както и възпоменателна плоча на сградата на общината.
