Всяко ново теглене на дълг от правителството или дори само намерението за такова веднага предизвиква бурни реакции, съпроводени с чертаенето на апокалипсис - фалит на държавата и дългове, които ще плащат деца, внуци, правнуци...
Събитията отпреди десетина дни доказват това правило. Тогава от ГЕРБ заявиха, че не били информирани за намерението на правителството да тегли нов дълг. От ПП-ДБ отговориха, че тегленето на нов дълг е записано в бюджета за тази година, който е бил подкрепен от ГЕРБ. Там е предвидено поемането на нови заеми до 7,5 милиарда лева.
“24 часа” стартира поредица, в която ще разкаже как България тегли дългове. Започваме с настоящата ситуация, в следващите публикации ще разкажем кога е взет официално първият държавен заем, как се стигна до моратуриум на плащанията през 1990 г. и как след това странати ни плаща задълженията си.
Тегленето на заеми не е стряскащо или нещо лошо, стига задълженията да се обслужват редовно. Това е финансово правило, което всеки икономист ще потвърди без колебание.
И то се отнася за всякакви ситуации, включително и за държавните дългове. Има някои специфики все пак - при тях задължения и дефицит са свързани, двата показателя трябва да бъдат държани в строги граници, ако искаме например да въведем еврото, а и не само затова. Също така не трябва да се разтваря силно ножицата между разходи и приходи. При всеки дълг трябва да се отчита и цената му - т.е. лихвите и разходите по неговото обслужване. Доказано е също, че тегленето на дълг в условия на инфлация е изгодно за длъжника.
Но има едно основно правило - абсолютният размер на дълга е показател без особена стойност, ако не е поставен в съотношение с брутния вътрешен продукт. И тук се оказва, че България, която принципно не попада в челните места по икономически показатели в ЕС, е сред отличниците.
Данните на НСИ, финансовото министерство, БНБ и на Евростат са категорични -
страната ни е на второ място в ЕС по най-ниска задлъжнялост
Към края на първото тримесечие на 2023 г. съотношението на държавния дълг към БВП е 22,5%, като само Естония е с по-нисък дял.
В края на 2022 г. брутният държавен дълг, отнесен към средния БВП на Европейския съюз, е 85,1%, в еврозоната този показател е достигнал 93%, показват данни на Евростат. В България нивото тогава е било 23,1%, което показва, че през тази година съотношението се подобрява. А на фона на най-задлъжнелите държави в ЕС сме истински отличници.
Достатъчно е само да погледнем към Гърция, където съотношението държавен дълг към БВП е 178,2%, а в Италия - 147,3%.
Статистиката показва, че движението на дълга през последните 5 години е в сравнително тесни граници - между 22,1 и 25,1% от БВП.
Средно на година България тегли 7,5 млрд. лв.
нов дълг, като близо половината от този ресурс е предназначен за финансиране на настъпващи плащания по стари задължения дълг. Тази година с 3,3 млрд. лв. се погасяват дългове по еврооблигации, емитирани през март 2016 г. през януари 2013 г.
Общият брутен външен дълг на България края на януари 2023 г. е малко над 45 млрд. евро и се доближава до 50% от БВП. Увеличението за година е близо 4 млрд. евро.
Важно уточнение, което често удобно се изпуска, е, че тази сума показва външните задължения на правителството, централната банка, други финансови институции, на бизнеса и междуфирменото кредитиране. Числата изглеждат така - правителственият дълг е 10,1 млрд. и се е увеличил с 1,8 млрд. евро. Външните задължения на БНБ са 2 млрд. евро. Дългът на финансовите институции е 6 млрд. евро и се е вдигнал с 1,1 млрд. Външните задължения на бизнеса са 12,6 млрд. евро и за последната година са нараснали с 215,8 млн. Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на почти 14,3 млрд. евро - с 589,4 млн. повече от януари 2022 г.
Данните за днешната структура на дълга показват още, че само 12% от него са с падеж през идните пет години. Две трети са с матуритет над 10 години. Почти целият дълг, теглен през последните 5 години, е с доходност под или малко над 1%. Освен това според баланса на управление “Емисионно” на БНБ валутните ни резерви, като се приспаднат тези на банките, са 42 млрд. лева. Тоест България може да изплати поне 50% от дълга наведнъж, ако това се наложи.
Реална опасност за нов мораториум върху плащанията като този от 15 февруари 1990 г. клони към нула. А що се отнася до маастрихтските критерии, в момента страната ни
може да вземе още 55 млрд. лв. дълг и пак да въведе еврото
Всъщност правителственият дълг е на нивото, какъвто е бил при правителството на Андрей Луканов през 1990 г., когато бе обявен мораториум върху плащането му. Само това обаче е общото между двата периода. Защото през 1990 г. валутните резерви на България са 1 млрд. долара, брутният вътрешен продукт е под 10 млрд. долара и трябва да се платят по дълга близо 3 млрд. долара. В момента БВП на страната ни е близо 90 млрд. долара, валутните резерви са към 20 млрд. долара.
В изследването си “История на българския външен дълг”, издадено от БНБ, се припомня, че само три години преди мораториума БВП е стигнал 28 млрд. долара, външният дълг е под 7,5 млрд. долара, а валутният резерв е над 1 млрд. долара. Страната ни поддържа търговски излишъци във валута до 1985 г., когато заради проблеми в СССР се налага извънреден внос на зърно и въглища, довел до дефицит от 200 млн. долара.
Преди 21 години приеха и закон, с който да се управлява
От 1 октомври 2002 г. у нас действа и Закон за държавния дълг. С него се уреждат правилата при теглене на заеми, издаване на гаранции. В него е записано например, че неизплатената част от дълга към края на всяка година не може да надвишава съотношението от предходната, ако е над 60% от прогнозния БВП.
Законът задължава и министърът на финансите да разработва тригодишна стратегия за управление на дълга, която се актуализира всяка година. На министъра е позволено да извършва финансови сделки с цел намаляване на риска, свързан със структурата на държавния дълг.
Законът задължава Министерството на финансите да публикува информацията за консолидирания държавен и държавно гарантирания дълг в официален бюлетин и в интернет.
Приет бе и Закон за публичните финанси, който въведе допълнителни правила. Посочва се например, че пре превишение на задълженията над 60% спрямо БВП се предвиждат мерки за ежегодното намаляване на дълга. Темповете на намаление не могат да бъдат по-ниски от 5% от изчисленото превишение и се прилагат дотогава, докато не се стигне поне до 60% от БВП. Със Закона за държавния бюджет пък всяка година се определят и максималният размер на поемането на нов дълг, и новите държавни гаранции.
