- Древният текст в чест на Антонин Пий се появи в римските терми и казва кой е бил финансистът на провинция Тракия
- Откритията във Филипопол съвпадат с римската експанзия на Балканите и пленяването на Спартак
Светилище с древен надпис в чест на император в римските терми на Хисаря и подземен храм от II - I век преди Хр. във Филипопол са големите удари на археолозите в Пловдивско тази година.
И двата обекта са важни за историята, а проучванията в тях продължават и през следващия сезон. В Хисаря действа доц. Митко Маджаров, директор на местния музей, а в Пловдив - колегата му доц. Костадин Кисьов. И двамата са изявени археолози.
Откритието в Хисаря се появи наскоро при спасителни разкопки във връзка с проекта “Античният град Диоклецианопол - перлата на Тракия и балнеолечението в римската империя”. Това е изцяло запазен надпис върху мраморна плоча от римските терми, който посочва точното строителство на баните - 152-153 г.
“Появи се в помещение, което е изцяло в мрамор и с басейн в средата. По всичко личи, че е играло ролята и на светилище”, разказа директорът на археологическия музей в Хисаря доц. Митко Маджаров.
Да откриеш древен надпис, е много по-голяма сензация в археологията, отколкото да намериш златно съкровище. За историческата наука епиграфският документ е от първостепенно значение, тъй като дава важна информация както за епохата, така и за конкретното място.
“30 години го чаках”,
не крие вълнението си Маджаров.
Текстът е разчетен от най-добрия наш епиграф Николай Шаранков, преподавател по старогръцки и латински в Софийския университет.
Надписът е посветен на император Антонин Пий и на неговия цезар Марк Елий Аврелий Вер. “Това е епохата на Антонините - една от най-бляскавите за нашите земи. Тогава се развиват градовете в Тракия, създадени още по времето на император Траян. При Антонин Пий те преживяват истински разцвет”, разказва пред “24 часа” Шаранков.
Известно е, че Антонин Пий осиновява Марк Елий Аврелий Вер. През 139 г. той вече е цезар. Става август, когато умира осиновителят му. Марк Аврелий е философ и принадлежи към императорите стоици.
Доц. Маджаров разясни, че новооткритата мраморна плоча със запазения текст е поставена по времето на управителя на провинция Тракия Галоний Фронтон и е дарение, направено от Елиа Бендида и нейния съпруг Тит Флавий Патрокъл. “Те са първожреци и правят това дарение за здравето и благоденствието на императорското семейство”, казва Маджаров. По думите му този надпис кореспондира с друг по-ранен, който също произхожда от Хисаря. В него се казва, че по времето на провинциалния управител Каварий Фронтон мястото около минералните извори е било обявено за императорско владение.
“Веднага след като намерихме новия надпис, попаднахме и на оброчна плочка на трите нимфи, която е поочупена, както и на голям каменен блок с форма на корито. Явно цялото помещение е с култов характер”, коментира ръководителят на разкопките.
Епиграфът Шаранков също
допуска, че помещението с надписа е светилище
“Документът е свързан с императорския култ, който вероятно е бил практикуван и в термите и затова жреците на императора правят това дарение. Надписът показва, че това селище още в средата на II век е било достатъчно значимо, защото тези първожреци Елиа Бендида и съпругът ѝ Тит Флавий Патрокъл не са местни, а са или на Филипопол, или на цялата провинция”, коментира епиграфът. Друг интересен факт според него е името на съпругата. “Бендида е тракийска фамилия, а първото ѝ име - Елиа, показва, че родителите ѝ са получили гражданство по времето на император Хадриан. В древния текст фигурира и още едно име - това на Волузий Север, който е заемал длъжността прокуратор и е управлявал финансите на провинция Тракия”, допълва епиграфът.
Археологът Митко Маджаров припомня, че по-късно, през 293 г., при своите пътувания в Тракия император Диоклециан е посетил това владение и е отсякъл: “Тук ще има град!”. Именувал го на себе си Диоклецианопол". Маджаров се надява да открие още един надпис и на него да фигурира името Диоклециан.
“От средата на II век имаме документирани редица надписи от провинция Тракия, които съобщават за градежи и укрепителни съоръжения по времето на Антонин Пий. Поздравления за ценната находка, която дава важна историческа информация за обекта в Хисаря”, коментира известният траколог и специалист по антична история в Софийския университет проф. Диляна Ботева.
