Европейските изисквания за енергийна ефективност на сградите стават още по-високи от досегашните, които България и сега трудно изпълнява
Европейският съюз ще налее нови 50 млрд. евро в повишаването на енергийната ефективност и обновяването на стария сграден фонд, защото до 2050 г. всички сгради трябва да отговарят на по-високи изисквания.
Това съобщи европейският комисар по енергетиката Кадри Симсон в пряка видеовръзка със София на четвъртия форум “Национален ден на обновяването”, организиран от сдружение “Да обновим България” (Renovate Bulgaria) и Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС).
Отпускането на сумата е във връзка с приетия само преди десетина дни от Европейския парламент законодателен пакет “Подготвени за 55” и преговорите за предстоящото изменение на директивата за енергийната характеристика на сградите.
Ревизираният законодателен пакет и проектопромените в директивата, обяснени по време на форума от евродепутатите Искра Михайлова и Радан Кънев,
предвиждат допълнително намаляване на енергийното потребление с 11,7% до 2030 г.
в сравнение с изискванията, валидни до 2020 г. Предвижда се и напълно декарбонизирано централно отопление в ЕС до 2050 г., което означава, че дотогава не трябва да остане нито едно топлофикационно дружество, използващо въглища.
Другата голяма промяна е, че до 2050 г. съществуващият сграден жилищен фонд трябва да бъде напълно обновен.
В законодателния пакет, който до края на 2024 г. трябва да стане част от националните законодателства на страните членки, се говори също за “едно гише за независими и безплатни консултации за енергийното обновяване на жилищните сгради”, за финансови стимули, включващи “зелени ипотечни заеми” и за системен подход при разпределяне на публичния ресурс за саниране.
“За всички е ясно, че ерата на 100% безплатното саниране свърши,
въпросът е какво правим след него, при положение че енергийните изисквания към сградите се повишават, а ние не изпълняваме и сегашните”, коментира изпълнителният директор на БАИС Йордан Николов.
“Буквално трябва да направим квантов скок в санирането, защото досега имаме просто едни вълнички на този процес”, добави зам.-министърката на регионалното развитие Ангелина Бонева.
Според нея грантовете все пак ще останат, но занапред страната трябва да разработи нови финансови механизми и инструменти, да стимулира банките да отпускат от новите зелени ипотечни заеми и да се промени законодателството така, че санирането да стане постоянен процес.
Бонева отчете, че по сегашната схема за 100% безплатно за хората саниране са постъпили над 3000 заявления за над 4 млрд. лева,
а финансовият ресурс е 1,1 млрд. лева
В следващия етап на тази програма, финансирана по плана за възстановяване и устойчивост, се предвижда 80% безвъзмездна помощ и 20% самоучастие на кандидатите.
Но се оказва, че самите кандидати при тези условия рязко намаляват. Затова от МРРБ обмислят по какъв начин да стимулират поне най-бедните собственици на апартаменти да заплатят своята част от разноските - с ваучери или по друг начин.
У нас има твърде много фрагментирана жилищна собственост и много необитаеми жилища. “В някои населени места те достигат до 40%”, каза по време на форума изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев. Той напомни на останалите участници и факта, че заради липсата на поддръжка
голяма част от жилищния сграден фонд е и конструктивно повреден
Неговото укрепване също изисква средства, често и по-големи от самото топлоизолиране.
“Но все пак за някои от повишените критерии за намаляване на енергийното потребление не бива да се тревожим чак толкова, защото съществува и процес на естествено повишаване на енергийната ефективност. Представете си например, че семейството ви притежава стар, 20-годишен хладилник. Идва моментът да го изхвърлите. Но на пазара, колкото и да търсите, няма да намерите хладилник със същите енергийни характеристики,
новите са в пъти по-икономични
Това естествено понижаване на енергийното потребление никоя статистика не може да улови, но то съществува, дори по отношение на самите сгради”, каза Алексиев. Примерът, който даде, е с масовата подмяна на старите дограми с нови, които са много по-изолиращи.
Радан Кънев разказа, че по време на дебатите за законодателния пакет “Подготвени за 55” е имало силен натиск от националните правителства те да имат последната дума за самите строителни стандарти. В крайна сметка така е решено и предстоящата директива за енергийните характеристики на сградите ще бъде само обща юридическа рамка. Това по думите на Кънев ще помогне фокусът в България да остане върху старите панелни жилища вместо примерно върху нискоемисионните камиони, както настояват други страни, в които няма проблем с панелни блокове.
Но от изказването на еврокомисарката по енергетиката стана ясно, че предстои силно да се затегнат и строителните стандарти. Тя настоява например сградите с нулево енергийно потребление
да бъдат задължително някаква част от новото строителство,
което предизвика оживени спорове на форума.
Една жилищна сграда с нулево енергийно потребление, каквито в България все още няма, изисква външни стени, широки не по-малко от 70 см, което силно увеличава разходите. Сега дори най-модерните сгради с рекуперационни системи за отопление и охлаждане изискват външни стени с дебелина 25 см.
А по думите на строителни инженери нулевото енергийно потребление може и да е хубаво, но строителните разходи за такава жилищна сграда са три пъти по-високи и апартаментите ще бъдат трудно продаваеми. Независимо, че обитателите им на практика няма да имат други енергийни разходи освен осветлението, готвенето и горещата вода.
Шефът на държавната агенция за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев успокои, че
най-големият стимул за санирането са самите енергийни цени,
които никога няма да станат по-ниски. “Енергийният пазар е най-мощният стимул, защото възможността да спестят до 40, 50 и дори повече процента от тези разходи, ще предизвика по естествен начин гражданите да преосмислят ефективността на всяка инвестиция за подобряване на енергийния комфорт”, заключи той.
