От Резово до Дуранкулак собствениците на имоти на първа линия до морето ще пият по една студена вода. Но не е изключено и да тръгнат да блокират пътища, след като миналата седмица в парламента бе внесена поправка в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Тя забранява всякакво строителство на 100 метра от брега, и то с подписите не на кой да е, а на Бойко Борисов, Кирил Петков, Христо Иванов и Делян Пеевски.
Засега надеждите на притежателите на терени, които струват милиони, са, че готвените промени
просто няма да минат през пленарната зала
или че по някакъв начин ограничението за строителство до 100 метра от брега ще отпадне.
Според сегашните текстове на закона в тази зона и сега е забранено строителството, и то от 2008 г. насам. Но само по принцип, защото в преходните и заключителни разпоредби на закона бе допуснато забраната да не важи за законно изградени и разрешени обекти по действащи подробни устройствени планове.
Което позволи терени, принадлежащи някога към плажовете, да бъдат отчуждавани, заменяни, реституирани и после включвани в границите на урбанизирани територии. А те после лесно се застрояват с промени в подробните устройствени планове.
Да не говорим за множеството случаи на уедряване на по-малки парцели, които
се превръщат в чудесна хапка
- на тях може да се построи цял хотелски комплекс, каквито вече има предостатъчно.
Промяната, внесена в парламента точно в разгара на предизборната кампания за местните избори, затваря точно тази вратичка в закона. На практика на 100 метра от морската ивица, а на плажовете за екологичен туризъм Иракли, Карадере и Корал - и на 500 метра, се спира всякакво строителство, независимо какво предвижда устройственият план. Отделно от това промяната задължава местните власти да променят тези планове така, че да не дават възможност за строителство в тази зона занапред.
По Южното Черноморие общините посрещат, меко казано, не особено радостно вестта за промяната, защото сега трябва да прекрояват общите устройствени планове, заради което ще се наложи да спрат планирани инвестиции, частни или обществени.
В самия Бургас приемат спокойно предложените промени, тъй като там няма много свободни терени за строителство до морето, но на юг и на север от областния център
са продадени парцели за милиони,
които чакат своето застрояване по действащите сега разпоредби на закона.
“Промените в закона няма да ни се отразят, тъй като не се налага да правим промени в общия устройствен план на Бургас. Засягат примерно зона “Хижите” в парк “Росенец”, но там са частни терени”, коментира зам.-кметът по строителството на Бургас инж. Чанка Коралска.
В Поморие смятат, че при всички случаи промените ще имат отражение в общината.
“Има си и добрите, и лошите страни. За сметка на спиране на презастрояването, каквато е очевидно целта на измененията, ще се ограничат инвестиционните намерения в тази зона около брега”, казва главният архитект на общината арх. Деница Дечева.
Община Поморие точно сега е в процедура по изготвяне на нов общ устройствен план и арх. Дечева е предала на специалистите проекта за промени на закона, за да се съобразят с тях при изготвянето му.
Ограниченията обхващат например част от собствениците на апетитните терени в местността Лахана, между бургаския квартал “Сарафово” и Поморие, която се превърна в хит за богатите бургазлии в последните години. Един декар в момента там върви между 120 хил. и 150 хил. евро. Желаещите да се сдобият с къща на първа линия със 180-градусова гледка към морето обаче ги очаква неприятна изненада.
Лахана се очертава като бъдещ квартал на богатите, където ще се разрешава строителство с височина до 7 метра и много зелени площи. Това означава дву- най-много триетажни къщи.
Местните власти в Созопол са раздвоени за промените.
“От една страна, е добре, че се мисли за екологията, но това са много хора, закупили имоти на едни цени, които сега ще се чудят какво да ги правят”, коментират от общината. Ако предложените промени бяха влезли в сила преди 20 години, сега там нямаше да се пръкне баровски квартал като “Буджака”, където има къщи и вили, буквално кацнали на скалите над морето.
В Несебър също не приемат с отворени обятия промените в закона. На нож са, естествено, собствениците на частни имоти, особено в района между Равда и Ахелой и край Обзор, които също ще се окажат с вързани ръце за парцелите си на първа линия.
Например южно от Обзор
ще бъде стопиран цял комплекс с размерите на града,
ако промените минат в парламента. За да го изградят, преди години инвеститорите направиха комасация на няколко парцела и се получи терен, голяма част от който е само на 50 метра от плажа.
