Нагласени търгове, недостроени шосета, съборени исторически сгради - това е съдбата на градоначалниците на столицата след Освобождението
Опасен е столът на кмета на София - често след Освобождението този, който е седял на него, е поемал към затвора. Отличниците обаче са ставали премиери.
Още към първите столични кметове започват обвинения за незаконно облагодетелстване и присвояване на пари от предрешени търгове. Такъв е случаят с осмия поред кмет Иван Хаджиенов.
Първият архитект на София Лубор Байер след Освобождението през 1878 г. прави план за градоустройството на София. На 3 януари 1880 г. той е предоставен за одобрението на министрите и княз Батенберг. Най-първото и основно в него е строителството на улици, мостове и шосета, които свързват столицата и страната.
В онова далечно време Министерството на вътрешните работи скоро се разроява с Министерство на обществените сгради. Именно то спуска поръчките за строителство, дава парите, но и следи за качественото изпълнение.
За пръв път тогава се появява и прослойката на предприемачите. А триковете, които прилагат първопроходците в строителния бранш, се използват и до днес.
През есента на 1880 г. е обявен търг за две от основните шосета на София - Ломското и Вакарелското, днешно “Цариградско”.
Държавната поръчка е за 200 000 лева. На търга се явяват няколко души, но печели Х. Спиридонов, чиято оферта освен качество и срокове включва и клауза за “14 000 лева икономии от общата сума 200 000 лева” - с една дума, обещава най-ниска цена. Шосетата трябва да са готови до края на 1881 г. Предприемачът обаче е успял да прокара и клауза, че ако сумата надхвърли 200 000 лева поради неочаквани разходи, то срокът за завършване на двете шосета се удължава до края на 1882 г.
Освен това Спиридонов се задължава да плаща редовно на работниците и да извършва само качествена работа. Той внася депозит от 15 000 франка, равни на българския лев тогава, и според договорката му с министерството трябва да подпише договора и да започне работа. Не бърза с подписването, а с инженерите на министерството уточнява и най-дребните детайли. Без да спори, приема настояванията на държавния поръчител всеки месец инженери от Министерството на обществените сгради да оценяват извършената работа и тогава да му плащат.
В това време на двете шосета се явяват други работници. Те пък са наети от Иван Хаджиенов, който е загубил търга за сметка на Симеонов. И се появява следната парадоксални ситуация – Хаджиенов няма право да работи по шосетата, защото няма предприемачески договор, а спечелилият търга Спиридонов не го е подписал. Работата по двете шосета е спряна от министерството. Иван Хаджиенов обаче оспорва цените, казва, че за това, което е работил, е похарчил доста повече от определените цени и настоява да му се плати разликата.
Министерството не може да вземе отношение и спорът отива в новия Държавен съвет, който просъществува цели две години. Негов председател, а и главен арбитър в спора е шуменецът Тодор Икономов, който е бил няколко месеца кмет на София. Той се усеща, че действителният предприемач е Х. Спиридонов, който пък странно защо няма претенции. След това отнема търга от него, предава го на Хаджиенов и разпорежда проверка дали цените, включени в договора, не са занижени.
След преоценка Държавният съвет задължава министерството да отпусне вече 240 000 лева за довършване на шосетата. От всичко казано дотук излиза, че Х. Спиридонов е бил ощетен, но странно си замълчава. Просто не е имал кой знае какъв голям капитал, за да строи шосетатар и е изпълнявал волята на Хаджиенов. Той пък е кмет на София от 1 октомври 1881 до 29 април 1883 г.
Петнадесетият кмет на столицата Димитър Петков е съден за 88 000 лева, които незаконно придобил, защото дал без търг изработката на металните орнаменти и канделабрите на Шарения мост и площадите в София на австрийска фирма без търг.
След няколко заседания делата са прекратени, а присъда не влиза в сила.
Като кмет Димитър Петков тегли 10 милиона заем от лондонска банка, за да превърне София в модерен европейски град. С твърда решителност разрушава цели махали със стари паянтови къщи и изгражда нови и прави улици.
Негово дело са днешните булеварди в центъра на София, Борисовата градина, площадите “Шареният мост” (днес Лъвов), “Народно събрание” и “Света Неделя”, както и Борисовата и Докторската градина.
