Изолацията от световните финансови пазари е за 4 години
Два технически фалита е преживяла България преди 15 март 1990 г., когато правителството на Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг. И трите събития са документирани и са резултат от грешна икономическа политика.
Документът, предшествал решението за мораториума, е докладна записка от 29 януари 1990 г. на тогавашния шеф на БНБ Иван Драгневски и председателя на Българската външнотърговска банка Веселин Ранков. Банкерите посочват, че предстоят плащания по външния дълг за 1,460 млрд. долара, които не могат да се покрият. И посочват още, че има непреодолими трудности при тегленето на нови заеми заради високата ни задлъжнялост и предлагат да бъдат прекратени плащанията по външния дълг.
Опитът на тогавашния премиер Андрей Луканов да получи 1 милиард долара от СССР не се увенчава с успех. На 31 март 1990 г. кабинетът прекратява едностранно плащанията по външния дълг, без да предупреди кредиторите.
България е банкрутирала за
световния пазар
Това означава край на търговията - не може да се извършва нито внос, нито износ, защото банковите разплащания не функционират. Това веднага се отразява на икономиката - магазините са опразнени, липсват основни хранителни стоки.
Документите показват, че мораториумът е логично следствие след първите два технически фалита. Първият е от 1960 г. Дълговете, които го предизвикват, са натрупани от планове, повечето от които не носят очакваните валутни приходи. В различни документи се изброяват
множество икономически
авантюри -
българо-етиопски завод за танкове, българо-венецуелско предприятие за производство на алуминий, военнотехническото сътрудничество с режимите на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи, неплатен от Ирак мост и дори завод за преработка на кожи в Източна Африка. Има и финансирани от България концесии за нефт и газ в Либия, за добив на дървен материал в Габон и още куп подобни проекти. Не проработва и идеята да се изнася оръжие и военно оборудване, изработени по съветски лицензи. Изследване на централната банка специално отбелязва опита да си партнираме с режима на Кадафи, който въпреки приходите си от нефт не носи долари, а през 1987 г. режимите в Багдад и Триполи прекратяват договорения за погасяването на кредитите износ на нефт за България.
Така заемите, с настъпваща за погасяване дата, се увеличават до 134 млн. долара към март 1960 г. Страната ни тогава няма валутни резерви и изпада в технически фалит, който не е обявен официално. Единственото, с което разполага държавата, е златен резерв, който е продаден - 20 тона през 1960 г., 5,8 тона през 1962 г., още толкова през 1964 г. Цената е 32,7 млн. долара и с тях се покриват заеми.
Вторият фалит на България настъпва през 1970 г. Тогава дълговете са и към западни банки. Основна причина за новите заеми се оказва увлечението към тежката индустрия. Този път СССР отпуска финансова подкрепа и банкрутът се разминава.
В трета дългова спирала страната
ни влиза от 1985 до 1990 г.,
когато задълженията се утрояват - от 3 млрд. до почти 11 млрд. долара. Тогавашният председател на БНБ Васил Коларов докладва, че парите за обслужване на заемите към западните банки надхвърлят със 100% валутните постъпления. До края на 1990 г. външният ни дълг се увеличава с още 10% и е над 11 млрд. долара, а до края на 1993 г. достига 13,7 млрд. лв.
Изолацията ни на международните пазари продължава до 1994 г., след като през 1992 г. правителството на Филип Димитров подписва споразумение с основните кредитори за тригодишен гратисен период по просрочените плащания. След изтичането му правителството на Жан Виденов също опитва да договори облекчени условия или още едно разсрочване. Не успява, а покриването на близо 1,3 млрд. долара лихви и главница се отразява на икономиката. Следва кризата от 1996 г., девалвация на лева и хиперинфлация. През 1997 г. е въведен валутният борд, който заедно с траншовете на МВФ възстановява стабилността в икономиката.
