Националната програма „Неразказаните истории на българите“ е съвсем нова концепция за българското образование и стъпка към промяната на модела – практическо обучение и даване на възможност за повече участие и съзидание на децата. Учениците, които правят проучване, ще са активната страна в процеса по тези проекти. Това обясни министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков по време на първия форум за инициативата, който се проведе в Букурещ. Това съобщиха от МОН.
Той отбеляза, че освен възпитание в родолюбие, новата национална програма въвежда изследователския подход, който ще позволи на ученици от неделните училища в чужбина, студенти и лектори в лекторатите по българистика в чужди университети да търсят и разказват истории за велики българи, за събития от миналото, за места, свързани с историята ни. Но тези проекти имат по-голямо значение, защото ще дадат пример как образованието може да стане ориентирано към търсене, изследване и създаване на продукт, подчерта проф. Цоков.
Според министъра такава роля ще има и другата нова програма „България – образователни маршрути“, в която също могат да участват ученици от неделните училища.
Дава се възможност за изследователска работа на децата, независимо дали урокът ще бъде в обсерватория, както е в "България - образователни маршрути", или пък ще търси и ще картографира рода, от който произлиза.
Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра и автор на новата програма, посочи, че идеята се ражда от работата на българските училища зад граница (близо 400 в 43 държави по света) и по-специално от извънкласните дейности на българското неделно училище "Асен и Илия Пейкови" в Рим с ръководител Венета Ненкова - културулог, екскурзовод, журналист от радио Ватикана.
За да достигне до повече ученици и училища идеята за документиране на родовата памет, програмата ще разчита на свои посланици - общественици и лидери на мнение. От тях в Букурещ бяха Здравка Евтимова, писател и преводач, Венета Ненкова от Рим, Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща, проф. Николай Червенков от Научно дружество на българистите в Кишинев, Молдова. С популяризирането на инициативата се ангажира и композиторът Хайгашод Агасян, който е написал и символа ѝ - песента „Пътят на България“.
В електронната платформа на МОН вече са се регистрирали за участие малко над 100 неделни училища в чужбина с идеи.
По време на форума министър Цоков и участниците разговаряха с учителите и учениците от неделното училище към посолството и бяха впечатлени от духа, който цари в общността. Министърът им подари портрет на техния патрон Йордан Йовков.
В Румъния има две български училища – освен в Букурещ, има и в Банат към Асоциация „Българче“ – Винга, което провежда обучение във Винга, Стар Бешенов и Брещя.
През последните две учебни години има тенденция за увеличаване на броя на децата и учениците, обхванати в обучение по български език и литература, история на България, география на България и допълнителни училищни дейности, свързани с българските традиции.
По време на визитата си министър Галин Цоков и посланикът на България в Румъния Радко Влайков положиха венци пред паметниците на Христо Ботев и Васил Левски в парка „Херастръу“.