Прави нови квартали и разделя София на 5 района – “Три кладенци”, “Коньовица”, “Опълченски” с едноименната улица, “Еврейските гробища” и “Буката”. По негово време започва водоснабдяването им и прокарването на канализация.
Обявява и конкурс за сграда на Народния театър, който скоро се реализира.
Всичко това му спечелва и доста врагове. При прокарване на новите улици избухва недоволство, прерастващо в някои махали до ръкопашни схватки. Не престават и заплахите от заинтересовани лица и негови политически врагове. Като най-голям негов грях те посочват, че заради новия план съборил шест старинни църкви с оригинални стенописи, но очевидно, преследвайки идеята си София да стане модерен град, старините не го интересували.
В края на XIX век един българин е съдружник на барон Хирш при построяването на железницата му, прави вълненотекстилна фабрика, печели концесия за добив на въглища от мини “Мошино”, началото на мини “Перник”, създава Руско-българска банка и застрахователното дружество “Балкан" и започва да строи Варненското пристанище.
Покрай всичките си бизнес начинания успява да стане и кмет на София. Той е карловецът Иван Грозев, участник във Втората легия на Раковски в Белград, където се среща с Апостола Левски и става негов сподвижник до обесването му.
През 1883 г. се премества в София и се отдава на предприемачество, чиито предимства е усетил от съдружието с барон Хирш. На следващата година печели обявения от правителството търг за отдаване под наем експлоатацията на мина “Мошино”. Нея още преди 1878 г. са я експлоатирали италианци, но се отказват, защото е нерентабилна. Концесионерът не изпълнява условието да подобри условията на труд, работниците се бунтуват, а през 1893 г. въглищата се самозапалват. До това време обаче мината е дала 105 000 тона въглища, или средно по 7565 тона на година. През 1890 г. Грозев добива от нея 24 000 тона.
През 1885 той създава Българско строително дружество. Съдружник е зет му Христо Михайловски.
На 8 август е сключен договор с министър-председателя Петко Каравелов. В точка първа е записано, че съобразно Закона за публичните търгове “направихме следующите условия: Г-н Иван Грозев да направи железницата Цариброд - София - Вакарел вместо гаранцията от 850 000 лева златни, която той е дал на българското правителство в банка”. По-надолу е записано, че Грозев ипотекира авоарите на дружеството и тая ипотека ще трае, докато железницата бъде приета от българското правителство. В отделна точка е уточнено, че “дружеството почва делата си от 30 март 1896 г. и трае до окончателното свършване на гореказаната железница и предаването ѝ в ръцете на българското правителство.”
По време на строителството обаче разходите на дружеството се увеличават. Заради Съединението и последвалата го Сръбско-българска война работата почти спира. Тогава се намесва Евлоги Георгиев, който става член на Управителния съвет и изкупува над 3/4 от акциите за 645 000 лв. На три пъти предоставя и кредити на дружеството, за да продължи строителството на жп линията, но парите пак не достигат.
Грозев ипотекира имоти за нови 679 000 лв., но и те са недостатъчни и тогава в нов договор с правителството от 1890 г. е записано, че “предприемачът Иван Грозев прие да му се заплати споменатата по-горе сума (б. а. - това са нови разходи, надхвърлящи договореното) от 2 849 803 лв. в съкровищни бонове, които Княжеското правителство ще му издаде на 25 август и които за 4 години и 10 месеци ще носят годишна лихва от 8 на сто.”
От 1895 до 1896 г. Грозев е кмет на София. Едновременно с това е председател на Софийската търговско-индустриална камара и инициатор за създаване на застрахователно дружество “Балкан”, което е явен конфликт на интереси.
Веднага след като напуска кметското място в столицата, започва поредния си финансов проект. Той е Българо-руска банка, а съдружници са му финансовият министър до 1884 и после от 1902 до 1903 г. Михаил Сарафов и Петко Горбанов. Актът за учредяването е от 22 февруари 1896 г. Капиталът е 10 000 000 златни лева, разделени на 50 000 акции. 60 на сто са за българските основатели, останалите - за руските. Управителният съвет е от 9 души, от които обаче само трима са българи. В акта за учредяването на банката е записано, че “ще се старае да еманципира Княжество България от финансовото, икономическото и търговското надмощие на Австро-Унгария. За тая цел желателно е акциите на Руско-българската банка да се котират в борсите в Санкт Петербург и Париж”. Скоро този проект пропада по политически причини.
