Хората вече търсели преживяване, а не луксозно настаняване
Проблем за селския туризъм са липсата на достатъчно места за настаняване край забележителностите и лошите пътища
Преживяване, а не луксозно настаняване или обилно хранене - това се оказва, че предпочитат все повече българи при почивката си.
Тенденцията се засили по време на пандемията, когато много от големите хотели по курортите се оказаха затворени. Което пък даде тласък на селския туризъм и т.нар. бавна почивка.
Селски туризъм в България се развива от повече от две десетилетия, а през тази година само през юли нощувките са стигнали 1 млн. Според данните на туристическото министерство всички нощувки през този месец в България са били 5,8 млн. Което показва, че близо 20% от хората не отсядат в хотели по морето, а в села и малки градчета.
Малко над 2500 е броят на на местата за активен селски туризъм, които разполагат със 120 хил. легла. Прогнозите на Асоциацията на селските общини в България са били за спад през летния сезон, но те не са се сбъднали. А ръстът се обяснява с това, че цените за настаняване не са се вдигнали осезателно.
В обектите за настаняване, управлявани от семейства и малки предприемачи в селските райони, средната цена за нощувка на един човек е 40 - 60 лева и стига до 100 лв., ако мястото е много луксозно.
Според данни на Асоциацията на българските села най-голям е бил интересът към наемане на къщи за почивка в селата около Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол, след това са тези около Благоевград и Кюстендил, Пловдив, Велинград и в Родопите. Предпочитани са и районите около Велико Търново, Елена и Габрово. През тази година за първи път има ръст на нощувките в Северозападния регион – в селата около Враца, Монтана, също и в Ловешкия район. Хората са привлечени от чистия въздух, автентичната храна и спойкойното прекарване на свободното време, обясняват от асоциацията. От организацията посочват, че най-често на селски туризъм се ходи за два дни - обикновено през уикендите. Но все по-често се срещали резервации и за цяла седмица.
За мнозина храненето с екологично чисти продукти, произведени на място, е рядкост. Да не говорим, че за съвременните деца кравите, козите и прасетата са познати само от картинки. А на село могат да ги видят на живо, за възрастните дори има агрофитнес - всякакви физически дейности, свързани с живота на село. Сред тях са цепене на дърва, бране на плодове и билки, хранене и доене на животни – все неща, които не могат да се правят в хотел или курорт.
В много от добре разработените дестинации за селски туризъм в България на гостите се предлага не само подслон и храна, но и докосване до запазени обичаи, местен песенен и танцов фолклор.
В Източните Родопи например има няколко села, сгушени в сърцето на планината, които всяко лято привличат хиляди българи и чужденци. От тях тръгват нестинарите, които се събират в местността Влахов дол всяка година, за да изпълняват танца си под звуците на гайда и тъпан.
Малко по-друга слава има прочутото село Ковачевица. Неговата известност се ражда през 60-те години на миналия век от столични кинаджии, които по време на снимки се натъкват на добре запазените къщи от XVII и XVIII век.
Останалото, на което гради славата си днес селото, се дължи именно на тези срещи – първо кинаджиите, после художници, писатели, артисти купуват една след друга на много ниски цени къщите в селото и ги превръщат в днешните очарователни кътчета за отмора.
А като проблеми пред селския туризъм се отчита липсата на достатъчно места за настаняване край забележителностите и лошите пътища.
Гостите вече сами готвят – инфлацията осъпила домашното мляко, мекиците и баниците
Еленският Балкан е един сред най-предпочитаните за селски и екологичен туризъм. Има около 250 хотела, къщи и стаи за гости, хижи, бунгала. Идват и чужденци от Англия, Франция, Испания, Гърция, Румъния, Русия. В къщи във възрожденски стил се предлагат актракции като конна езда, велопоходи, риболов. В село Марян дегустиран вино, в Елена могат да се пробват в грънчарство и дърворезба в ателиетата на майсторите.
