За първите шест месеца на 2023-а продукцията в отрасъла е за 7,9 млрд.
Ако през 2022 г. строителният отрасъл бе в ледена епоха – имаше свиване на цялата произведена продукция и отрязване като с нож на обществените поръчки, през 2023 г. се забелязва съживяване, макар и съвсем леко.
Произведената продукция в сектор “Строителство” през първата половина на годината е на стойност 7,923 млрд. лв. - с 19% повече от същия период на предходната година.
В сградното строителство увеличението е с 21,4%, а в инженерното – с 15,7%, става ясно от икономическия отчет за полугодието на Камарата на строителите в България (КСБ).
Но
сравнението се прави с твърде ниската база на 2022 година
Само допреди 2-3 години този отрасъл правеше с лекота по 22-23 млрд. лв. годишно, а през 2022 г. оборотите се върнаха до обемите отпреди десетина години.
Данните на НСИ показват, че между 1 юли 2022-а и 1 юли 2023-а има обща инфлация от 8,5%, което прави ръста на строителната продукция за същия период почти двойно по-нисък от номиналните 19 процента.
“Повишаването се дължи не толкова на увеличения обем работа, а най-вече на частните инвестиции и на голямото поскъпване на стойността на строителството заради скока в цените на материалите преди 3 години, както и инфлацията”, каза пред “24 часа” председателят на камарата инж. Илиян Терзиев.
“В тези трудни за бранша години камарата продължава да защитава интереса му пред властите. На 10 октомври имахме среща с премиера акад. Николай Денков, на която получихме уверения, че
ще се търси начин да се улесни индексирането на цените по договорите
– дано това не остане само обещание, както се случва често напоследък”, добави той.
Инж. Терзиев отбеляза, че КСБ е внесла в МРРБ коментари по пуснатите за обществено обсъждани промени в методиката за индексация на договорите с публични възложители. Браншът настоява в нея императивно да се запише, че тя се прилага при всички договори – да е ясно, че е задължителна, включително за договорите, чието изпълнение е приключило, но още са в гаранция.
Това се налага заради проблемите с прилагането на методиката – част от възложителите, основно поради липса на финансиране, или търсеха начини да не индексират цените, или поставяха ограничения.
Затова КСБ настоява също да се запише, че ако възложителят неоснователно откаже индексация по методиката, изпълнителят да може да прекрати договора, без да търпи санкции за това.
По данни на строителната камара към началото на септември в поддържания от нея Централен професионален регистър на строителя са вписани 6993 фирми. От тях 6940 са български юридически лица, а 53 – чуждестранни. Заличени от строителя са 428 фирми, което означава, че
или са спрели да работят като строители,
или обектите им са под 100 кв. метра, т.е. драстично са намалили дейността си.
Регистърът е създаден преди 16 г. със закона за КСБ. Той е важна част от изсветляването на бранша – информацията в него се обновява на годишна база и без документ от регистъра фирмите на практика не могат да извършват дейност.
Регистърът има и публична част на сайта на строителната камара и всеки може да провери всяка вписана фирма, преди да пристъпи към договорни отношения с нея.
Според отчета на КСБ през първото полугодие на 2023 г. са обявени 2310 обществени поръчки с предмет “строителство” с прогнозна стойност 7,7 млрд. лв. Това представлява ръст от 38% на броя на поръчките и 47% на стойността им. Почти
половината от поръчките са за инженерна инфраструктура
- 42 на сто от броя и 82 на сто от стойността на всички. Минимален е броят на тези за ВиК – 7%, и енергийна инфраструктура – 5,5%.
Оживление има при по-важната част – сключените договори. За първите 6 месеца на годината в страната са подписани 1986 контракта след проведени обществени поръчки за строителна дейност на обща стойност 3,6 млрд. лв., което е ръст от 80,5%.
Заради оскъпяването на продукцията се забелязва по-голям ръст в стойността на договорите - приблизително 139%.
Най-много са сключените за инженерна инфраструктура – 44 на сто от броя и почти 60 на сто от стойността. Следва сградното строителство с 42,5 на сто от договорите, малък е ръстът във ВиК и енергийна инфраструктура.
Важно е да се отбележи, че най-много договори – 903, са сключени от малки строителни фирми, т.е. такива, в които работят до 49 души. Тяхната обща стойност е 303 млн. лв.
Най-големи по обем договори са сключени от консорциуми. Те имат 208 договора на обща стойност 2,4 млрд. лв. Следват средните строителни фирми, в които работят между 50 и 249 души. Те имат 719 контракта на стойност близо 708 млн. лв. Големите фирми, в които работят над 250 души, имат 124 договора на обща стойност 261 млн. лв.
Останалите 32 договора за общо 3 млн. лв. са на фирми, които не са регистрирани в поддържания от строителната камара регистър.
Трябва да се отбележи обаче, че известното закъснение на европейските програми личи дори в цифрите за сключените договори:
финансовият ресурс за новите договори е поделен почти наполовина между държавния бюджет и европейските фондове
със съвсем лек превес на оперативните програми. Тяхната стойност е 1,9 млрд. лв., а тези, които са финансирани от държавния бюджет, са за 1,7 млрд. лв.
При това има забележително нарастване на строителните обекти, финансирани от общините и от министерства и други ведомства – те са сключили почти два пъти повече договори за строителство на двойно по-висока стойност в сравнение с миналата година.
Напредването на оперативните програми през идните месеци и година-две е важно за отрасъла, тъй като при жилищното строителство, което е изцяло частна инициатива, вече се появи тенденция за известна стагнация.
Макар броят на въведените в експлоатация през първото полугодие на 2023-а жилищни сгради все още да нараства с минималните 8,5%, ако се гледа разгънатата застроена площ, започнатото през същия период строителство нараства само с 4,9%. А издадените разрешителни за нови жилищни сгради намаляват отчетливо: като брой с 11,2%, а като площ – със 17,7%.
Това безспорно се дължи на известно успокояване на имотния пазар, тъй като данните за него показват видимо намаление на броя на сделките, което почти автоматично се пренася и върху строителството на нови жилища.
Как самите строителни фирми понасят сегашната пазарна конюнктура, е отделна тема.
За разлика от предходното десетилетие на устойчив растеж, когато строителните компании се разрастваха, сливаха се и се окрупняваха, сега сякаш са фокусирани преди всичко върху това
да не изгубят най-ценното, което притежават – кадрите си
Например разходите за придобиване на дълготрайни материални активи – техника, оборудване, машини, превозни средства и др., намаляват тази година с почти 30% в сравнение с предходната. Възлизат на 649 млн. лв., независимо че техниката очевидно поскъпва като всичко друго.
В същото време ръстът на разходите на работодателите в строителството за труд продължава да се увеличава и е 20,8% на годишна база. Става дума за 1,2 млрд. лв. за първото полугодие.
Очевидно е, че това се дължи на стремежа на фирмите да не изпуснат кадрите си. Затова и възнагражденията в отрасъла се увеличават с 18,8% на годишна база, докато средният за цялата икономика ръст за същото време е 15,1%.