Докато строи варненското пристанище, Иван Грозев от 1904 до 1908 г. е председател и на Софийската търговско-индустриална камара. След 1906 г. се намесва в банковия бизнес като акционер и член на управителния съвет на Износно-вносна банка. Когато умира на 10 март през 1916 г., Иван Грозев заради строителството на варненското пристанище има към Българската народна банка задължения в размер на 1 301 758 лв. и е в процес на дела. Продължава ги синът му Христо. След нови съдебни заседания и арбитражи дължимата му сума за пристанището е намалена на 116 271 лв.
Тази статистика показва, че колкото и да е влиятелна позицията на софийския кмет, толкова е и проветрива. А обвинения за незаконно обогатяване от търгове продължават с пълна сила и днес.
Разследват Димитър Петков заради Лъвов мост
Роденият в Башкьой, близо до Тулча, българин остава без системно образование. Когато навлиза в политиката, той чете, самообразова се и трупа знания. За около пет години сам с помощта на разговорници и речници научава писмено и говоримо френски и усъвършенства руския си език. Едва 26-годишен започва да издава вестник “Свирка”, което му спечелва новия прякор Свирчо. Първият е Чолака, тъй като в боевете на Шипка е ранен в китката на лявата ръка, която впоследствие е отрязана.
Става кмет на 1 септември 1888 г. и е такъв до 7 октомври 1893 г. Малко преди да го убият и да стане първият български министър-председател, убит на поста си, на 19 януари 1907 г. заявява по повод заплахите към него в Народното събрание: “Било, че съм умрял на улицата, било, че съм умрял на бял чаршаф – се ми е едно”.
Построяването на Лъвов мост е причината един от емблематичните кметове на София - Димитър Петков, да бъде даден под съд. Случаят дори стигнал до Международния съд в Карлсруе.
Причината е огромната сума, която глътнал проектът - 260 000 златни лева.
Две трети от управниците на столицата от 1878 г. до днес не са родени в нея
От 1878 г. до днес София е имала 64 кметове.
Над дузина от столичните управници след това стават народни представители – в статистиката не влизат тия, които са изминали обратния път. Димитър Петков, Тодор Живков, Стефан Софиянски и Бойко Борисов впоследствие са министър-председатели на България. Близо две трети от управниците на столицата не са родени в нея.
Как е построено варненското пристанище?
Да се впуска в нови бизнес начинания, е орис за Иван Грозев. Той участва и в строителството на варненското пристанище. Съдружници са му Хр. Михайловски, М. Хайрабедян, Петко Горбанов, а акционери са братята Прошек, като Георги Прошек има 5 акции, и Ганчо Гаврилов.
Още през 1890 г. английският инженер Чарлз Хартли е представил план за изграждане на пристанище, но стойността му е 15 млн. тогавашни лева. Поради тази причина проектът е отхвърлен. Англичанинът не се отказва и през 1894 г. предлага изграждане на вълнолом за над 8 млн. лв, като цимента за строителството трябвало да заплати българското правителство. То обаче отказва.
Така се стига до търг на 30 януари 1895 г., в който участват фирми от Хамбург, Лондон, Париж и Строителното дружество на Иван Грозев чрез дъщерната му фирма “Михайловски-Хайрабедян”. Тя печели търга, като предлага цена от 6 922 000 лв, която е доста под първоначалната. Според контракта пристанището трябвало да е готово през 1901 г.
И тук се повтаря историята със строителството на линията Цариброд-Вакарел - пак парите не достигат. Тогава се наложило създаването на “Безименно акционерно дружество за направа на варненското пристанище”. На 20 септември 1901 г. Грозев, като председател и на това дружество, сключва допълнение към първоначалния договор, с който залага 118 акции на приносител от дружеството на стойност 1000 лева за всяка акция. В писмо до БНБ пише: “Заложихме и залагаме за гарантиране не само главницата по дълговете ни към Банката Ви от 90 000 и 28 000 лв., но с тоя залог гарантираме и лихвите на всички суми, които ви дължим по каквото и да е основание”. С тези пари и с малки прекъсвания строежът продължил до 1906 г. След това започват дела за неустойки на държавата към дружеството на два арбитража, единият от които е в Париж. Те продължават до 1921 г.
