Славчо Атанасов: Ще освободим ръчната спирачка, която спъна града ни преди 12 г.

Стига толкова. Достатъчно. Пловдивчани настояват за ново начало, убеден е той

Благодаря ви от сърце за горещата подкрепа и за гостоприемството, с което ни посрещнахте навсякъде из районите на Пловдив. Благодаря и за надеждата, която видях в очите ви, за добрите думи и мъдрите съвети.
Така кандидатът за кмет на община Пловдив Славчо Атанасов се обърна към избирателите си в последния ден от предизборната надпревара.

За мен и хората от „Съединени за Пловдив“ това е най-важното - продължава той. Защото вие сте пулсът и сърцето на нашия древен град. Вие ни давате силата и зареждате духа ни, за да преборим статуквото. И да, на висок глас, с вашия глас, да кажем: „Стига толкова. Достатъчно. Пловдив не иска повече от същото. Пловдивчани желаят, не, пловдивчани настояват за ново начало.“

Благодаря ви за емоцията и енергията, с които ни заредихте при нашите срещи в тази нелека кампания. Аз винаги съм смятал, че това е единственият верен начин да се прави политика – очи в очи и рамо до рамо с пловдивчани. За да можеш да усетиш, да разбереш по-добре, да вникнеш по-дълбоко в това, което ти казват хората. Защото очите никога не лъжат и непосредствената реакция не може да се скрие. Ето в това винаги съм вярвал.
В последните няколко дни ни заливат едни социологически проучвания, които се опитват да ни убеждават, че, грубо казано, вече не сме в играта и други отиват на балотаж. Само че вашата социология ни казва точно обратното. Е, на кого да повярваме? На спуснатата отнякъде информация или на живия контакт с вас? Мисля, че отговорът сам се налага.
Благодаря ви за това, че въпреки некоректностите на предизборната кампания, вие не изгубихте вяра, че Пловдив най-после ще тръгне напред. Да, ние ще освободим ръчната спирачка, която спъна града ни преди 12 години и ще го изправим отново на крака. Защото най-отговорно приемаме това за лична мисия. Но мисия, на която вие ни пращате. И затова сме длъжни да я изпълним.
Това не е празно обещание. Имаме сериозен опит и вече сме го правили. Макар да прозвучи нескромно, но ние сме нещо като отряд за бързо реагиране при криза. Няма да ви припомням периода 2007 – 2011. Но пък с гордост ще кажа, че и тогава стабилизирахме града, поставихме го отново в релсите, от които други го бяха извадили и го насочихме в правилната посока. Това изпитание не сме го искали, но такива бяха условията. Пловдив имаше нужда от грижа и добронамереност, от администрация, която да му върне силата и достойнството.
Днес отново е такъв ден. Древният ни град, който ни е дал всичко, и който ни прави толкова специални и различни от останалите, отново спасително се нуждае от хората си, от големите им сърца и непреклонен дух. Огледайте се и няма как да не го усетите. Пловдив ни зове и изисква от нас най-сетне да реагираме по-остро, малко да се стреснем, да задействаме инстинктите си за самосъхранение и да му подадем ръка в тази трудна стъпка към новото начало. А Пловдив заслужава. Защото го обичаме и защото няма друго такова място под небето. Нашият дом. Само две думи са, но съдържат целия смисъл на света.
Нека да постъпим, както сърцето ни подсказва. В неделя, на 29 октомври, вие ще решите съдбата и бъдещето на нашия дом. Бъдете мъдри, отговорни, но и дръзки. За гъби в гората ще можете да отидете и в понеделник. Но до урните трябва да отидем в неделя, после ще е късно. И в това е смисълът на демокрацията. Да имаш правото сам да определяш. И да не оставяш съдбата си в ръцете на друг, това пък е смисълът на свободата. Трябва да излезете и да гласувате. Не защото аз ви го казвам. А защото бъдещето на Пловдив го изисква и зависи от това.
С Вас и Божията помощ напред към победата!