Не по-малко ценно е и откритието на доц. Костадин Кисьов в Голямата могила, която се намира в южната част на Пловдив. Обектът е грандиозен и се проучва трета година. В него той попадна на
подземен храм от II-I век преди Христа,
който е бил използван многократно.
Съоръжението е в основата на могилата и е дълго 10 метра. Според ръководителя на разкопките то е уникално и се състои от две помещения - правоъгълно и квадратно, като второто е изцяло проучено. То е 4 на 4 метра, а правоъгълното е дълго 6 м и широко 3 м.
“Цялото съоръжение представлява храмова постройка с двускатен покрив от гранитни трегери и плочи от найс. Самият покрив е изцяло срутен от натиска на могилния насип”, обясни доц. Кисьов. По думите му входът още не е разкрит.
Става въпрос за примитивно изпълнена конструкция от речни камъни и квадри от бигор, както и мраморни, които са преизползвани.
На този етап е намерен глинен съд и кости от пернати животни, както и останки от огнище. Откритият съд се датира от II - I век преди Христа, когато запада икономиката и културата на елинистическата епоха. “По всичко личи, че строителството е изцяло тракийско. А доказателство за храм е фактът, че няма останки от погребение. Голяма част от трегерните плочи са силно опушени, което говори, че за осветление са ползвани факли или лампи със зехтин. Засипан е, когато е спрял да функционира”, обясни доц. Кисьов. По думите му стратиграфията на могилата показва, че е възможно да има второ съоръжение в непроучената северна част от могилата. По тази причина разкопките ще продължат и догодина.
Самата могила е с диаметър 70 м и височина 10 метра. Още в първата година на разкопките на върха й беше открита църква от XIII в., което кара ученият да смята, че мястото е култово. И припомня, че практиката е по-късните храмове да се изграждат на мястото на по-стари, както е в случая.
“Интересното е, че храмът не е толкова стар, а градежът е примитивен. По това време е позната ордерната архитектура, а тук имаме преизползвани материали от по-ранни храмове, които са били разбити”, разсъждава доц. Кисьов.
По това време Филипопол и регионът се управляват от Одриско-сапейската династия и вероятно този храм е свързан с някой от нейните владетели. Типични представители за този период са царете Котис и Севт, но траколозите не се ангажират кои точно са те, тъй като се сменят често.
“Това е началото на римската експанзия на Балканите
Македония е завладяна през 167 г. пр. Хр. и първоначално е трансформирана в 4 части, а по-късно през 148 г. пр. Хр. е превърната в провинция”, коментира проф. Ботева. Една от частите е непосредствено до областта, където доц. Кисьов сега проучва.
Находките са от времето, когато Рим започва да навлиза все по-ударно в балканските територии.
“През 146 г. пр. Хр. завладява Ахая (Гърция), а провинция Македония е използвана за плацдарм към тракийските земи. Известно е, че военачалникът Минуций Руф воюва по Марица и празнува триумф. Луций Корнелий Сула, изпратен от Рим, обсажда Атина и пречупва обсадата ѝ през 86 г. пр. Хр., като се споменава, че е навлязъл и в тракийски територии”, посочва проф. Ботева. Някои твърдят, че
Сула е пленил и самия Спартак в Югозападна Тракия
Конкретно за Филипопол античните автори не дават сведения за този период. Малко по-късно започват гражданските войни в Рим. Най-напред се изправят Цезар срещу Помпей. В тази война траките са на страната на Помпей, но Цезар амнистира всички привърженици на противника си, след като те преминават на негова страна. След убийството му идват събитията около Филипи през 42 г. пр. Хр., когато се изправят цезарианци срещу републиканци. Цезарианците са представени от Октавиан Август и Марк Антоний, а републиканците - от Брут и Касий. Интересно е, че в тази битка тракийският цар Котис изпраща единия си син в лагера на цезарианците, а другия - в този на републиканците. И когато Август и Марк Антоний побеждават единия тракийски брат измолва амнистия за другия. Знае се, че синовете на този тракийски владетел превеждат войските си през проходите в Родопите. Битката при Филипи слага край на Римската република и поставя началото на Imperium Romanum. Същата, която през 46 г. анексира Одриското царство заедно с Филипопол.
