Променена среда на разбиране, оценка и позитивна енергия могат да създадат националните власти в контекста на участието на България в кохезионната политика на ЕС. Тя ще бъде предизвикателство, но и възможност, обясни евродепутатката Искра Михайлова, която откри първата дискусия "Европа за България", организирана от "24 часа" с финансовата подкрепа на Европейския парламент.
Пилотното събитие е част от едногодишната информационна кампания на "24 часа" в изпълнение на проект "Кохезионната политика в България - нашият Европейски план". Целта е българските граждани да бъдат осведомени относно кохезионните политики, както и да се направят видими ползите от тях.
По време на дискусията представители на бизнеса имаха възможността да задават въпроси към експерти относно предстоящото отваряне на програми и разпределянето на финансови средства, предвидени за България от кохезионните фондове на ЕС, плана за възстановяване и Фонда за справедлив преход. Присъстваха представители на 5-те министерства, които имат бюджет за финансиране на проектите за кохезионна политика в България - на енергетиката, на транспорта, на регионалното развитие и строителството, на иновациите и растежа и на околната среда и водите. Министерството на финансите, което е контролният орган, също имаше свой представител.
Освен Михайлова, на срещата бяха и Иван Иванов - директор на дирекция "Централно координационно звено" в Министерството на финансите, Радослав Ризов - главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерството на иновациите и растежа, Мартин Георгиев - директор на дирекция "Координация на програми и проекти" и ръководител на управляващия орган на Оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура", Ивета Филипова - директор на дирекция "Управление на проекти в енергетиката" в Министерството на енергетиката, Галина Симеонова - главен директор на главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" в МОСВ и Ангелина Бонева - зам.-министър на регионалното развитие и благоустройство.
Според Искра Михайлова България има нужда от тази обновена среда по няколко причини. На първо място тя постави факта, че оперативните програми за периода 2021-2027 г. са разработени през 2018 г. Т.е. - те са много остарели. Евродепутатката подчерта, че от 2018 г. досега Европа се е сблъскала със сериозни предизвикателства, които неизбежно се отразят на очакваните резултати от прилагането на кохезионната политика на ЕС. Пример е пандемията от COVID-19 - тежък удар за европейската икономика.
COVID обаче дал на ЕС много ценен урок - че структурните му фондове са едни от големите резерви за реализация на обща политика. "Ако през 2018 и 2019 г. водихме спорове за това има ли смисъл от структурните фондове, то след 2020 г. и през 2021 г. ние всички, и в ЕП, и в ЕК, и управляващите органи разбрахме, че структурните фондове и оперативните програми са един много гъвкав и изпълнен с възможности инструмент", посочи Михайлова. Той позволявал както на ЕК, така и на страните членки да реагират на предизвикателства, които не са били предвидени, когато програмите са замисляни.
Резултатите от пренасочването на ресурси са налице: над 95% изпълнение за оперативния период до 2019 г., припомни Михайлова. Архитектурата и целите на тогавашните програми обаче са били променени. След COVID вълната ЕС предложи поредица от механизми, за да подпомогне икономиката. Това променило средата, в която функционират структурните фондове.
"Механизма за възстановяване и устойчивост" например Михайлова определи като огромен финансов ресурс, който носи невероятни възможности, но и предизвикателства. "За България сякаш трудностите бяха още по-големи", подчерта тя.
И добави: "До тук страната ни не се справя добре. Ние изоставаме. Изпълнението като процентни измерения според данните на ИСУН не е обнадеждаващо. Закъсняваме и със сроковете, но това беше очаквано и беше факт и в много други страни, тъй като едновременното отпускане на огромен финансов ресурс предполага изключително високо ниво на административния капацитет".
Администрацията трябвало да насочва и планира различни инструменти, които да въздействат на икономиката, и да позволят страните - членки да излязат от COVID кризата.
Наред с "Механизма за възстановяване и устойчивост" обаче са се появили и усложненията от войната в Украйна, свързани с енергетиката. Това наложило нови инициативи - RepowerEU, както и изискването към плановете за възстановяване и устойчивост за включване на нова глава - още едно усложнение. "Всичко това започва да прилича на електронна игра, а всяко следващо ниво е все по-сложно", обобщи ситуацията, наложена от световния хаос, Михайлова.
По нейни думи това било период, в който са се появили много инициативи в областта на енергетиката и социалната политика. За класическо съчетание на двата компонента евродепутатката посочва социалния фонд "Климат". От 2025 г. ЕС ще наложи всяка страна член да е наясно кой е енергийно беден. Ще има и механизъм за подпомагане, за да се реализира ключовата за ЕС зелена и дигитална трансформация.
"Подобно е и с плановете за преход на регионите в преход - злободневна тема в България", посочи Михайлова. По нейни думи, ако България не промени обществените нагласи и поведение, тя никога няма да постигне успехи по програмата за регионално развитие. А оттам държавата ще има проблеми с изпълнението на редица други програми - човешки ресурси, иновации, енергетика.
На практика новият европейски Bauhouse (beautiful, sustabanle, together) поставил изискванията към всички програми. "Но има ли от България проекти в Bauhouse? Да, има. Струва ли си да ги видим? Да, струва си, защото те са инициатива на отделни, много добре мобилизирани неправителствени организации и групи от фирми", каза Михайлова. Обърна внимание обаче, че те са прекалено малки, за да са достатъчни политиката за трансформация на обществото да стане факт. По думите на евродепутатката това предизвикателство остава и то е задача на националните власти.
Искра Михайлова бе категорична: Законодателството на ЕС е факт. Но те не се прилага в България. А дали държавата има възможност да го приложи, е въпрос, който все повече щял да се задава в близкото бъдеще. Отговорът отново зависи от министерствата. Според Михайлова, за да се доближава България до ЕС1 са нужни обществени дискусии, разговори между бизнеса и управляващите органи, между държавата и местните власти. По нейни думи единствено комуникационните кампании ще осигурят обществено разбиране. Затова тя поздрави "24 часа" за инициативата "Европа за България".