По отношение на Иракли, където забраната ще обхване не 100 а 500 метра от брега, притесненията са, че няма да има кой да се грижи за тази ивица и дивото къмпингуване окончателно ще я погуби. Сега там има построени малки къщи и бунгала до два етажа, но има още незастроена територия, която през лятото се превръща в голяма тоалетна на открито. Така поне твърдят местните, които се борят с всички сили срещу летовниците, обичащи този все още незастроен и див кът на Черноморието.
Най-остро на предложените промени реагират в Царево, където попада плажът Корал и законопроектът предвижда увеличаване на забраната за строителство от 100 на 500 метра от брега.
“До плажа и морето трябва да е осигурен свободен достъп, но това не може да става чрез допълнителни забрани за ползване на частни имоти. Към настоящия момент например има забрана за изграждане на плътни огради на 100 метра от плаж Корал, а искането е вече 500 метра от плажа. Това предложение необосновано разширява обхвата на забраните и
нарушава правата на гражданите
да ползват и да охраняват собствените си имоти”, коментира кметът на Царево Георги Лапчев.
Лапчев предупреди, че ако проектозаконът бъде приет, ще затихне частната инициатива по морето. Няма да се реализират одобрените в годините и влезли в сила общи и подробни устройствени планове, както и предложенията за обезщетения на собствениците.
“Промените нарушават конституцията”, категоричен е Лапчев. Според него природата в землището на Лозенец била достатъчно защитена с досегашните нормативи като най-рестриктивният е приетият миналата година статут на защитена зона на залива Корал с мотива да се опазят елдовите и есетрови риби. Заради това бе забранено карането на джетове, моторни яхти, траленето и изхвърлянето на отпадъчни води в морето.
Кметът на Царево има възражения и относно предвиденото обезщетяване на собствениците на имоти на първа линия в неурбанизираните територии.
“Формулировката в проектозакона е крайно объркана и неясна, но въпреки това е очевидна целта ѝ - тя се свежда до практическа експроприация на частните имоти в 500-метровата зона. Очевидно е, че с прилагането на критериите за оценяване на стойността на имотите и тяхната “справедлива пазарна оценка” ще бъде сведена да минимум и обезщетяването на собствениците ще бъде формално”, коментира кметът.
Изобщо Лапчев е на мнение, че “с тези изменения се внася хаос в планирането и развитието на черноморския регион, и конкретно на община Царево”.
По Северното Черноморие настроението на общините също не е мажорно по отношение на тези промени. Не става дума за самата Варна, а за общините, които граничат с морето – Аврен, Бяла и Долни чифлик. Кметовете им избягват да говорят в прав текст срещу готвените промени, защото отново са кандидати и се опасяват да не отблъснат гласоподавателите си, независимо че не са измислили те тези ограничения.
В община Аврен, където се намира комплекс “Камчия”, няма започнали процедури за строежи, но според представител на администрацията мярката за забрана на 100 м е прекалено строга и не е ясно дефинирана. “За природата добре, но как да развиваме туризъм? Със старите почивни комплекси?”, коментира представител на общината. Общото мнение е, че
трябва да се приеме нещо разумно, без да се изпада в крайности.
Община Долни чифлик има одобрени подробни устройствени планове за строителство, наскоро е издадена виза за проектиране за хотелски комплекс в Шкорпиловци. Устройственият план е влязъл в сила преди 10 години, много преди тази евентуална забрана и местната власт разсъждава, че не би трябвало да има проблем строежът да бъде започнат.
Какво още включват промените в закона
Предложеният текст на промените предвижда и завишаване на санкциите при неправомерно поставяне на преместваеми обекти или съоръжения на територията на морските плажове, както и такива на територията на плажове, които не са охранявани или са предвидени за природосъобразен туризъм.
С промените се предлага разрешенията за поставяне на временни търговски обекти в националните курорти да се издават от главните архитекти на общините въз основа на схеми, одобрявани от министъра на регионалното развитие и благоустройство вместо от министъра на туризма, каквато е практиката в момента.
Проектът предлага и допълнителна защита на дюните извън случаите, когато те се намират на територия извън обхвата на защитена територия, както и защита на плажовете от третирането им с тежка верижна и земекопна техника. Последното обаче според концесионери на плажовете ще им попречи да привеждат ивицата във вид, удобен за летуване, в началото на сезона, тъй като зимно време морето обикновено съсипва пясъка и досега се е налагало той да се изгребва обратно от водата, а това не е възможно без механизация.
