Борислав Сарафов даде на регионалния министър 4 папки документи, че храмът е наш, и поиска да заведе дело за собствеността
България ще се бори в съда за храма “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в центъра на София, популярен като Руската църква, и за земята под него. Спорът ни с руското посолство ще се пренесе в съдебната зала, след като министърът на регионалното развитие заведе дело.
В сряда главният прокурор Борислав Сарафов даде на Андрей Цеков четири папки с доказателства, че Руската църква е българска. Те са събрани от прокурори от Върховната административна прокуратура (ВАП) и Софийската градска прокуратура (СГП), които
проучвали документи в различни
институции, включително и в архива. Законът изисква регионалният министър да води делата за държавни имоти.
След срещата Андрей Цеков обясни, че в министерството му ще се запознаят с материалите, дадени от Сарафов. Тъй като били обемни обаче, щяло да отнеме месец.
Архимандрит Васиан и протойерей Евгений, които служеха в църквата, и един служител бяха изгонени, защото “представляват опасност за националната сигурност”. В отговор
руското посолство заключи църквата
Главният прокурор обърнал внимание на министъра за обществената значимост на казуса, защото храмът “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” е “емблематично място за столицата”.
При проверката прокурорите открили важни документи, от които изобщо не можело да се направи извод, че храмът и земята под него са руски, каквито претенции има посолството. С нотариален акт от 23 юли 1997 г. то се признава за собственик на църквата и земята въз основа на дарение от Руското царско дипломатическо агентство. Открит е крепостен акт, издаден на 7 ноември 1898 г., за дарение на “едно празно градско място в София” от Софийското градско общинско управление на дипломатическото агентство в България. В него е казано, че имотът се подарява за построяване на църква. Останалите документи по нотариалното дело са унищожени според информацията от Агенцията по вписванията. Няма доказателства обаче, че посолството се явява правоприемник на дипломатическото агентство на Руската империя.
След много административни и съдебни процедури, както и след освещаването на 11 ноември 1914 г. от български и руски духовници е издадена заповед от тогавашния наш външен министър. Той отговарял и за вероизповеданията и предал зданието и имуществото на Софийския митрополит Стефан.
Има и документи от 1940 г. между България и СССР за безвъзмездно ползване на сградата на църквата от нашата държава. След бомбардировките на София през 1944 г. по настояване на СССР
България плаща две трети от парите.
Останалите средства трябвало да плати Съветският съюз. Документи, че го е направил, също няма. При проверката не са намерени документи или други доказателства, които да удостоверяват строежа на църквата, освен тези за възстановяването.