Инфлацията обаче изяла домашното кисело мляко, бабините мекици и баници, които правеха собствениците за своите гости. “Всяка къща има механа, но самите гости предпочитат да си носят продукти и да приготвят храната, защото им излиза по-евтино”, разказа . каза шефката на теристическия център в Елена Десислава Колева. Новата тенденция е, че все повече се търсят атракции за деца - пързалка, батут, люлки. В Елена залагат на прочутия Празник на еленския бут, който е между 10 и 12 ноември. Цените за хотели започват от 150-200 лв. за две нощувки.
В Пловдив и региона отчитат силен интерес към винен туризъм. Туристите търсят малки изби, които се придържат към автентични технологии от столетия. Наскоро китайци отишли точно за това в село Брестовица. В Старосел също има ръст в туризма, свързан с вино и история.
Туристи от Тайланд и Япония предпочитат по-луксозна обстановка, посещават и Розовата долина заради маслодайното цвете.
В Родопите села преживяват истински ренесанс заради планината. Хорат търсят малки хотели, къщи за гости, предпочитат екстремни атракции, разходки по екопътеки и посещения на пещери и природни феномени, казва Георги Пампоров - изпълнителен директор на Организацията за управление на туристически район “Родопи”. Привлича ги и красивата природа, приемливите цени и вкусната храна. Предлагат се езда, сафари с джипове, наблюдение на редки птици и защитени растения, щраусови ферми, необлагородени пещери, въжени тролеи, бране на гъби и билки, изучаване на танци и песни, места за наблюдение на мечки.
Съчетание между природа, история и екстремнни преживявания има и в района на Триград, Златоград, Чепеларе, Девин и почти цялата планина. Само в Златоград има 30 работилници, музей на свещарството, на пощенското дело, на реставрирано килийно училище.
Момчиловци и Широка лъка също са емблематични за туристите с пейзажи, чист въздух и близостта до Смолян и Пампорово. Има много туристически пътеки до историческите местности Момина вода, Рожен, Хайдушки поляни, а също и до националната астрономическа обсерватория на Рожен. Родопите привличат и със събитията през лятото - празници в Смолян, надсвирване с гайди в Гела, английския събор в Полковник Серафимово, Орфическите мистерии в Триград, фестивалът на двугласа в Неделино и др.
Само на 4-5 км от Малко Търново се намира най-древното тракийско светилище Мишкова нива. Близо до него е най-високият връх в българската част на планината – Градището. Мястото е обвито в легенди за египетската богиня Бастет, която според преданията е погребана в пещера заедно с древни скрижали, в които са закодирани тайните на Вселената.
Едно от най-посещаваните села е Бръшлян, обявено за архитектурен резерват със своите вековни къщи, някои от които на близо 300 г. Все по-популярно става и Младежко, разположено край изворите на река Младежка. Места, които си струва да се посетят, са нестинарските села Кости, Кондолово, Сливарово, Граматиково и Българи.
Край село Сливарово е прочутата пещера “Света Марина”. Смята се, че светицата е покровител на бременните жени. Близо до селото се намира Индипасха - тракийското оброчище, което странджанци свързват с името на Ванга.
На Северозапад селски туризъм има около Враца и Мездра заради близостта на Врачанския Балкан и Искърското дефиле. Тук се намира най-богатата зона на пещери в страната - Леденика, Елата, Змееви дупки, Темната дупка, Понора, Ръжишка, Козарска. Тук са и руините на едно от най-интересните старобългарски градища - Коритенград.
Селският туризъм включва и беритба на плодове и зеленчуци, билки, приготвяне на традиционни ястия, участие в обичаите и празниците на района, наблюдение или обучение в местните занаяти, фолклорни и земеделски традиции. Областта е популярна дестинация и сред любителите на планинарството, алпинизма и екстремните спортове като пара- и делтапланеризъм и спелеологията.
