На 72 619 адреса в цялата страна са регистрирани повече от 6-има пълнолетни
ЦИК не може да извади от списъците десетките хора с една и съща адресна регистрация. Това стана ясно от думите на говорителя на комисията Росица Матева във вторник.
Така установените скандални бройки новорегистрирани избиратели, за които сигнализира регионалният министър след проверка на ГРАО, реално няма да се отразят в списъците. Миналата седмица Андрей Цеков изпрати доклада си на премиера, а той сезира областните управители, след като се оказа, че има рекордни регистрации на един адрес, което е в нарушение на закона.
Окончателните избирателни списъци обаче вече са отпечатани от ГРАО, а ЦИК няма отношение по въпроса с адресните регистрации, стана ясно още от думите на Матева. Тя припомни, че според Изборния кодекс
6 месеца преди вота кметовете на общините трябва да проверят
всички нови адресни регистрации, направени през последната година. Тези проверки трябва да приключат 3 месеца преди изборния ден.
16 985 души са сменили настоящия си адрес, за да гласуват на местните избори. Нови жители има в 343 населени места в цялата страна. А над 30 хил. души са поискали да гласуват по настоящ, а не по постоянен адрес, стана ясно от доклада на министър Цеков.
А анализ на Института за развитие на публичната среда преди няколко месеца отчете, че през 2022 г. преместванията по настоящ адрес между януари и април са били общо 38 683. Тази година в същия период те скачат двойно - до 68 931.
На 72 619 адреса в цялата страна са регистрирани повече от 6-има пълнолетни, а на други 1697 декларирали, че там живеят повече от 20 човека, се констатираше още в доклада на регионалния министър по данните на ГРАО. Според закона
на един адрес не може да бъдат регистрирани над два пъти повече
хора, отколкото нормално живеят. Ако се установят случаи с много регистрации на един адрес, следва дерегистриране и изваждане на тези хора от избирателните списъци.
Докладът за временната регистрация бе изпратен на областните управители с искане да направят проверки. Те обаче се оказват закъснели, защото е трябвало да са приключили преди 3 месеца. Така дори “дерегистрирани” избиратели продължават да са в списъците.
Първото прочистване на списъците се прави 55 дни преди вота - тогава Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” предоставя на ГРАО данни за лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Същото се прави и 15 дни преди изборния ден.
Според хронограмата на ЦИК данните за автоматизираното отпечатване на втората част от избирателните списъци се предават от кмета на общината 35 дни преди вота, в случая - до 29 септември. Окончателното обявяване на хората, които могат да гласуват, отново е от кмета - до 25 дни преди вота (3 октомври). След това
не е предвидено коригиране на вече разпечатаните имена
Проверката на имената се извършва от ГРАО, но е на база на информацията от общината - там са хората с постоянен адрес, както и тези с настоящ, но с уседналост от 6 месеца преди изборите (в случая до 29 април). ЦИК няма отношение към списъците.
За да гласуват по настоящ адрес, имащите право да го направят трябва
да са подали и специално заявление
най-късно 14 дни преди вота. Данните, подадени към ГРАО, трябва да са с подпис от общинския кмет, този на населеното място и от секретаря на общината.
Месец преди вота копие от окончателните избирателни списъци отива в ЦИК, а проверката дали имената отговарят на изискванията за право на глас е поверена на МВР и правосъдното министерство.
