По 4-5 години ще са нужни за лиценз и строеж
Това е първият американски блок, който ще се пуска в Европа
В сряда - 25 октомври, правителството на Николай Денков реши да започне строителството на VII блок на АЕЦ “Козлодуй” и даде 500 млн. лв. Според премиера може да е готов до 2033 г. Паралелно започва и подготовката за VIII блок, пускането му трябва да е до 2036-а.
Според неофициална, но потвърдена от няколко източника информация, до март догодина трябва да е готово инженеринговото проучване за VII блок. След това лицензирането ще отнеме 4-5 години, защото това е първият американски реактор АP 1000, който ще работи в ЕС. Още 4-5 г. ще продължи строителството му. Ако няма обжалвания и други пречки, е възможно да е готов до 2033-а.
Изготвен е вече междуправителственият договор между България и САЩ за сътрудничество в ядрената енергетика. ЕК обаче имала бележки по него, когато те бъдат отразени, ще се подпише. Така се появява и възможност за кредитиране от експортната агенция на САЩ, защото все още не е определен механизмът за финансиране на новия реактор.
Министърът на енергетиката Румен Радев заяви, че сумата е между 12,5 и 15 млрд. евро за двата реактора, което прави поне 6 млрд. за един. Други енергийни експерти обаче коментират, че може да е 30 млрд. долара, защото в САЩ толкова била цената им. Но там строителството е продължило 30 г., което е довело до оскъпяването.
Зам.-председателят на енергийната комисия в парламента Радослав Рибарски коментира, че ще има търгове за изграждането на блока.
Според министър Радев изпълнителят ще се избере между три компании, с които “Уестингхаус” работи. Това са американските “Флуор” и “Бехтел”, както и корейската “Хюндай”.
Идеята за още мощности в АЕЦ “Козлодуй” е още от времето, когато се проектират V и VI блок на централата. Основният аргумент против нови блокове там е, че се струпват 8 реактора на една място. Но той вече не са актуални след спирането на първите четири в периода 2002-2006 г. като условие за приемането ни в ЕС.
Реални действия за нови мощности в АЕЦ “Козлодуй” започва първото правителство на Бойко Борисов през 2012 г., което дава съгласие да се предприемат действия за изграждането им. (Виж инфографиката.)
След това - през 2013 г. при кабинета “Орешарски”, тогавашният енергиен министър Драгомир Стойнев отива в САЩ. След завръщането му правителството одобрява доклад за нова ядрена мощност и го упълномощава да възложи на БЕХ преговори с “Уестингхаус” за изграждане на реактор AP 1000. На последното си заседание кабинетът “Орешарски” приема акционерно споразумение с американската компания за VII блок. Второто правителство на Борисов обаче не го приема.
Следват години на затишие, през които е размразен проектът за АЕЦ “Белене” и се стигна до процедура за инвеститор. Но войната в Украйна на практика го ликвидира, а украинците искат да купуват руските реактори за “Белене”.
